Решение № 678 от 19.12.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Дупница, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Ю. Д. Й.а Вукова като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20241510101551 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД срещу Ю. Р. В..

Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение, възникнало по следните договори, по които е предоставял на ответната страна електронни съобщителни услуги, но последната не изпълнявала задълженията си, както следва: 1) договор за мобилни услуги № 625401746 от 05.11.2021г. за мобилен номер ***, по силата на който е предоставен и мобилен апарат Alcatel 1S 2021 32 GB Dual Grey; 2) допълнително споразумение № 061456248 от 06.12.2021г. към него. Заявява, че ответната страна не изпълнявала договора, поради което на основание раздел III, т. 2 от допълнителното споразумение, договорът бил прекратен едностранно от ищеца, а в тежест на ответната страна възникнало задължение за неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният дължи следните суми, за които суми твърди да има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 655/2024г. по описа на РС-Дупница: 76,75 лева – неплатени месечни абонаментни такси и предоставени услуги за периода от 05.12.2021г. до 04.02.2022г., дължими по договор за мобилни услуги № 625401746 от 05.11.2021г. и допълнително споразумение № 061456248 от 06.12.2021г. към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението, 331,62 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната.

Ответната страна е получила препис от исковата молба чрез назначения от съда особен представител, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК. Намира предявения иск за недопустим, тъй като нямало подадено възражение по чл. 414 ГПК и не било доказано 1 спазването на срока за подаване на установителен иск. По същество намира иска за неустойка за неоснователен, тъй като се основавал на нищожна, респ. неравноправна клауза от договора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92 ЗЗД.

Неоснователно е възражението на ответната страна, че не били налице предпоставките за предявяване на установителен иск. В случая действително няма подадено възражение по чл. 414 ГПК, но са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на установителен иск - заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, при събрани убедителни данни, че длъжникът не живее на адреса.

Неоснователно е и възражението, че искът не бил предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. От приложената по заповедното дело разписка е видно, че указанията за предявяване на установителен иск са получени от заявителя на 05.06.2024г., докато исковата молба е изпратена по пощата на 04.07.2024г. (л. 38 от заповедното дело), при което едномесечният срок не се смята за пропуснат (арг. чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК).

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

За да са основателни исковете за главница за мобилни услуги, в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по валиден договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, размера на вземанията за процесния период, както и предоставянето на процесните услуги.

В случая от представените по делото писмени доказателства е видно, че между страните е имало сключен договор за мобилни услуги № 625401746 от 05.11.2021г. за мобилен номер ***, по силата на който е предоставен и мобилен апарат Alcatel 1S 2021 32 GB Dual Grey и допълнително споразумение № 061456248 от 06.12.2021г. към него. По силата на сключения договор е уговорено предоставянето на услуги по тарифен план Тотал+ срещу месечна такса в размер на 36,99лв.

За вземанията за главници за неплатена цена на дължима месечна абонаментна такса и предоставени електронни съобщителни услуги ищецът е представил фактури, въз основа на които е осчетоводил претендираните вземания като претендираната сума за периода от 05.12.2021г. до 04.02.2022г. се равнява на 76,75 лв.

Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените услуги. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и възражения (чл.

6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че предявеният иск за главница се явява основателен и като такъв следва да се уважи в цялост. С оглед акцесорния характер на претенцията се явява основателно и искането за присъждане на законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.03.2024г. до окончателното плащане.

2

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:

По исковете за неустойка е в тежест на ищеца да докаже съществуването на валидна неустоечна клауза и осъществяването на предвидените в нея предпоставки за възникване на акцесорното задължение за обезщетение/неустойка.

