Определение № 3020 от 21.11.2017, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./21.11.2017 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1513 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са заявени за разглеждане кумулативно съединени искове, както следва:

- срещу Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че брачен договор, сключен на 18.10.2013г. между Д. К. Д. и Г.Б.Д., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, вписан под No 164 т. X от 18.10.2013г. в Агенция по вписванията, Служба Варна, в частта, в която Д. К. Д. е прехвърлил ½ ид.ч. от право на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР, находящ се в гр.

Варна, община Варна, област Варненска, в сграда № 1 с административен адрес ул.

„Г.С.Раковски" 76, ет.5, aп. V-С/16 с площ 77.12 кв.м., състоящ се от: кухня, хол, спалня, баня-тоалет, килер и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***,

***, под обекта: ***, ***, над обекта: ***, ведно с избено помещение № 16, с площ 8.39 кв.м., при граници: маза на ап. 15, ул. „Г.С.Раковски", стълбище до мазата, избен коридор, както и 3.8752% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, отстъпено върху поземлен имот с идентификатор № ***., е недействителен, като сключен в противоречие със закона, а при условията на евентуалност при неспазване на изискуемата от закона форма за дарение на недвижим имот - нотариална форма.

- иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.Л.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът К.Д.Д. **********,***, е собственик по наследствено правоприемство, след смъртта на неговия наследодател Д. К. Д.,***, на 1/4 (една четвърт) идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № *** по КК и КР, находящ се в гр.

Варна, община Варна, област Варненска, в сграда № 1 с административен адрес ул.

„Г.С.Раковски" 76, ет.5, an.

V-C/16 с площ 77.12 кв.м., състоящ се от: кухня, хол, спалня, баня-тоалет, килер и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***,

***, над обекта: ***, ведно с избено помещение №

16, с площ 8.39 кв.м., при граници: маза на ап. 15, ул. „Г.С.Раковски", стълбище до мазата, избен коридор, както и 3.8752% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, отстъпено върху поземлен имот с идентификатор № ***, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението върху 1/4 (една четвърт) идеална част от гореописания имот.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника Б.Л.Е. е постъпил писмен отговор, в който твърди, че ищецът К.Д.Д. е завел срещу него и майка му Г.Б.Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, касаещ същия недвижим имот с идентификатор № 10135. 1502. 150. 1. 16 , находящ се в гр. Варна, на ул. „Георги Раковски" 76, ет. 5, ап. 16. Във ВРС делото било под № 13 979 / 2016 г. и било разпределено за разглеждане от 10 състав.

Твърди, че същото към момента е висящо по въззивна жалба пред ВОС под № 2066 / 2017 г., за което прилага надлежно издадено съдебно удостоверение. Сочи, че тъй като страните по това дело и по настоящото № 1513 / 2017 г. на ВОС - 11 състав, са идентични, както обекта на делото, така и правното основание, счита, че настоящото производство следва да бъде спряно до решаване на предходно заведеното дело до момент на влизане на съдебно решение в сила.

В изпълнение на задължението си да следи за допустимостта на производството, съдът направи служебна справка в деловодната система на съда, като се запозна и с постановеното решение на първоинстанционния съд по гр.д. № 13 979 / 2016 г. по описа на ВРС, копие от което прилага към делото. Предявен пред ВРС е иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като искът с правно основание чл. 108 от ЗС в настоящото производство е между същите страни, на същото основание и за същото искане. От извършената служебна проверка, съдът установи, че въпреки, че нарочен установителен иск, касаещ действителността на брачен договор, сключен на 18.10.2013г. между Д. К.

Д. и Г.Б.Д., да не е съединен за разглеждане в производството пред Районен съд – Варна, то същите възражения, касаещи действието на брачния договор са били разгледани и ВРС ги е обсъдил при произнасянето си. С оглед на горното и се установява, че е налице пълно тъждество между двете дела – настоящото и това по гр.д. 13979 / 2016г. по описа на ВРС, което обуславя недопустимост на по-късно заведеното дело и прекратяването му поради наличие на висящ процес.

Водим от горното и на основание чл. 126 ал.1 от ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено, поради което и съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 1513 по описа на Варненски

Окръжен съд за 2017г., единадесети състав, на основание чл.126, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, пред Варненски апелативен съд.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: