Решение № 3230 от 15.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3230 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513663 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20166498 от 02.08.2021 г., постановено по гр. д. № 1331/2021 г., по описа на СРС, ГО, 36 състав, са отхвърлени предявените от А. Б. И. срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че не съществува правото на принудително изпълнение на сумите по изпълнителен лист от 04.08.2015 г. по реда на чл.416 ГПК по гр.д. № 11306/2014 г. по описа на СРС, 33 състав в размер на сумата от 910, 09 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода м.05.2011 г. – м.04.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 04.03.2014 г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 186, 65 лв.обезщетение за забава за периода 30.06.2011 г. – 03.02.2014 г., за събирането на които е образувано изп. дело № 20158600401301 по описа на ЧСИ М. М., с рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие СГС. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв. - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца А. Б. И., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно решаващият съд е приел, че първото годно изпълнително действие срещу него е от датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. Молбата, въз основа на която се образува изпълнително дело, не прекъсва давността, с която се погасява правото на принудително изпълнение, съгласно т.10 от Тълкувателно 1 решение № 2/26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че първото принудително изпълнително действие срещу него като наследодател е от 05.12.2017 г. - датата на насрочения и неизвършен опис. Доколкото изпълнителното производство е образувано на 14.11.2015 г., а първото принудително изпълнително действие е от 05.12.2017 г. счита, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и процесното изпълнително производство се е прекратило по силата на закона поради непредприемане на изпълнителни действия в срок, по - дълъг от две години. Давността върху процесното вземане е започнала да тече от 03.08.2015 г. - денят, преди издаване на изпълнителния лист. Поддържа, че насроченият от ЧСИ М. М. опис от 05.12.2017г. не води до прекъсване на давностния срок, тъй като не само че такъв опис не е извършван, но и същият е насрочен след прекратяване на изпълнителното производство на горепосоченото основание. Към датата на подаване на исковата молба правото на принудително изпълнение на процесното вземане на въззиваемата страна се е погасило с изтичането на 3 годишен давностен срок в периода от влизане в сила на заповедта за изпълнение (03.08.2015 г. до 03.08.2018 г.). Всички изпълнителни действия извършени след 14.11.2017 г. по процесното изпълнително дело са незаконосъобразни и като такива не пораждат права и задължения за него респ. не прекъсват давностния срок. Излага съображения, че в случая разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД не намира приложение и процесното вземане се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок. Съгласно чл.

114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а от прекъсването на давността съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова давност. Съгласно мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата на чл.116, б.„б“ ЗЗД е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия на правото.

