Определение № 168 от 04.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 04.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско дело № 20225001000226 по описа за 2022 година установи следното:

Предмет на делото е частна жалба с вх.№263950 от 17.05.2021 г., подадена от Ф. П. Ф., чрез пълномощника му адвокат С.Н., срещу постановеното разпореждане №260365 от 22.04.2021 г. по т.д.№ 181/2018 г. на Окръжен съд Х..

С посоченото разпореждане е върната въззивна жалба с вх.№948 от 24.01.2020 г. против постановеното решение по т.д.№ 181/2018 г. на подателя и Ф. П. Ф., поради невнасяне на ДТ – 1 191,12 лв. и непредставяне на документ за това.

Частният жалбоподател счита така постановеното разпореждане за незаконосъобразно и неправилно, тъй като не са дадени указания за заплащане на ДТ за разглеждане на въззивната жалба против постановеното решение, с което се достига до реалното му лишаване от правото му на съдебна защита. Моли да бъде отменено.

Пловдивският апелативен съд, след като разгледа делото, както и във връзка с изложените в частната жалба оплаквания, приема за установено следното:

Същата е депозирана в определения от закона едноседмичен срок, както и е подадена от надлежна страна. Ето защо се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

Предмет на частната жалба е съдебен акт за връщане на въззивна жалба срещу постановеното решение по делото.

Окръжният съд е приел, че същата е нередовна, поради неизпълнение на изискването с разпореждане №144 от 03.02.2020 г. да се внесе ДТ в размер на 1 191,12 лв. от страна на жалбоподателя и представи документ за това.

Посочил е, че в ГПК няма законова възможност за многократно оставяне без движение за изправяне на едни и същи нередовности, а предвид съдебните актове на ПАС и ВКС, обсъдени по делото, възможността за това е преклудирана към настоящия момент и липсва субективно процесуално право на жалбоподателя.

В случая действително са налице съдебни актове на ПАС и ВКС в рамките на почти двугодишен период, но междувременно е постановено обжалваното разпореждане, без да е дадена възможност на жалбоподателя да внесе дължимата ДТ след стабилизиране на определението, с което му е отказано освобождаване от такси и разноски за въззивното производство.

Ето защо, частната жалба се явява основателна, като обжалваното разпореждане следва да се отмени и се укаже на жалбоподателя Ф. внасянето на ДТ в дължимия размер за въззивното производство и последиците от неизпълнение на това задължение.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното разпореждане №260365 от 22.04.2021 г. по т.д.

№ 181/2018 г. на Окръжен съд Х. , като ВРЪЩА делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно мотивната част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3