Разпореждане № 64743 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 64743 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110145240 по описа за 2025 година

Както се приема в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 22.04.2019 Г.

ПО ТЪЛК. Д. № 3/2016 Г., ОСГТК НА ВКС, при исковете за правоотношение, вкл. за парично вземане, фактите са индивидуализиращи белези, а предмет на установяване са накърненото субективно материално право и правоотношението, от което то произтича. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска, включително при предявяването му като частичен.

Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право.

Обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.

В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

1

Изхождайки от гореизложеното, съдът намира, че в случая исковата молба е нередовна, тъй като е неясна по отношение на правопораждащите юридически факти, поради което следва да бъдат дадени указания.

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ.

УКАЗВА на ищеца в 1 седмичен срок с писмена молба с препис за насрещните страни да посочи:

1/ Кои дейности/СМР по представения от него Договор ***** от 09.11.2015 г. твърди че е извършил.

2/ За кои дейности/СМР му е заплатено от ответника. Към кои СМР са отнесени плащанията.

3/ За кои дейности/СМР не му е заплатено от ответника.

4/ За всички дейности/СМР за които не му е платено ли предявява настоящия частичен иск.

5/ Да посочи каква сума твърди, че му се дължи за всяко едно от горепосочените неплатени дейности/СМР по отделно и как се образувана цената.

Какво количество е осъществено.

6/ При неизпълнение исковата молба ще бъде върната, а делото прекратено.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2