С оглед на това подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила на заповедта за изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист. Обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок, се установяват с описа на движими вещи от 05.12.2017 г. Към този момент вече е изтекъл тригодишния давностен срок, с което правото на принудително изпълнение на вземанията за топлинна енергия, отнасящи се за период 30.06.2011 г. до 03.02.2014 г. е погасено. Дори да се приеме, че с неподаването на възражение, длъжникът признава вземането, то на основание чл.116, б.„а“ ЗЗД, от признанието ще започне да тече нов давностен срок, който обаче ще бъде със същата продължителност като тази преди признанието. Заповедта за изпълнение сама по себе си се ползва с изпълнителна сила, но не установява със сила на пресъдено нещо съществуване на вземанията, с каквато се ползва единствено съдебното решение. Счита, че чл.117, ал.2 ЗЗД е неприложим за заповедното производство, приключило без да се стигне до иска за признаване на изпълнението. Заповедта по чл. 410 и чл. 417 от ГПК и издаденият изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на кредитора по смисъла на 2 чл.117, ал.2 ЗЗД. Съгласно мотивите на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 ГПК), не може да прекъсне давността. Стабилизирането на заповедта за изпълнение неправилно е приравнено на силата на пресъдено нещо при съдебните решения с оглед момента, в който същата настъпва. Неправилно решаващият съд е приел, че до приемането на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. се е прилагало ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което давността е спирала да тече по време на изпълнителното производство. Позовава се на практиката на ВКС, съгласно която независимо, че са се осъществили факти от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., за тях следва да се приложи разрешението, дадено с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС т. е. разрешението на т. 10 е прилагано и отпреди 26.06.2015 г. Тъй като до 14.11.2017 г. по изпълнителното дело не са предприемани принудителни изпълнителни действия, а единствено са извършвани справка, (описът на движими вещи е насрочен за 05.12.2017 г. и не е бил извършен), то правото на принудително изпълнение върху процесното вземане на кредитора се е погасило по давност и към датата на подаване на исковата молба вече не подлежи на изпълнение по принудителен ред. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Т.С.“ ЕАД. С молба от 01.11.2022 г. моли да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.439 ГПК. Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 04.08.2015 г., издаден по гр. д. № 11306/2014 г. по описа на СРС, 33 състав, неговият наследодател – Х.А.а, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 910, 09 лв. – главница за топлинна енергия за периода м.05.2011 г. – м.04.2013 г., сумата от 186, 65 лв. – лихва за забава, както и законната лихва, считано от 04.03.2014 г. Въз основа на него по молба на ответника е образувано изп. дело № 1301/2015 г. по описа на ЧСИ М. М.. Счита, че изпълнително производство по посоченото изпълнително дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а правото на принудително изпълнение на вземането за главница се е погасило по давност преди подаване на исковата му молба. Заявява, че последното годно изпълнително действие по образуваното изпълнително дело е от 13.12.2015 г., като от тази дата до датата на подаване на исковата молба не е уведомяван за извършени срещу него принудителни изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 13.12.2017 г. През 2019 г. е подал молба до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, която е била оставена без уважение. Моли съда да постанови решение, с което да признае 3 за установено спрямо ответника, че не дължи горепосочените суми, за които е издаден изпълнителен лист на 04.08.2015 г. по ч. гр. д. № 11306/2014 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, за събирането на които е образувано изп. д. № 1301/2015 г. по описа на ЧСИ М. М.. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че вземанията не са погасени по давност, тъй като своевременно са били предприемани изпълнителни действия, с които давността неколкократно е била прекъсвана. Поддържа, че докато е висящо изпълнителното производство давност не тече. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

Видно от представения изпълнителен лист от 04.08.2015 г., издаден от СРС, 33 състав, въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.03.2014 г. по гр. д. № 11306/2014 г. на СРС, 33 състав, Х.А.а А. е осъдена да заплати на кредитора „Т.С.” ЕАД сумата от 910, 09 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2011 г. - м.04.2013 г., ведно със законна лихва за периода от 04.03.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 186, 65 лв. – лихва за забава за периода 30.06.2011 г. – 03.02.2014 г.

По молба вх. № 12656 от 04.11.2015 г., подадена от кредитора „Т.С.” ЕАД до ЧСИ М. М., с рег. № 786 на КЧСИ, с район на действие СГС, на същата дата е образувано изпълнително дело № 20157860401301 срещу длъжника – Х.А.а А.. На основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника, изготвяне на справки, набавяне на документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнение.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 15929 от 20.11.2015 г. от ЧСИ длъжникът е поканен да заплати доброволно в двуседмичен срок задължението по издадения изпълнителен лист от 04.08.2015 г. поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника Х.А.а А. на 13.12.2015 г. С призовка за принудително изпъленние от 06.11.2017 г. длъжникът е уведомен, че съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение срещу, като е насрочил опис, оценка и изземване на движими вещи на 05.12.2017 т. в 11.00 часа, ако същата не е инициира плащане до посочената дата. Съобщението е връчено на длъжника по реда на чл.47 ГПК, на 17.12.2017 г.

До длъжника е изпратено съобщение изх. № 4453 от 24.03.2018 г., с което съдебния изпълнител уведомява Х.А.а А., че на основание изпълнителен лист от 04.08.2015 г. издаден на основание заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е осъдена да заплати сумата от 910,09 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2014 г. до окончателното плащане, която към 24.03.2018 г. възлиза на сумата от 374,79 лв., сумата от 186, 65 лв. неолихвяеми вземания, сумата от 353 лв. – разноски по изпълнителното дело, сумата от 370,15 лв. – такси по ТТ към ЗЧСИ.

Предвид наличието на данни, че длъжникът е починал, на 03.06.2018 г. ЧСИ М. М. е поискал от Столична община – район „Младост“ да му бъде издадено удостоверение за наследници.