Решение № 5066 от 22.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5066 гр. София, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско дело № 20201110144681 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, подадена на 17.09.2020г., от С. СТ. К., ЕГН:********** действащ чрез законния си представител СТ. СР. К., ЕГН: ********** срещу Д. ПЛ. Л., ЕГН:**********. Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, и акцесорна искова претенция по чл. 146, ал. 1 СК.

Твърди се, че ответницата е майка на ищеца. Родителите на Салих са разделени. Излагат се доводи, че ищецът има нужда от месечна издръжка, както и че майка й не заплаща такава.

Детето живее заедно със своя баща, който поема цялата издръжка за детето. Посочва се, че детето живее в гр. Бурса и учи в частно училище. Бащата води детето при роднините по майчина линия в Република България, но майката е дезинтересирана.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка по 250 лв., считано от 17.09.2019г. ведно със законната лихва, считано от деня на забавата до окончателното й заплащане.

В преклузивния едномесечен срок ответникът оспорва исковете. Твърди, че няма възможност да заплаща издръжка в претендирания размер. Има друго дете, за което се грижи и е безработна. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, ищецът е син на ответницата(л. 6 от делото).

По делото не се спори, че Д.Л. има и друго ненавършило пълнолетие дете.

От представен превод на решение на Семеен съд в Инегьол се установява, че родителските права върху детето С.К. са предоставени на бащата.

От справка от НАП се установява, че майката на ищеца реализира доход е безработна.

От трудов договор, представен от бащата на ищеца се установява, че същият реализира месечен доход в размер на 780 паунда.

По делото са представени копия на медицински епикризи, от които е видно, че майката на Салих е била хоспитализирана в болница с диагноза паническо разстройство.

За процесния период не са представени доказателства, че майката е била в невъзможност да полага труд. Последната хоспитализация е била през 2017г.

Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.

Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

При определяне размера на издръжката на ищеца, съдът държи сметка за условията на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.

В конкретната фактическа обстановка се установи, че детето се отглежда от бащата, който полага преимуществено грижи за него и издръжката му.

Предвид гореизложеното, СРС намира, че издръжката, която е в състояние да осигури нормални условия на развитие на детето, съобразено с доходите на родителите, е в размер на 300 лв.

Родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за издръжка на всяко дете се определя между двамата родители. /В този смисъл Решение № 131 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6927/2014 г., III ГО/.

При това положение съдът приема, като съобразява факта, че бащата полага основни грижи за детето/виж т.7 ППВС 5/16.11.70г./ и като взе предвид нуждите на ищеца съобразно възрастта му и доходите на неговия баща майка, и като съобрази, че ответницата е в трудоспособна възраст и същата може да реализира доход, приема че ответникът следва да заплаща на месечна издръжка в размер от 200лева. При определяне размера на издръжката съдът държи сметка, че майката има задължение за издръжка и към друго дете. Размерът от 2

200 лв. е близък до минималния, определен от закона, който към настоящия момент е в размер на 162,50 лв.

Следва да се има предвид и че ответникът не участва в грижите за детето каквото участие има неговият баща. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че майката не е заплащала дължимата по закон издръжка за минал период.

По изложените съображения предявените от С. СТ. К., ЕГН:**********, действащ чрез законния си представител СТ. СР. К., ЕГН: ********** срещу Д. ПЛ. Л., ЕГН:**********, исковете с правно основание чл. 149 СК и чл.134, ал.2 СК са основателни за сумата от 200 лв., считано от 17.09.2019г. ведно законова лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като исковете следва да се отхвърлят за горницата над 200 лв. до пълния предявен размер от 250 лв.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъждане на издръжка на детето.

Относно направените разноски по делото.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи държавна такса за определената издръжка /по исковете по чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК/на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ТДТССГПК) в размер на 384 лева, платими по сметка на Софийския районен съд.

Искане за присъждане на разноски е направено от ответната страна, която претендира заплатен адвокатски хонорар в размер на 450 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал. 3 ГПК, на ответната страна се дължат разноски съобразно отхвърлената част. Ето защо ищецът дължи на ответницата сумата от 90 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК и чл. 143, ал. СК Д. ПЛ. Л., ЕГН:********** да заплаща С. СТ. К., ЕГН:**********, действащ чрез законния си представител СТ. СР. К., ЕГН:

********** месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 17.09.2019г. ведно законова лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като исковете следва да се отхвърлят за горницата над 200 лв. до пълния предявен размер от 250 лв. ведно със 3 законната лихва на основание чл. 146, ал. 1 СК върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на С. СТ. К., ЕГН:********** издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Д. ПЛ. Л., ЕГН:********** да заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса в размер на 384лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3ГПК, С. СТ. К., ЕГН:**********, действащ чрез законния си представител СТ. СР. К., ЕГН: ********** да заплати Д. ПЛ. Л., ЕГН:********** сумата от 90 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, считано от 28.12.2021г.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4