Протоколно определение № 14650 от 18.07.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 14650 гр. София, 18.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря Н. ИВ. В. и прокурора Н. Й. С.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно дело от общ характер № 20241110204832 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ К. Д. В. - редовно уведомен, СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО.

ЯВЯВА СЕ ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Р. Р. – надлежно упълномощен, редовно призован.

С. - СЕ ПРЕДСТАВЛЯВА от РАЙОНЕН ПРОКУРОР Н. С., редовно уведомен.

СЪДЪТ СЕ УБЕДИ в самоличността на ОБВИНЯЕМИЯ К. Д. В. с л.к. № **********/********** г. МВР - С.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на всяка от страните, както и на

ОБВИНЯЕМИЯ К. Д. В. характера и същността на образуваното производство.

(ИЗПЪЛНИ СЕ.).

СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

НПК.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правата им по чл. 274 - чл. 275 от (ИЗПЪЛНИ СЕ.).

СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме възражения за отводи и искания по реда на чл. 275 от НПК.

СЪДЪТ, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД, че са изпълнени изискванията на чл.

271-275 от НПК, на основание чл. 276 от НПК

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО С ПРОЧИТАНЕ на постъпилото искане от РАЙОНЕН СЪД БРЕЖИЦЕ, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ за трансфер на наказателно производство срещу БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН К. Д. В..

(ИЗПЪЛНИ СЕ.).

ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Р. Р.: Считам, че е най-правилно и с оглед обезпечаване правото на защита на подзащитния ми, делото следва да се гледа в България.

СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме други искания. Да се даде ход по същество.

На основание чл. 283 от НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА и ПРИЕМА материалите и приложените по делото писмени доказателства, и намирайки, че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице предпоставките на чл. 478, ал. 2 НПК за трансфер на производството. От друга страна, обаче считам, че предвид непълнотата на доказателствата, които са представени и са разпитани само и единствено граничните полицаи, това би довело до неоснователно забавяне на процеса, предвид което считам, че делото не следва да се трансферира в Република България.

2

ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Р. Р.: Считам, че са налице основанията за трансфер на наказателното производство. Такова беше и нашето първоначално становище, доколкото изискването на националния процесуален закон е да има няколко от изброените основания в ал. 2 от разпоредбата на чл.478 от НПК, които са общо 13 (тринадесет). В случая, почти всички основания, да не кажа всички, са налице. Деянието, за което е направено искането за трансфер на наказателното производство съставлява престъпление по българския закон.

Деецът, сочен от словенското обвинение, е наказателно отговорно лице по българския закон. Той, също така, е постоянно пребиващ на територията на Република България и е гражданин на Република България. Престъплението, за което е направено искането, не се счита за политическо и не се свърза с такова съгласно чл.478, ал.2, т.5 от НПК. Не считам, че искането цели преследване или наказване на лицето, поради негова раса или етническа принадлежност - в тази насока е т.7 от разпоредбата на НПК. Няма данни да е започнало наказателно производство срещу него. Най-важната точка е, мисля т. 8, макар и тя да е само една от множеството основания. Описаните основания в нея - в т.8, са налице. Трансферът на производството е в интерес за установяване на обективната истина, доколкото доказателствата по делото се намират на територията на Република България, а и те могат да бъдат изискани, доколкото същите са писмени. Разпитът на свидетелите вече е извършен и е приложен по делото. Съвсем на отделна плоскост съществуват способи из националния закон, които позволят при необходимост да се реализира непосредствен разпит или разпити по делегация на свидетелите, както и в условията на опосредяване чрез видео-конферентна връзка. Спорен е въпроса дали това изобщо е опосредяване, като възможност предвидена в НПК. На следващо място считам, че ако присъда бъде постановена по делото, разбира се, че възможностите на едно осъдено лице, говорим само хипотетично, защото моят доверител не е извършил съставомерно деяние, то искането не противоречи на международните задължения на Република България, както и считам, че не противоречи на основните принципи на българското процесуално право. Не може да бъде споделено становището на прокурора. Напротив, производството е забавено и то изключително много, поради невъзможността за лично участие на моя подзащитен, както и на защитата в производството в Република Словения, като в тази връзка е т. 10.

