Решение № 5483 от 30.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5483 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100511998 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 6774 от 20.06.2022 г. на СРС по гр. д. № 55973/2021 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, е признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Й. А. И., ЕГН ********** и И. А. И., ЕГН ********** дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, следните суми: за И. А. И. – 2243, 37 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05. 2018 г. до м. 04. 2020 г., ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 274, 08 лв. за периода 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., сумата от 17, 47 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05. 2018 г. до м. 04. 2020 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3, 18 лв. за периода 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г.; за Й. А. И. – 825, 23 лв. – незаплатена главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.

2018 г. до м. 04. 2020 г. по сключено в хода на производството споразумение от 05.01.2022 г. за разсрочено плащане на задълженията съгласно погасителен план, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 28.07.2021 г. по ч. гр. д. № 36413/2021 г. на СРС, 154 състав.

С решението са отхвърлени исковете за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и исковете за главница и лихва за доставена 1 услуга дялово разпределение против Й. А. И. поради плащане в хода на процеса, както и иска за главница за доставена топлинна енергия срещу И. А.

И. за разликата над 2243, 37 лв. до пълния предявен размер от 2283, 86 лв. като неоснователен.

С решението са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. А. И., ЕГН ********** и И. А. И., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата в размер на 796, 84 лв., представляваща сторени в производството разноски и сумата в размер на 151, 92 лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. д. № 36413/2021 г. на СРС, 154 състав.

С решението е осъдено на основание чл. 38, ал. 2 „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на адв. Н. К., с личен номер *******, сумата 3, 93 лв. за предоставена безплатна правна помощ в производството и сумата 3, 93 лв. за процесуално представителство по ч. гр. д. № 36413/2021 г. на СРС, 154 състав.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конституирано на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответниците – Й. А. И., ЕГН ********** и И. А. И., ЕГН **********, чрез адв. Н. К., в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: за И. А. И. – 2243,37 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането , мораторна лихва в размер на 274,08 лв. за периода 15.09.2019г. до 31.05.2021 г., сумата от 17,47 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,18 лв. за периода 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г.; за Й. А. И. – 825,23 лв. – незаплатена главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. по сключено в хода на производството споразумение от 05.01.2022 г. за разсрочено плащане на задълженията съгласно погасителен план.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Жалбоподателите считат, че не се е доказало да са потребители на топлинна енергия и че са налице облигационни отношения между тях и ищеца. Считат, че не са вещни ползватели на имота. Излагат, че при наличие на лице, обявило облигационни отношения с ищеца, то същото е ползвател, а не другите формални собственици. Поддържат, че съдът неправилно признава за установени претендираните суми за лихва, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците. Излагат, че неправилно са признати за 2 установени претендираните суми по иска за дялово разпределение, защото не са представени доказателства за основанието и размера им, за заплащането им от ищеца на фирмата за дялово разпределение, както и по обусловената от него претенция за мораторна лихва. Посочват, че ищецът не е представил в оригинал отчетен картон за показанията на общия топломер, свидетелства за метрологична проверка на топломера, протоколи за въвеждане в експлоатация, отчети за дялово разпределение. Молят съда да отмени обжалваното решение в посочените части и да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемият – „Топлофикация София“ ЕАД, не е подал отговор на въззивната жалба.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не е подало отговор на въззивната жалба.

С молба от 24.08.2022 г. въззивникът Й. И. е заявил, че оттегля въззивната жалба в частта по отношение на присъдените срещу него суми.

С Определение № 11820 от 20.11.2022 г. по в. гр. дело № 11998 по описа за 2022 г. на СГС, IV-А въззивен състав е прекратено на основание чл. 264, ал.

1 ГПК производството по в. гр. д. № 11998/2022 г. по описа на СГС, IV-А въззивен състав в частта по подадената въззивна жалба от Й. А. И., ЕГН **********. Определението е влязло в сила като необжалвано.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано, както и в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Й. А. И. за сумите: 825,23 лв. – незаплатена главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м. 04.2020 г. по сключено в хода на производството споразумение от 05.01.2022 г. за разсрочено плащане на задълженията съгласно погасителен план.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се 3 потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Й. А. И., ЕГН ********** и И. А. И., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за топлоснабден имот, с адрес: гр. София, п. к. 1220, обл. София, общ. Надежда, ж.к. „*******, ап. 39, както и, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.

Като писмено доказателство по делото е приета Заповед на Софийски общински народен съвет от 29.05.1979 г., по силата на която апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, е определен в обезщетение на И.

Й.ов И..

С писмо от СО – район „Надежда“ се удостоверява, че административен адрес ж.к. ******* е идентичен с административен адрес с нов номер на блок, а именно ж.к. „*******, бл. 56.

Съгласно представеното удостоверение за наследници изх. № УГ0111182 от 05.10.2017 г., И. Й.ов И. е починал на 13.09.2002 г., като е оставил за наследници съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН ответниците в първоинстанционното производство – Й. А. И., ЕГН ********** и И. А. И., ЕГН **********, наследили го по право на заместване при равни квоти.

От Договор № 4768/16.10.2002 г. и протокол от общо събрание на етажните собственици се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, бл. ******* е възложено на „Т.С.“ ЕООД да достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуалното замерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София (ОУ-2016 г.), одобрени от КЕВР, в сила от 12.08.2016 г.

На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

4

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.