Решение № 4113 от 13.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4113 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110211863 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № ***, издаден от СДВР, с който на *** ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал.

1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

В жалбата се сочи, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен, сочи се наличие на процесуални нарушения при издаването му и се твърди, че от съдържанието на самия фиш не е ясно защо субектът е наказан, тъй като не е ясно какво не е сключил собственикът на въпросното МПС. Иска се отмяната му. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание. В писмено становище се сочи, че издаденият фиш е законосъобразен и правилен и се иска потвърждаването му. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

1

На 02.07.2025 г. в 10:55 ч. от техническо средство АТСС ARH CAM S1 бил заснет товарен автомобил „***“, с рег. № ***, да се движи в гр. София, по бул. „Цар Борис III“, в района на № 464.

При проверка в масивите на Гаранционния фонд било установено, че не е бил налице сключен застрахователен договор за застраховка „гражданска отговорност“ за въпросния автомобил, който да е бил валиден към датата на заснемане. Затова бил издаден електронен фиш на собственика на процесното МПС, че е извършил нарушение на КЗ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че при съставянето на ЕФ е допуснато нарушение на процесуалния закон, защото описанието на нарушението не е достатъчно да се установи в какво се изразява нарушението.

Следва да се посочи, че е основателно оплакването в жалбата, че от съдържанието на фиша не се установява какво не е сключил собственикът за въпросния автомобил. Следва да се има предвид, че тази празнота в описанието е налична и в двата екземпляра на процесния фиш – този който е връчен на нарушителя, и този, който е приложен по преписката на АНО.

Съдът счита, че в действителност от словесното съдържание на нарушението не може да се установи в какво е обвинен жалбоподателят. Ясно е, че АНО сочи, че собственикът не е изпълнил някакво задължение, но от съдържанието на ЕФ се установява, че не е ясно какво е то. По този начин е налице съществена неяснота в издадения документ, която го опорочава в пълна степен.

Независимо, че е посочена цифрова квалификация на нарушението, съдът 2 намира, че при липсата на словесни твърдения няма как да се свърже цифровата квалификация и словесната част на ЕФ, още повече, че в поголямата си част словесното описание на фактите в ЕФ е неотносимо изобщо към нарушенията по КЗ, тъй като касае скорост на движение, ограничения, въведени с пътен знак на последната и т.н.

Ето защо, в случая е налице допуснато нарушение от АНО при издаването на ЕФ, поради което той следва да бъде отменен.

Доколкото са претендирани разноски, съдът намира, че следва да присъди разноски на жалбоподателя. Последните са претендирани в размер на 600 лева, като съдът намира, че исканото възнаграждение не е прекомерно, съотнесено към размера на наказанието, наложено на дружеството, както предвид степента на сложност на делото и броя на заседанията, в които то е решено. Ето защо, следва да се присъдят разноските в претендирания размер, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № ***, издаден от СДВР, с който на *** ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т.

2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на

2000 лева, като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на *** ЕООД, с ЕИК ***, сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, чл. 63д от ЗАНН

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3