Решение № 508 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Пазарджик, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500563 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение № 335 постановено на 28.03.2025г. по гр.дело № 1770 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г. е осъдено „Свиком“ АД, с ЕИК 122046115, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. Пазарджик, ул. „Единадесети август“ № 2, представлявано от Д. Е. В. - управител и К. Д. М., да заплати на „Кидо Тех“ ООД, с ЕИК 201382220, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, ул. „Георги С. Раковски “ № 99, ет. 9, ап. 15, сумата от общо 7440 лева с ДДС главница, представляваща неплатена наемна цена и цена на извършена транспортна услуга по договори за наем и договор за превоз, обективирани във фактура № ****/03.08.2020 г. – остатък от 840 лева с ДДС, фактура № **********/03.09.2020 г. – 4200 лева с ДДС и фактура № ****/01.12.2020 г. – 2400 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда1 30.04.2024 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от общо 2935,96 лева, представляваща сбор на начислената мораторна лихва по всяка една от фактурите, както следва по фактура № ****/03.08.2020 год. за периода от 18.08.2020 г. до 29.04.2024 г. . в размер на 344,58 лева, по фактура № **********/03.09.2020 год. за периода от 18.09.2020 г. до 29.04.2024 г. в размер на 1686,81 лева и по фактура № ****/01.12.2020 год. за периода от 16.12.2020 г. до 29.04.2024 г. в размер на 904,57 лева.

Въззивникът „Свиком“АД ,чрез процесуалния си представител – адв. А. П.- ПАК твърди,че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба се възпроизвеждат мотивите на обжалвания съдебен акт, не се сочат конкретни пороци за неправилност на решението.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от лице,имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт.

При подадена в срок въззивна жалба, макар и същата да не съдържа конкретни пороци на първоинстанционното решение, въззвивното производство е редовно учредено , тъй като по аргумент от чл. 262,ал.1, във вр. с чл. 260,ал.1, т.3 от ГПК непосочването в жалбата в какво се състои порочността на решението / т.3/ не обуславя нейната нередовност.

С тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по гр.дело № 1/ 2000 на ОСГТК на ВКС, ВКС прие, че при разглеждане и решаване на делото в съответствие с чл.269, изр. второ от ГПК, служебната проверка извършвана от въззивната инстанция има за предмет валидността и допустимостта / в обжалваната част / на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Правомощията на въззивния съд при нищожност и недопустимост са разграничени в чл. 269 от ГПК от тези при неправилно първоинстанционно решение.

За валидността и допустимостта на решението въззивният съд следи служебно, а по неправилността ,е ограничен от твърденията на жалбоподателя.

В посоченото тълкувателно решение ВКС извежда две изключения от посоченото правило: Първото касае случаите, свързани с прилагане на императивна правна норма. Целта на въведеното служебно начало в чл.7 от ГПК е както подпомагане на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, така и осигуряване на прилагането на императивните материални разпоредби при решаване на правния спор по същество.

Второто изключение от ограничението на въззивната проверка при неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, ВКС извежда от решението на законодателя в изрично уредени хипотези да възложи на съда служебно да следи за интереса на някои от страните в процеса.

Т.е , от даденото тълкуване на разпоредбата на чл.269, изречение второто от ГПК въззивният съд следи служебно за валидността ,допустимостта и неправилността на обжалваното решение, когато следва да приложи императивна правна норма или е задължен да следи служебно за интереса на някоя от страните в производството.

В конкретния случай, след извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната 3 жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искови претенции с правно основание – чл.232,ал.2 от ЗЗД,чл.367 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД - предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми. Не е налице и служебно задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в производството,предвид разясненията,дадени в посоченото ТР. При това положение и предвид липсата на конкретни ,каквито и да било ,оплаквания във въззивната жалба, настоящият състав на въззивната инстанция приема,че не дължи служебна проверка за правилността на обжалвания съдебен акт.Както се посочи,при съобразяване със задължителния характер на указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, с оглед приложимостта им в настоящото въззивно гражданско производство, въззивният съд извърши служебна проверка за правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, и не констатира такива.

Решението като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски във въззивното производство в размер на 1 000,00 лева –съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 335 постановено на 28.03.2025г. по гр.дело № 1770 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г.

ОСЪЖДА „Свиком“ АД, с ЕИК 122046115, със седалище и 4 адрес на управление на дейността : гр. Пазарджик, ул. „Единадесети август“ № 2, представлявано от Д. Е. В. - управител и К. Д. М., да заплати на „Кидо Тех“ ООД, с ЕИК 201382220, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, ул. „Георги С. Раковски “ № 99, ет. 9, ап. 15, представлявано от Т. Т. – управител сумата в размер на 1000 ,00 /хиляда / лева –представляваща сторени съдебни разноски във въззивното производство.

На осн. чл.280, ал.3 касационно обжалване. от ГПК решението не подлежи на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5