При преценката за валидност на неустоечните клаузи следва да бъде съобразена задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика, в която е възприето разбирането, че съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на клаузите в договора (т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС), както и за наличието на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор (така напр. Решение по дело № С-243/08 на СЕС, Решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I ТО, ВКС и мн. др.). Съгласно цитираното ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При тези задължителни указания, следва да се приеме, че процесните клаузи са нищожни, тъй като същите противоречат на закона и добрите нрави, а съображенията за този извод са следните:

От приложените договор и допълнително споразумение към него е видно, че при прекратяване на договора по вина на абоната преди изтичане на срока, последният дължи на оператора неустойка в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

От съдържанието на цитираната клауза е видно, че всички обсъдени вземания възникват за оператора при осъществяване на един и същ факт – едностранно прекратяване на договора по вина на абоната. Освен че правопораждащият фактически състав е идентичен (видно и от редакцията на клаузата и използвания съюз „и“ между т. б. (а) и б. (б)), няма разлика и по отношение на вредите, които е предназначено да обезвреди всяко от вземанията и това са вредите, които търпи операторът от предсрочното преустановяване на облигационната връзка. Единствената разлика се свежда до размера на съответното вземане, което в единия случай се съизмерява с дължимите от абоната месечни абонаменти, във 3 втория случай – с отстъпката от цената на месечния абонамент, а в третия – с отстъпката от цената на устройството. След като фактическият състав е идентичен, всяко от вземанията обезпечава едно и също неизпълнение и обезщетява едни и същи вреди, то следва да се приеме, че се касае за едно единствено вземане за неустойка поради разваляне на договора, чийто размер се формира от посочените по-горе компоненти (оставащите не повече от 3 стандартни месечни абонамента + част от отстъпката от цената на месечния абонамент + част от отстъпката от цената на устройството).

При преценката за действителността на уговорената неустойка поради разваляне на договора, съдът намира, че същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.

При сключването му за абоната е невъзможно да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при разваляне на договора. Този размер не може да бъде ясно определен дори към датата на разваляне на договора, тъй като в същия е предвидено, че неустойката включва част от предоставените отстъпки, без тази част да е посочена или поне определяема. Отделно от това, възможността да се претендират вече предоставените отстъпки, фактически осигурява възможност на оператора с обратна сила едностранно да увеличава цената на предоставените услуги/устройтства, а последното противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП.

В допълнение на изложеното, видно от претендираните размери на неустойката, в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, потребителят се задължава да заплати необосновано високо обезщетение, което многократно надхвърля стойността на търпените от ищеца вреди.

Този извод се потвърждава и от факта, че в случая се касае за договори с продължително изпълнение, при които по дефиниция развалянето настъпва за в бъдеще (чл. 88, ал. 1 ЗЗД).

Претендираните от ищеца неустойки фактически целят да компенсират оператора за предоставените до момента отстъпки, чрез възприемане с обратна сила на различна от уговорената стойност на предоставените услуги и устройства. С други думи, при вече развален договор операторът претендира с обратна сила имуществената облага, каквато не би получил при изпълнение на договора, докато облагата на потребителя (обема и качеството на потребените услуги/устройства) остава същата.

Наред с това, уговорените неустойки излизат извън присъщите за неустойката функции. Вместо да служи като обезпечение срещу неизпълнение на договора, неустойката позволява на оператора едностранно да променя същественото съдържание на договора, като без съгласие на другата страна фактически получава по-висока цена на предоставените услуги/устройства. Предвидените предварително „префенциални“ и „стандартни“ цени служат единствено като средство за едностранно формиране на неустойката, при това по избрана от оператора част от стандартните цени. По тези съображения съдът намира, че процесните клаузи са уговорени извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което се явяват нищожни поради противоречието им със закона и добрите нрави.

Ето защо, предявеният иск за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по 4 вина на абоната в размер на 331,62 лв. се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски, определени съобразно уважената част от предявените искове.

Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно, в полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски: 4,69 лв. – държавна такса за заповедното производство, 90,21 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 4,69 лв. – държавна такса за исковото производство, 90,21 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство и 75,17 лв. – разноски за особен представител.

Ответната страна има право на разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за действителното им извършване.