Решение № 454 от 19.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

ЯНКО ЯНЕВ

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20261001000427 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез юр. Л. срещу решение № 665 от 26.05.2026г. постановено по т.д. № 20251100901144 по описа на СГС, с което е отхвърлен искът му срещу „Дженерали Застраховане“ АД по чл. 499, ал. 7 от КЗ за заплащане на сума в размер на 17 818,65 евро, представляваща половината от изплатеното на Д. С. Д. застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.08.2017 г. около 00.10 часа на път 401(Ловеч-Микре), при км. 11+200, по вина на застраховани при ищеца и при ответника водачи на МПС, при равен принос.

Въззивникът/ищецът – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД счита, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Според въззивника, неправилни са формираните от първоинстанционния съд изводи, че поради наличието на влязло в сила решение по НАХД 1018/2018 г. по описа на Районен съд Ловеч, с което водачът П. И. П. управлявал лек автомобил Сузуки Витара с рег. № ********, е оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал.

1 НК, е изключено възможността да се приеме наличието на противоправно и виновно поведение от негова страна, и съответно липсвало основание за възникване на гражданска отговорност и регресно право между застрахователите. Наказателният съд е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, но това не означавало липса на принос на водача П. за настъпването на процесното ПТП. Счита, че предметът на наказателното 1 производство е различен от предмета на настоящия спор, който касаел вътрешните отношения между двама застрахователи и разпределението на отговорността при причиняване на вредоносния резултат по чл. 499, ал. 7 от КЗ. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил приетата по делото експертиза. От заключението на вещото лице К. се установявало, че основаната техническа причина за настъпване на процесното ПТП била предприета от водача П. маневра изпреварване с лек автомобил Сузуки на лек автомобил Фолксваген.

Според вещото лице, приносът на водача П. бил 65 %, а този на водача на лек автомобил Фолксваген бил 35 %. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове за главница и законна лихва. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ответнкът - „Дженерали Застраховане“ АД, е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез чрез юр. Р.. Счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. На първо място твърди, че с влязла в сила оправдателна присъда е отречена вината на водача на лек автомобил Сузуки за настъпването на процесното ПТП, която не може да бъде пререшавана в настоящото производство, на основание чл. 300 от ГПК. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 289 от 14.11.2016 г. по гр.д. № 261/2016 г. на ВКС, ІV гр.о., решение № 177 от 06.12.2018 г. по т.д. № 2394/2017 г. на ВКС, І т.о., решение № 138 от 03.01.2020 г. по т.д. № 293/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 47 от 23.07.2012 г. по т.д. № 340/2011 г. на ВКС, решение № 108 от 15.07.2024 г. по т.д. № 384/2023 г. на ВКС, І т.о. и много други. На второ място твърди, че предявеният иск няма за предмет съпричиняването на вредоносния резултат предмет на ТР № 1/2021 г. на ОСГТК, което се отнася за приноса на пострадалото лице, регламентиран в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и независимото съизвършителство на вредоносния резултат от неколцина, чиято правна уредба е в нормата на чл. 53 от ЗЗД, предмет на настоящото дело и за което е необходимо наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта, включително вина и противоправност на дееца. Съгласно константната практика на ВКС, наличието на противоправно поведение на съпричинителя, което е изрично изключено по отношение на водача П. с влязла в сила присъда. В този смисъл са решение № 168 от 30.06.2025 г. по т.д. № 1071/2024 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 90 от 28.03.2025 г. по т.д. № 2010/2024 г. на ВКС, І т.о. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски юр. възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лева.

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото и против подлежащо на въззивно обжалване решение, същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Страните по делото не спорят във въззивното производство по установената от първоинстанционния съд и от доказателствата по делото фактическа обстановка, че на 2

12.08.2017 г. около 00,10 ч., на път 401, км. 11+200, община Ловеч, област Ловеч, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, управляван от В. М. М. и лек автомобил, марка „Сузуки“, модел „Витара“, управляван от П.

И. П., с рег. № ********, към който момент гражданската отговорност на водача на последния била застрахована от „Дженерали Застраховане" АД. Ищецът изплатил на пострадалото от ПТП лице Д. С. Д., ЕГН **********, по силата на влязло в сила съдебно решение по гражданско дело № 5965/2018 г. на СГС, сума в общ размер от 69700,52 лева, от която 56000 лева – главница. С влязло в сила на 23.01.2019 г. решение № 293/16.10.2018 г. по НАХД № 1018/2018 на РС-Ловеч, П. И. П. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 12.08.2017 г. около 00.10 часа на път 401 (Ловеч - Микре), при км. 11+200, при управление на собствения си лек автомобил „Сузуки Витара“, рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП – „при забрана на водача на ППС, когато пътното платно е с двупосочно движение, има две ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ и като не е сторил това, по непредпазливост причинил на Д. С. Д. от с. ***, обл. Ловеч, средна телесна повреда … и е оправдаван по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна, следното:

