Определение № 521 от 03.09.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 521 гр. Плевен, 03.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600634 по описа за 2026 година В Плевенският окръжен съд е постъпил протест срещу Протоколно определение № 1693/06.08.2026 година постановено по НОХД 1355/2026 година по описа на Районен съд Плевен, с което е прекратено съдебното производството на основание чл.248, ал.5, т.1 във вр. с ал.1 Т.3 от НПК и делото е върнато на прокурора. В протеста се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на определението, тъй като районният съд неправилно е приел, че в хода на досъдебното производство е нарушено правото на защита на подсъдимия, както и че при изготвяне на обвинителният акт са допуснати неясноти при предявяване на фактите свързани със елементите от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинението, което съставлява пречка за определяне на предмета на доказване в съдебната фаза на производството и от друга страна ограничава правото на защита на предаденото на съд лице да знае в какво именно е обвинен и в частност срещу какви конкретни факти да се защитава.

Плевенският окръжен съд, като прецени материалите по делото и обсъди доводите по протеста, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред Плевенският районен съд е образувано НОХД 1355/2026 година по внесен обвинителен акт срещу И. Ш. И. за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, за това че на 23.12.2014 година в гр. Плевен, противозаконно присвоил чужди движими вещи – 4 броя автобуси, които владеел по силата на Договор за лизинг и анекси към него.

На 06.08.2026 година е проведено разпоредително заседание по делото, като съдът с нарочен съдебен акт е обявил на страните, определението, с което прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нередовностите, при изготвянето на обвинителния акт.

1

Видно от съдържателната част на определението и мотивите към него, районният съд е приел, че са налице два недостатъка в обстоятелствената част на ОА, които по своята същност водят до неяснота на предявените факти, срещу които лицето следва и може да ангажира защитата си и от друга страна няма конкретика относно това, с какви действия или бездействия предадения на съд е осъществил престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място, следва да се отбележи, че районният съд е направил един детайлен анализ на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния, акт и опит да създаде логическа евентуална връзка между тях и хипотетичните елементи от обективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинението. В тази му част, направените изводи напълно се споделят от настоящата въззивна инстанция. Констатациите на районния съд са правилни относно това, че в обстоятелствената част на Обвинителния акт се излагат само факти по документалните отношения на две юридически лица, а именно сключените между ЕТ „****” гр.Плевен и „КОМЕКСМАШ – ВАСИЛ ПИРОНКОВ“ ЕООД лизингови договори и създадените по повод на това писмени документи. Видно от договора за лизинг последният е бил със срок до 15.11.2011г. Предявяването на този факт обаче не може да попълни липсата на друг такъв, който е от съществено значение за попълване със съдържание на елементите от обективната страна на престъпното деяние по чл.206 от НК, а именно, какво е било правното основание или липсвало ли е такова към датата на твърдяното деяние, така както е възпроизведено в диспозитива на ОА. Както правилно е посочил районния съд причините, основанията за държание/владение върху определена вещ, за която се повдига обвинение по чл.206 НК/, са от изключително значение за правилното изясняване на конкретния казус. Въззивния съд намира за ненужно да анализира изложените от районния такъв догадки относно фактическите и правни възможности, които са били налице през относително продължителния период от време поне от крайния срок по първоначалния договор за лизинг, през разменената търговска кореспонденция, нейното съдържание и евентуалните правни последици за двете юридически лице по повод основанието за държането на вещите. Ясен такъв отговор се дължи от прокурора, при предявяване на фактите. Иначе казано, в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурора следва по един несъмнен и ясен начин да посочи, кое е правното основание, по силата на което вещите са предадени на предадения на съд, кой е момента в който според прокурора лицето е следвало да ги върне, като в конкретния случай това следва да бъде пряко обвързано с датата посочена като момент на извършване на престъпното деяние, за което е повдигнато обвинение. Не е направено и ясно разграничение относно една от вещите автобус „****“ с рег. № ****, за която в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че е липсвала в момент значително предхождащ датата на извършване на деянието / според диспозитивната част на обвинителния акт/. Правилни са изводите на районния съд, че от начина на съставяне на изложението на обстоятелствената част на ОА не става ясно дали се твърди, че се касае за обсебване извършено на 23.12.2014г. или всъщност, твърдяното престъпление е извършено на дата или в период, следващ 2

23.12.2014г. По своята същност прокурора се е съсредоточил върху изложение на отношенията между две юридически лица, които по своята същност са търговски, като не е адаптирал тези факти за нуждите на наказателното производство, което се води срещу подсъдимия. Въззивният съд намира за правилен и извода относно това, че липсва конкретно изложение относно това какво действие или бездействие е извършено на датата 23.12.2014г., която се сочи като дата, на която И. И. е обсебил вещите по обвинението.

Въззивният съд в този смисъл приема, че обстоятелствената част на обвинителния акт е фактологически непълна, което води до неяснота свързана със самото обвинение и това всякога е пречка за започване на наказателното произвосдтво в съдебната му фаза доколкото съставлява ограничаване на правото на защита на предаденото на съд лице, което се защитава по фактите, които следва да се съдържат в обстоятелствената част на ОА и следва да бъдат изложени ясно и без да остава съмнение относно тяхното съдържание, а от друга страна първоинстанционният съд е поставен в невъзможност да определи предмета на доказване. В конкретния случай, обвинителния акт не може да изпълни своята процесуална функция, нарушенията не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството, поради което са налице всички законовоустановени предпоставки и съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на прокурора.

Предвид горните съображения, въззивната инстанция приема, че протестираното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на районен съд Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Плевенския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 1693/06.08.2026 година постановено по НОХД 1355/2026 година по описа на Районен съд Плевен, с което е прекратено съдебното производството на основание чл.248, ал.5, т.1 във вр. с ал.1 Т.3 от НПК и делото е върнато на прокурора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3