Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3018 от 04.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2669/2024
Вид
Определение № 3018
Подписан
04.11.2024
В сила
04.11.2024
Състав
Величка Петрова Белева, Радослав Христов Георгиев, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3018 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502669 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. Г. Г., чрез адв. Р. Н. Р. против Определение №11771/26.09.2024г., постановено по гр.д.№ 15442/2024г. по описа на Районен съдПловдив, XXI гр.състав, с което е върната предявената от И. Г. против „Кеш пойнт България“ ЕООД искова молба, като нередовна, а производството по делото прекратено.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно по подробно изложени съображения. Сочи, че в обстоятелствената част на искова молба, с която се претендира връщане на полученото без основание, ищецът бил длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника, като изтвърди, че даденото е без основание. В случай, че ответникът по иска наведе твърдения за съществуването на правно основание, то ищецът могъл да репликира за нищожност на посоченото основание, като посочи фактите, които го опорочавали. Ищецът не бил длъжен с исковата си молба да прави реплики на непредявени възражения от ответника. Твърди, че в отклонение от практиката на ВКС, първоинстанционният съд приел исковата молба за нередовна, тъй като не съдържала необходимите обстоятелства по иска. Дадените от районния съд указания с Разпореждане от 09.09.2024г. били неправилни и тяхното неизпълнение не пораждало неблагоприятни последици за ищеца, това неизпълнение на указанията не било и основание за прекратяване на делото. Искането е за отмяна обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за този извод са следните:

1

Производството по гр. дело № 15442/2024 г. по описа на Районен съд – гр.

Пловдив, XXI граждански състав, е образувано по повод предявена искова молба от И.

Г. Г., ЕГН ********** против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че на 17.07.2024г. И. Г. платила сума в размер на 1402,44 лв. на ответното дружество, като същата сума била платена без основание и като такава подлежала на връщане. Прави се искане да бъде осъден ответникът да върне сума в размер на 300 лв., представляваща част от общо 1402.44 лв., платени без основание, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изпълнение. С така депозираната искова молба ищецът е представил и приходен касов ордер № 101243945 от 17.07.2024г., в който е посочена сумата от 1402,44 лв. по кредит №1086433.

С разпореждане №25524/09.09.2024г., Районният съд е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца да изложи фактически твърдения относно всички параметри на правоотношението, да посочи кои конкретни задължения по договра са погасени със сочената сума, да посочи какво точно вземане представлява исковата сума и за какво задължение, за кой период е платена същата, както и да се формулира надлежно искане към съда. Разпоредждането е връчено на ищеца на 16.09.2024г., като е указано, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

По повод разпореждането на съда, на 24.09.2024г. ищцата е депозирала молба, в която е посочила, че предявеният иск бил с правна квалификация по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, както и че за редовността на исковата молба било достатъчно ищецът да посочи какво е дал на ответника и да твърди, че същото било дадено без основание.

Съдът, с атакуваното определение е върнал исковата молба и е прекратил производството, като е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания, а поредни такива не се дължали. Било видно, че така сочената сума била платена с оглед на конкретно договорно правоотношение по кредит, поради което посочените факти в депозираната искова молба били недостатъчни за определяне рамките на правния спор.

Оставала неясна причината поради която се стигнало до соченото имуществено разместване между страните. Решението по уважен такъв иск за парично вземане би създало СПН относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, каквито факти обаче не били въведени в процеса. Не били ясни и параметрите на правния спор досежно частичното вземане, по което следвало да се създаде СПН, коя сума подлежала на връщане и т.н.

На първо място следва да бъде посочено, че действително когато ищецът твърди, че е платил нещо на ответната страна без основание, то той следва да изложи единствено факти досежно това кога е извършил плащането, защо е платено /напр. грешка при превод/, а също и как е извършено самото плащане. В исковата молба следва да бъде инкорпорирано искане да бъде установено, че е предадена от ищеца, респ. получена от ответника определена имуществена облага, че имущественото разместване няма правно основание, като петитумната част следва да съдържа искане за осъждане ответната страна да върне всичко, което е получила без правно основание, като в разглеждания случай ответникът е този, който следва да въведе в процеса твърдения за наличие на основание за имущественото разместване.

В настоящия случай обаче, от представения по делото приходен касов ордер е видно, че процесната сума от 1402,44 лв е заплатена от И. Г. Г., а като основание е посочен кредит с №1086433. Правилно районният съд е направил извод, че между страните е налице правоотношение, от което следва, че условията за редовност на 2 исковата молба са различни от описаните по-горе. Ищецът в този случай следва да посочи всчики белези на правоотношението, по което се е задължил и по което е престирал сочената сума, в какъвто смисъл са и дадените от районния съд указания. С разпореждане №25524 съдът е указал и неблагоприятните последици, които биха настъпили в случай на неизпълнение на дадените указания. След като ищецът е отказал да изпълни указанията и да отстрани нередовностите, то съдът правилно и законосъобразно е върнал исковата молба и е прекратил производството, като е изложил и подробно доводи, които настоящият състав споделя напълно.

Поради горните съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №11771/26.09.2024г., постановено по гр.д.№ 15442/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXI гр.състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3