Личното присъствие на представляваното от мен лице може да бъде осигурено в Република България, тъй като всеки път, когато пристигаше съобщение за заседания или за процесуално-следствени действия от Република Словения, то пристигаше при нас със закъснение - най-рано часове или най-много един ден преди извършване на заседанието. Не сме разполагали с никаква възможност, нито защитата, нито моят подзащитен да организираме пътуване, а още по-малко да организираме линията на защитата.

Материали по делото не ни бяха представени в пълнота, въпреки няколкократните ни искания в тази връзка, за да може да бъде реализирано в пълен обем правото на защита на моя подзащитен. Считам, че трансфера на наказателното производство трябва да бъде допуснат и производството следва да продължи в Република България. Както, вече посочих на словенска 3 територия се намират единствено двамата служители, чийто разпити са извършени и могат да бъдат извършени допълнителни такива с видеоконференция и не е необходимо да бъдат призовавани, за да пътуват до България, въпреки че и такава възможност има. Провеждане на наказателното производство в Република Словения не само ще продължава да бъде в нарушение на основните права на моя подзащитен, доколкото не успяха словенските съдебни власти да осигурят възможност защитата да участва пълноценно, а и ще довее до ненужно допълнително забавяне на наказателното производство, което считам, че не е в интерес на правосъдието.

Съвсем на отделна плоскост защитата ще има искания за събиране на доказателства и за разпити на свидетели, които не са посочени. Те се намират на територията на Република България. Има непосредствени свидетели на процесната случка по извършване на проверката - лице или лица свидетели са.

Имало е още едно лице със сигурност в автомобила, и това лице е български гражданин и е много по-бързо и лесно да бъде разпитано в Република България, тъй като в Република Словения за всяко едно обстоятелство ще се похарчат допълнителни средства, защото ще трябва преводач и за моя подзащитен и за защитата, отделно за свидетелите. Всъщност, считам, че в България производството може да бъде разгледано в пъти по-бързо. Воден от всичко гореизложено, моля да приемете че са налице предпоставките на чл.

478, ал. 2 НПК и да приемете трансфера на наказателното производство да продължи в България.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. Д. В.: Поддържам казаното от моя защитник.

В..

На основание чл. 297, ал. 1 от НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ К. Д.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. Д. В.: Моля да бъде разгледано делото тук.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ И СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ,

НАМИРА СЛЕДНОТО:

ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НОХД № 4832/2024г. ОПИСА НА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ 9

(ДЕВЕТИ) СЪСТАВ е образувано по искане на Република Словения въз основа на молба и съдебен протокол от 15.11.2023г. на районен съдия в Брежице, Република Словения и Решение на Окръжен съд в Кършко от 17.01.2024г. за трансфер на наказателно производство, инициирано срещу българския гражданин К. Д. В., с ЕГН: **********.

От материалите по наказателното производство се установява, че 4 българския гражданин К. Д. В. притежава процесуалното качество на обвинено лице за документно престъпление по Наказателния кодекс на Република Словения – по чл.251, ал.3 НК-1, за което е бил предаден на съд с обвинителен акт от 06.04.2022г. за това, че на 23.02.2022г. при граничен контрол за излизане от Република Словения при Граничен пункт за международен пътен и товарен транспорт Обреже, се е ползвал от неистински удостоверителен документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ****************за категроия „АМ, А и В“, издадено на негово име с негова снимка от официален орган на Кралство Великобритания.

Към провелото се разследване от органите на Република Словения са приложени писмени материали в два тома, в които се съдържат писмени доказателства. В хода на разследването е бил разпитан един свидетел служителят, който е извършил проверката на представения му удостоверителен документ. Не е била изпълнена съдебна експертиза за проверката на автентичността на иззетото свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство. Оригиналът на този документ е бил иззет от органите на Република Словения.

Съдебният състав отчита, че в хода на разследването пред органите на Република Словения обвиняемият В., без да е бил представляван от защитник, е изложил обяснения. Проверката на конкретния удостоверителен документ, посочен в материалите от разследването, е била извършена от служител, на който е бил представен за легитимация. Словенският служител твърди, че е извършил проверка чрез спектрален анализ на конкретния документ.