Решение № 974 от 31.07.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./31.07.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА

КОСТАДИНОВА при секретар Нина Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 397 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Цар Освободител“ 100, срещу СНЦ „Български червен кръст“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ 76, с която е предявен иск с правно основание чл. 18 ЗН вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 31 964,40 лева, като част от претенция в общ размер на 532 740 лева, представляваща общо дължимата сума за периода от

03.07.2000г. до 15.03.2017г., в изпълнение на задължението на наследника СНЦ „Български червен кръст“ в полза на бенефициента МБАЛ „Света Анна –

Варна“ АД по завещание на К. Д. С.от 10.11.1996г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 15.03.2017г. до окончателното й изплащане.

В рамките на производството от ответника е направено възражение с правно основание чл. 44 ЗЗД вр. чл. 110 от ЗЗД за изтекла за всички вземания за периода от 03.07.2000г. до 15.03.2012г. погасителна давност.

ИЩEЦЪТ твърди, че по силата на извършено в полза на ответника СНЦ „Български червен кръст“ завещание от К. Д. С.от 10.11.1996г., последният се легитимира като собственик на 4/6 ид.части от магазин, находящ се на партерния етаж на жилищна сграда в гр.Варна, бул.“Княз Борис I” № 59 с обща застроена площ от 91 кв.м., включваща 3 търговски помещения, при общи граници: двор откъм главния вход на сградата, стълбище към втория етаж от главния вход, жилище на партерния етаж, стълбище от страничен /втори вход на сградата/ и двор, ведно с 8/21 ид.части от избените помещения, раположени под магазините. Правото на собственост на ответника е удостоврено с издадения в негова полза констаивен нот.акт за собственост № 102, том 1, нот.дело № 252/2000г. Ищецът посочва, че волята на завещателят по отношение на този имот е била доходите от наеми да бъдат внасяни във фонд на името на Д. С., като същите бъдат разходвани за закупуването на лекарствени продукти от и за Варненската Окръжна болница, която понастоящем се легитимира като МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД.

Твърди, че ответникът не се е съобразил с волята на завещателя и в периода от 2000г. до 2017г. не е предавало суми в полза на ищеца, които в съвкупен размер са 532740 лева, придобити в следствие на отдаване под наем на процесния имот, като предявява частичен иск за присъждане на сумата от 31964,40 лева като част от общата сума в размер на 532 740 лева. Претендира сумата да бъде присъдена ведно със законната лихва връху нея считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.03.2017г. до окончателното и изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който същият изразява становище за допустимост на исковете, но твърди, че искът е неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Излага се, че всички вземания за периода от 03.07.2000г. до 15.03.2012г. са погасени по давност, а по отношение на лихвите - до 15.03.2014г. Твърди се, че в завещанието не е възложено в тежест на ответника да създаде фонд на името на Д.

С., какъвто и към настоящия момент няма учреден. За СНЦ „Български червен кръст”, гр. София не е налице обогатяване за сметка на ищеца, тъй като е насочвал средствата от имота за обществено полезна и хуманитарна дейност.

Оспорва се идентичността между МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, гр. Варна и Варненска окръжна болница, както и че е налице обедняване за ищеца. Релевира се, че ответникът е заплащал разходи за имота за данъци, застраховки, подобрения, които следва да бъдат приспаднати от евентуалното обедняване на ищеца. В съдебно заседание допълва, че в завещанието тежестите са две – създаването на фонд на името на бащата на завещателя и задължение за внасяне на наемната цена във фонда, както и че ищецът не е отправил надлежна покана за изпълнение съгласно чл. 18 от ЗН. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени сторените по делтоо съдебно-деловодни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че със саморъчно завещание от 10.11.1996г. К. Д. С.е завещал в полза на Сдружение с нестопанска цел „Български червен кръст“ 4/6 ид.части от магазин с площ от 91 кв.м.

/“големият“/, находящ се на партерният етаж на жилищна сграда в гр.Варна, бул.“Княз Борис I” № 59A, във връзка скоето е съставен и констативен нотариален акт № 102, том 1, дело № 252/03.07.2000г.

Видно от представеното саморъчно завещание от 10.11.1996г. на К. Д. С., в т.6 същият е поставил тежест за заветника – „Наемът да се внася изрично във фонд на името на баща ми – Д. К. С., като събраната сума от наема се ползва за закупуване на лекарства от и за Варненска Окръжна Болница“.

Видно от справка от Държавен Архив-гр.Варна /л.67/, съгласно инвентарен опис, създадената през 1944г. Обединена Окръжка болница „Д-р Рачо Ангелов“ Варна в променяла наименованието си през годините, съответно на Първостепенна окръжна клинична болница „Д-р Рачо Ангелов“ /в периода от 1967г. до 1972г./, на Факултетска болница „Д-р Рачо Ангелов“ /в периода от 1972г. до 1976г./, на Първостепенна окръжка клинична болница „Д-р Рачо Ангелов“ /в периода от 1976г. до 1988г./, на Първостепенна общинска клинична болница „Д-р Рачо Ангелов“ /в периода от 1988г. до 1989г./ и на Обединена районна клинична болница „Д-р Рачо Ангелов“ /в периода от 1989г. занапред/. На 14.05.1999г. е съставен акт за публична общинска собственост № 1121 касателно подробно описаните в него недвижим имоти находящи се на бул.“Цар Освободител“ на Обединена районна клинична болница „Д-р Рачо Ангелов“ и ДКЦ.

