Решение № 721 от 03.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100504036 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от А. М. С. срещу решение № 95/04.01.2025г. постановено по гр.д. 4036/2025г. на СРС, ГО, 32 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 11935/07.07.2023г. по същото дело относно ЕГН на ищеца А. Г. И..

Във въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост, алтернативно – неправилност на обжалваното решение. Въззивникът твърди, че липсва очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправяна по реда на чл.247 от ГПК, доколкото именно ищецът както в исковата молба, така и във всички молби по делото, вкл. и молба за издаване на изпълнителен лист е посочил „невярното “ ЕГН и доколкото се твърди както исковата молба, така и останалите молби да са подавани от бащата на ищеца, за което също не са връчени доказателства на ответната страна, буди недоумение факта, че не знае вярното ЕГН на сина си.

Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално

Претендира разноски.

- отменено.

От насрещната страна – Г. Л. И. като законен представител на А. Г. И. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който оспорва доводите изложени във въззивната жалба за недопустимост и неправилност на решението, посочва, че се касае за техническа грешка, която е забелявана едва след постановяване на решението по делото, поради което е поискано и допускане поправка на очевидна фактическа грешка. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, 1 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Г. Л. И. като баща и законен представител на А. Г. И. чрез адв. Ж. Д. срещу А. И. С. правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000,00 лв.

В исковата молба не е посочен ЕГН на малолетния ищец. Към исковата молба е представен и приет като доказателство заверен препис от удостоверение за раждане на А. Г. И. и други писмени документи съдебно медицинско удостоверение, медицинско направление, лист за преглед на пациент, служебна бележка , в които е вписано ЕГН на ищеца –**********. Във връзка с дадени от първоинстанционният съд указания, с молба от 22.03.2023г. – л.34 от делото, ищецът изрично е посочил и ЕГН на малолетния ищец - идентично с вписаното в акта за раждане – ********** и с което е изпълнил дадените от съда указания и отстранил нередовностите на исковата молба.Т.е. налице е пълна и ясна индивидуализация на ищеца - име и съответното ЕГН на лицето и което е именно син на Г. Л. И. извършил процесуалните действия по подаване на искова молба и участие в процеса от името на малолетното си дете.

Обстоятелството, че в съдебното решение № 11935/07.07.2023г. съдът погрешно е вписал други цифри като ЕГН на ищеца е очевидна фактическа грешка, доколкото видно от мотивите на решението е налице формирана ясна воля на съдебния състав при постановяване на решението относно носителя на притезателното право да получи плащане в посочените размери и съответно на субекта - носител на задължението за заплащане на процесните вземания, която следва да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК и както законосъобразно и правилно е приел първоинстанционният съд и допуснал поправката на тази явна фактическа грешка с обжалваното решение.

Предвид изложеното, обжалваното решение и предмет на въззивното производство, правилно е отстранило съществуваща очевидна фактическа грешка, поради което и на основание чл.271 ал.1 изр.1 хип.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

По разноските

С оглед изхода на въззивното производство и на основание чл.273 вр. 78 ал.3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски поради неоснователнаст на въззивната жалба и които съобразно списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащането им – договор за правна защита и съдействие от 27.03.2025г. са в размер на 1200,00 лв.- патено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/04.01.2025г. постановено по гр.д. 4036/2025г. на СРС, ГО, 32 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 2

№ 11935/07.07.2023г. по същото дело относно ЕГН на ищеца А. Г. И..

ОСЪЖДА А. И. С. с ЕГН: ********** и с адрес:гр. София, ж.к. **** и съдебен адрес:гр.

София, ул. **** – адв. А. Ч. да заплати на Г. Л. И. с ЕГН: ********** като баща и законен представител на А. Г. И. с ЕГН: ********** и с адрес:гр. София, на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК разноски по в.гр.д. № 4036/2025г. по описа на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав в размер на 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в 1месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3