Решение № 2049 от 14.11.2019, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

...............2019г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненски районен съд, ХХХVI

– ти състав

На деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година В публично заседание

Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар:

Неше Реджепова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 2257 по описа за

2019 година, установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.т.2.“ ЕООД, с ЕИК: ********* срещу Наказателно постановление № 03 – 009908 от 08.08.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за нарушение по чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 КТ (Кодекса на труда).

Дружеството – жалбоподател излага твърдения за допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Посочва се, че не било ясно кое лице е подписало акта като свидетел, като на дружеството не било предоставено копие от подписаната от Г.А. декларация. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на наложената административна санкция до минималния, предвиден в закона.

В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество „С.Т.2.“ ЕООД се представлява от упълномощен представител, които пледира за намаляване на размера на наложената санкция до определения в закона минимум.

Въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна не изпраща представител и не взема становище по същество на подадената жалба.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На 18.07.2018г. св. П.М. и други служители на ДИТ – гр. Варна извършили проверка на обект – хотел „Елена“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, стопанисвано от „С.Т.2.“ ЕООД.

По време на проверката били установени сужители, след които и св. Ф.Г. А.А..

На служителите в обекта били предоставени за попълване декларации във връзка с техните трудови правоотношения.

Св. А. посочил, че няма сключен трудов договор, няма сключен и граждански договор, като работи там на длъжност „барман“ и има уговорено работно време от 08:00 часа, до 20:00 часа, с уговорено възнаграждение в размер на 720 лева.

С оглед на това, че по време на проверката не е предоставен сключен трудов договор между страните Г.А. и дружество „С.Т.2.“ ЕООД и във връзка с това, че същият е допуснат да престира труд е съставен АУАН.

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд беше разпитан св. А., който изцяло потвърди отразеното от него собственоръчно в декларацията и заявеното от актосъставителката М..

Поради посоченото св. М. приела, че дружеството е допуснало нарушение по чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 КТ и съставила АУАН.

На 08.08.2018г.

Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.

61, ал.1 от Кодекса на труда

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на св.П.М. и Г.А., както и въз основа на наличните по преписката писмени доказателства. Всички гласни и писмени доказателства по делото по идентичен начин разкриха описаната фактическа обстановка, поради което и съдът не прецени същата като спорна.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбите на чл.416 от КТ и приложената по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на представляващия нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от