Решение № 695 от 17.05.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5282/2022
- Вид
- Решение № 695
- Подписан
- 17.05.2023
- В сила
- 17.05.2023
- Състав
- Силвия Георгиева Даскалова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 695 гр. Плевен, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20224430105282 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от „А.с.в.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.П.Д.“ ***, офис-сграда Л., ***, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Ю., чрез юрисконсулт Ц.П., против Г. В.
Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.П., ул. „С.Г.“ ***.
Твърди се, че между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *** в качеството на кредитор и ответника, като - като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №***г., съгласно който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на *** лева, за закупуване на стока: мобилен телефон „***” за сума в размер на *** лева. Сочи се, че съгласно чл. 6 от Договора, ответникът се е задължил да върне на кредитора сумата, ведно с уговорените лихви до ***., на равни месечни вноски, всяка от които в размер на *** лева. Твърди се, че към датата на подписване на договора, страните са уговорили ответникът да заплати на кредитодателя обща сума в размер на *** лв., съгласно чл. 10 от договора. Твърди се, че съгласно чл. 9 от Договора, се дължи възнаградителна лихва с годишен лихвен процент ***.
1
Твърди се, че съгласно чл. 9.4 от Договора, се дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва, върху просрочената сума за периода на просрочието.
Твърди се, че между кредитодателят „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *** и ищеца в настоящото производство, е сключен рамков договор за цесия от *** г. и *** от *** г., въз основа на които в полза на ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за кредит. Твърди се, че въз основа на рамковия договор за цесия, ищецът се е задължил да изпраща уведомления до длъжниците за извършената цесия, като се твърди, че до ответника е изпратено уведомление от ***г. Отправена е молба към съда да връчи уведомлението за извършената цесия с преписите от исковата молба и приложенията й, на ответника.
Твърди се, че по депозирано заявление е образувано ч.гр.д.№*** г. по описа на РС-П. и е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Отправено е доказателствено искане служебно да се изиска ч.гр.д.№*** г. по описа на РС-П.. В случай, че ответникът оспори вземането, е отправено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Претендират се разноски.
Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от *** лева главница, *** лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода ***г., *** лева обезщетение за забава, за периода от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г. до окончателното изплащане на сумите. С молба от ***г. ищецът е уточнил, че претендира *** лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода ***г., като посочената в исковата молба дата ***. е техническа грешка.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не депозира писмен отговор.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован по реда на чл. 41, ал.1 ГПК, не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по предявения иск, не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания за такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответната страна.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява 2 неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие-неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяването в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в исковата молба обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: сключен Договор за потребителски кредит №***г., съгласно който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на *** лева, за закупуване на стока: мобилен телефон „***” за сума в размер на *** лева; задължение на ответника да върне на кредитора сумата, ведно с уговорените лихви до ***., на равни месечни вноски, всяка от които в размер на *** лева; задължение за заплащане на възнаградителна лихва с годишен лихвен процент ***; задължение за заплащане на лихва за просрочие в размер на законната лихва, върху просрочената сума за периода на просрочието ; неизпълнение от страна на ответника на задължението да върне сумата по процесния договор.
По делото са представени договор за потребителски кредит *** от *** г., сключен между ответника и „Т.Б.А.Б.” ЕАД, при общи условия, подписани от ответника, договор за цесия от *** г. и *** от същата дата към него, в което Приложение ответникът фигурира под ***, пълномощно за уведомяване на длъжника, уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД до ответника, връчено с исковата молба. За пълнота следва да се отбележи, че въпреки че уведомлението за цесия не е надлежно стигнало до длъжника – ответник в настоящото производство, то съгласно практиката на ВКС / Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д.
№2352/2013 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т. д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о. и др./ , с получаване на исковата молба, към която е приложено самото уведомление, се приема, че съобщаване на цесията е извършено редовно.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за 3 вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в Разпореждане № *** г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвения с Определение № *** г., проекто- доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по делото заседание, проведено на ***., и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, Съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК и своевременно е направено искане за това от ищеца, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски.
На заявителя „А.с.в.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.П.Д.“ ***, офис-сграда Л., ***, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Ю. следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на *** лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на ***, които Г. В. Д., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати.
За исковото производство, в полза на ищеца „ А.с.в.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.П.Д.“ ***, офис-сграда Л., ***, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Ю. следва да бъдат присъдени разноски, както следва: *** лева за държавна такса и *** лева за юрисконсултско възнаграждение, които Г. В. Д., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати.
В представеният списък на разноските от ищеца се претендира и депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Доколкото по делото не е допускана и назначавана съдебно-счетоводна експертиза, респективно не е внасян депозит, такива разноски не се следват на ищеца.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, Съдът РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО н а основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че ответникът Г. В. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.
4
„С.Г.“ *** дължи на ищеца „А.с.в.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.П.Д.“ ***, офис-сграда Л., ***, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Ю. сумата от *** лева главница, *** лева договорна /възнаградителна/ лихва ***г., *** лева обезщетение за забава, за периода от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – *** г. до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена Заповед за изпълнение ***/***г. по ч.гр.д.№*** г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Г. В. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул. „С.Г.“ *** да заплати на „А.с.в.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.П.Д.“ ***, офис-сграда Л., ***, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Ю., сторени в заповедното производство по ч.гр.д.№*** г. по описа на РС-П. разноски: сумата от *** лева за държавна такса и сумата от * * * за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Г. В. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул. „С.Г.“ *** да заплати на „А.с.в.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.П.Д.“ ***, офис-сграда Л., ***, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Ю., сторените в исковото производство разноски: *** лева за държавна такса и *** лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5