Със заповед № РД 19-16/18.08.2000г. на основание чл.101, ал.1, т.5. вр.чл.104 и чл.38 от Закона за лечебните заведения е наредено преобразуването на Обединена районна клинична болница-Варна в лечебно заведение с наименование „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“-Варна АД със седалище и адрес на управление: бул.“Цар Освободител“ № 100. С решение на ВОС от 01.09.2000г. по ф.д. № 2797/2000г. е разпоредено да се впище в Търговския регистър воден при ВОС Акционерно дружество „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна-Варна“ със седалище бул.“Цар Освободител“ № 100.

Видно от съдържанието на удостоверение издадено от Софийски градски съд по ф.д. № 24766/1992г., с определение от 27.09.1950г. и последващи решения в периода до 31.03.2016г. на основание чл.18 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е вписвано съществуването на сдружение с наименование „Български червен кръст“. Същото е вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общополезна дейност воден към Министерство на правосъдието под № 3 на 01.09.2001г.

С решение No 3917 /

07.08.2012г., постановено по гр.д. 15579 / 2011г. на ВРС, И. Г. М.и А. М. П. са осъдени да заплатят на СНЦ „Български Червен Кръст“ сумите, посочени в решението, представляващи получени от ответниците без основание възнаграждения от отдаването под наем в периода 02.11.2009г. – 31.01.2011г. на собствения на ищеца недвижим имот: 14/21 ид. части от три магазина, находящи се в гр. Варна, бул. „Княз Борис I” No 59. Решението е влязло в законна сила на 20.05.2015г.

От заключението на проведената по делото Съдебно-счетоводна експертиза изготвено и поддържано в съдебно заседание от вещото лице М.П. се установява, че приходите на СНЦ „Български червен кръст“ от отдаването под наем на процесния обект на бул.“Княз Борис I” за периода от 01.01.2005г. до 15.03.2017г. съгласно записванията в счетоводството на ответника, без 2010г. са в размер на общо 215 493,58 лева без ДДС. За периода от 01.2010г. до 01.2011г. в счетоводството на БЧК не са отчетени постъпления от наеми за процения обект.

Дадено е заключение, че общият размер на средствата разходвани за общественополезна дейност на БЧК за периода от 01.01.2012г. до 30.06.2017г. са в размер на 7 233 671,73 лева. На вещото лице не са представени данни за други отчетни периоди преди 01.01.2012г. За периода от 01.01.2011г. до 31.03.2017г. за заплатени местни данъци и такси са в размер на 687,74 лева, разходите за застраховки – 785,40 лева, както и разход за ремонт на покрива, документиран през 2011г. в размер на 422,50 лева.

Допусната е допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.П., от която се установява, че размерът на получената сума, дължима за наемна цена на процесния имот (магазин) за периода от януари 2010 до януари 2011 година, получена от ответниците в резултат на изпълнителните действия въз основа на влязлото в сила решение по грд № 15579/2011 на ВРС е 28 971,90 лв.. Вещото лице сочи, че по отношение на конкретните разходи, направени от ответника БЧК, във връзка с експлоатацията и отдаване под наем на процесния имот - заплатени данъци, застраховки, поддръжка и други, за периода 15.03.2012-15.03.2017 г. са в размер на 9 732,25 лв, в това число 1 368,42 лв за МДТ и застраховки и 8 363,83 лв възнаграждения за счетоводител и домакин, като последните вещото лице самостояетелно е изчислили, като тези разходи не намират отражение в счетоводните записвания на БЧК.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът с доклада по делото е разпределил доказателствената тежест, като е указал изрично, че в тежест на ищцовата страна е да установи, че oтветникът е наследник по завещание на наследодателя К. Д. С., както и че завещателното разпореждане е с тежест – сумите да бъдат внасяни във фонд на името на Д. С., като същите да бъдат разходвани за закупуване на лекарствени продукти от и за Варненска окръжна болница. Също така следва да установи, че именно МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД е правоприемник на Варненска окръжна болница. В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е налице точно изпълнение на възложената тежест, респ. наведените правоизключващи възражения, а именно, че не е възможно изпълнението на възложената тежест, както и евентуално, че задължението е погасено по давност.

Въз основа на представените доказателства се установява, че ищецът

МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД е универсален правоприемник на Варненска окръжна болница. До 1989г. МБАЛ „Света Анна Варна“ АД е била Първостепенна окръжна клинична болница „Д-р Рачо Ангелов“; от 1989г. до

2000г. - Обединена районна клинична болница, а от

18.08.2000г. със заповед на Министъра на здравеопазването е регистрирана като акционерно дружество и приема названието МБАЛ „Света Анна“-Варна АД. С оглед на това съдът приема, че волята на завещателя К. Д. С.е била ползващото се лице от възложената на ответника завещателна тежест по т.6 да бъде именно ищецът.

В завещанието от

10.11.1996г., в т.6 от същото, завещателят К. Д. С.е възложил в тежест на заветника – Български червен кръст „да събира и внася във фонд на името на баща му Д. С.“ сумите, които получава от отдаването под наем на завещания имот с цел ползването им за закупуване на лекарства от и за Варненска окръжна болница. Този начин на формулиране на волята на завещателя по отношение на фонда е неясен. В този случай, за да се определи какви точно са задълженията по тежестта в едно завещание, то следва да се тълкува съобразно текста и общото му съдържание. При завещанието с тежест, на лицето, в полза на което е направено едно завещание, се възлага да извърши след откриване на наследството определени действия, като неизпълнението им обаче не води до унищожаване на самото завещание, а поражда само право на заинтересованата страна да иска изпълнението им - чл. 18, ал. 2 ЗН.