За да отхвърли предявения иск по чл. 499, ал. 7 от КЗ за сумата от 17 818,65 евро/34 850,26 лева/, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдебния акт по чл. 78а НК е също така задължителен, както и присъдата за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, противоправността и виновността на дееца – Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, с влязъл в сила акт на наказателен съд е прието, че П. И. П. не е извършил по непредпазливост деянието да навлезе в лявата лента за движение при вече осъществявана маневра от друг автомобил – изпреварване и да е виновен за причиняване на телесното увреждане на Д.. Обективните признаци от състава на разглежданото правонарушение съвпадат напълно с поведението, което ищецът твърди да съставлява и граждански деликт. Задължителната сила на влезлия в сила съдебен акт на наказателния съд препятства всяка възможност на гражданския съда да приеме различен извод, а именно че е налице противоправно и виновно (по непредпазливост) поведение на водача на лек автомобил „Сузуки Витара“, рег. № ********, който на 12.08.2017 г., около 00.10 часа на път 401 (Ловеч Микре), при км. 11+200, при управлението му е нарушил ЗДвП и увредил Д. Д..

Това означава, че същият не е осъществил и граждански деликт. Затова в правната сфера на П. не е възникнала отговорност за причинените на Д. вреди (чл. 45 ЗЗД), а това безспорно означава, че застрахователят му по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите също не отговаря спрямо увреденото лице, на което ищецът е заплатил обезщетение, съгласно постановеното съдебно решение по гр. дело № 5965/2018 г. на СГС, 3 независимо от приетото в мотивите му равно допринасяне за настъпване на ПТП от двамата водачи. След като единият от тях е ОПРАВДАН с влязло в сила решение на наказателния съд за допуснато по непредпазливост нарушение на правилата за движение, в резултат на което е настъпило процесното ПТП, то отговорността за вредите, причинени на Д. С. Д. от произшествието следва да се понесе само от водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******** - В. М. М., а това означава - от застрахователя, покрил отговорността за вреди. Регресни права към П. И. П., съответно към „Дженерали Застраховане" АД като негов застраховател в полза на ЗК „Лев Инс" АД не са възникнали, тъй като липсва извършен от този водач деликт, с оглед акта на наказателния съд.

Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че поради наличието на влязло в сила решение по НАХД 1018/2018 г. по описа на Районен съд Ловеч, с което водачът П. И. П. управлявал лек автомобил Сузуки Витара с рег. № ********, е оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК, е изключена възможността да се приеме наличието на противоправно и виновно поведение от негова страна, и съответно липсвало основание за възникване на гражданска отговорност и регресно право между застрахователите.

В решение № 177 от 06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, І т. о., е прието, че гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по приключилото с оправдателна присъда наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие, само ако разглежда въведени други фактически действия, изпълняващи друг специален състав, различен от този, разгледан от наказателния съд. Гражданският съд не може да обоснове деликт, позовавайки се на общия състав на престъплението, чието осъществяване е отречено с оправдателната присъда, с оглед конкретния специален фактически състав, който е предмет на повдигнатото обвинение и който определя обективните предели на присъдата. В съобразителната част на решението е изразено разбиране, че с мотивите към присъдата наказателният съд обхваща цялостният предмет на спора и установява по този начин пределите на задължителност и обвързаност на гражданския съд от присъдата с оглед приложението на общата разпоредба на чл.342, ал.1 НК, поради което всичко, което присъства в изпълнителното деяние като действие/бездействие, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от присъдата.

В този смисъл е и цитираната от въззиваемия трайно установена и непротиворечива константна практика на ВКС: решение № 289 от 14.11.2016 г. по гр.д. № 261/2016 г. на ВКС, ІV гр.о., решение № 138 от 03.01.2020 г. по т.д. № 293/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 47 от 23.07.2012 г. по т.д. № 340/2011 г. на ВКС, решение № 108 от 15.07.2024 г. по т.д. № 384/2023 г. на ВКС, І т.о. решение № 168 от 30.06.2025 г. по т.д. № 1071/2024 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 90 от 28.03.2025 г. по т.д. № 2010/2024 г. на ВКС, І т.о.

Настоящият състав на САС възприема формираната трайно установена и непротиворечива съдебна практика, в която се съдържа отговора на обусловилия изхода на делото правен 4 въпрос. Влязлото в сила решение на наказателния съд, с което подсъдимият е признат за невиновен за извършеното деяние, е задължително за гражданския съд, на основание чл. 300 от ГПК. Гражданският съд не може да преразглежда гражданските последици на същото деяние, относно дали неговата противоправност и виновността на водача на лек автомобил Сузуки, модел Витара – П. И. П., обуславяща регресната отговорност на неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Обемът на отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия причинител, т.е. прякото право на обезщетение от застрахователя не може да възникне, ако увреденото лице няма право на обезщетение от деликт, за които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане.