Решение № 417 от 10.11.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1060/2025
- Вид
- Решение № 417
- Подписан
- 10.11.2025
- В сила
- 08.05.2026
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 б."в" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 , ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл.345 · Наказателен кодекс
- чл. 345, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 417 гр. Благоевград, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. С.а като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20251210201060 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Д. В. М. с местоживеене в гр.С против Наказателно постановление №24-1116-003237/01.08.2-24г., издадено от Началник група в ОД на МВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и кумулативно с това му е наложено „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Наред с това с НП са отнети и 10 бр. точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя М. по реда на Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй е издадено в нарушение на редица правила на процедурата по ЗАНН. Алтернативно се застъпва и становището, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение от субективна страна. Не на последно място се поддържа и, че ако се приеме за извършено твърдяното нарушение, то е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, а наложеното за него административно наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на обжалвания акт .
1
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото. В придружително писмо до съда с административната преписка изразява позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.
РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата .
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 31.10.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 11.11.2024г. /
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 28.01.2024г., около 18.35 часа, мл.автоконтрольор Г. Т. при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-Благоевград, заедно с колегата си св.А. Г., били на работа в Б на бул.“Д. С “ и в района след магазин К , където същите спрели за проверка жалбоподателя, като водач на лек автомобил с марка и модел “С “ с рег.№ , който се движел в посока от магазин К към ж.к.“С “ на града. При проверката свидетелите идентифицирали самоличността на жалбоподателя и установили, че управляваният от него автомобил е собственост на лицето К Сп , след което чрез справка през РС ОД/таблет/ и устна справка с дежурния при 02 РУ на ОД на МВР – Благоевград констатирали, че автомобила, управляван от Д.
М. е със служебно прекратена регистрация на 22.08.2023г., във връзка с 2 чл.143, ал.15 от ЗДвП. Това управление на жалбоподателя на МПС било квалифицирано от проверяващите полицейски служители като административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което св.Т., в присъствието на св.Г., съставил на
Д.
М. процесния
АУАН№1144668/28.01.2024г., който му бил връчен лично и на мястото на проверката.
Въз основа на АУАН, на 01.08.2024г., Началникът на група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП №241116-003237, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1, вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание–“Глоба”, в размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца. С Постановлението е разпоредено и отнемането на 10бр. точки от контролния талон на жалбоподателя по реда на Наредба №Iз2539/17.12.2012г. на МВР.НП е връчено лично на дееца на 31.10.2024г.
Преди издаването на НП е изготвена Мотивирана резолюция от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград за изпращане на преписката на РП-Благоевград за преценка данни относно извършено престъпление по чл.345 от НК. След такава преценка, прокурор при РПБлагоевград е приел, че не са налице данни за такова престъпление, тъй като се касае за малозначително деяние по чл.9, ал.2 от НК и с Постановление от 23.07.2024г., е отказал да образува досъдебно производство за разследване в тази насока.
С представено по делото извлечение от Регистъра за собственост на МПС и заявления за регистрация на управлявания то жалбоподателя лек автомобил към момента на процесната проверка /28.01.2024г./, собственик на това МПС, включително до 28.01.2024г., е бил К А С , а считано от 29.01.2024г., собственик на автомобила вече става жалбоподателя Д. М. .
Видно от справка за нарушител /водач, до датата на твърдяното нарушение, на жалбоподателя са налагани множество административни наказания за нарушения на ЗДвП.
С Постановление от 25.05.2022г., РП-Благоевград е отказала да образува наказателно производство срещу жалбоподателя за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, поради маловажност на случая по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.
Със Заповед №8121з-1631/02.12.2021г. на министъра на МВР, се 3 удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП, както и материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството му на мл.автоконтрольор.
Изложената фактическа обстановка се установява от цитираните писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите по акта Т. и Г., които установяват, че лично възприели жалбоподателя да управлява процесното МПС при спирането му за проверка, както и, че в хода на тази проверка констатирали чрез справка в средство за отдалечен достъп до информация, че управляваният от Д. М. автомобил е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, за което му съставили АУАН, който връчили на дееца лично и на мястото на проверката.
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО
НА ПРАВОТО
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи и нарочна Заповед №8121з-1631/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен в срока по чл.
34, ал.1 б.“в“ от ЗАНН като както той, така и НП са надлежно връчени на дееца-лично и срещу негов подпис . Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни за тях реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН /дата и място на съставянето им, орган, който ги е съставил, дата , място и начин на извършване на твърдяното нарушение, правна квалификация на нарушението, доказателства, с които се обосновава нарушението/, поради което възраженията на защитата в обратна насока се явяват неоснователни.
Същевременно, съдът констатира, че при издаването на НП не ес пазен срока по чл. 34 , ал.3 от ЗАНН. В тази връзка се установи, че АУАН , с който е установен извършителя на нарушението , е съставен на 28.01.2024г. и 64 месечният срок за съставяне на НП за нарушение по ЗДвП е изтекъл към 29.07.2024г. /работен и присъствен ден/. Процесното НП обаче е съставено едва на 01.08.2024г., което е в просрочие с 3 дни. Срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН обаче е императивен и преклузивен и неговото неспазване се свързва с погасяване на правомощието на административнонаказващият орган да ангажира отговорността на извършител на административно нарушение, каквото се вменява в казуса и на жалбоподателя М. . Именно за това и по аргумент на чл.34, ал.1 от ЗАНН, в такава хипотеза, не се образува административно-наказателно производство, а образуваното такова следва да се прекрати.
За пълнота на мотивите обаче съдът намира за нужно да посочи и следното:
Със събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът констатира, че не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .
В конкретният казус безспорно се установи, че на процесната дата /28.01.2024г., в 18.35 часа / и на процесното място / Б , по бул.“С “, с посока на движение от магазин К , към ж.к.“С “ на града/, жалбоподателят е управлявал посоченият в НП лек автомобил /лек автомобил с марка и модел “С “ с рег.№ /, който на практика е бил без регистрация заради служебното му дерегистриране-прекратяване на регистрацията му по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, като тези обстоятелства на практика не са спорни между страните.
Съгласно последната законова норма, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното 5 средство.
По делото обаче не се доказа, че жалбоподателят е осъществил процесното нарушение и от субективна страна-виновно и съзнателно. В тази връзка не се представиха никакви доказателства по делото от санкционния орган, а доказателствената тежест за установяване на това основно обстоятелство в казуса бе именно негова. Не се наведоха такива твърдения и при разпита на свидетелите по акта Т. и Г., още повече, че жалбоподателят не е собственик на автомобила и за него не съществува задължение за пререгистрирането му в срок по ЗДвП при смяна на собствеността по чл. 143, ал.15, вр. с ал.1 от ЗДвП, респ. не може да се презюмира знанието му за такова задължение на собственика в качеството му само на ползвател на процесното МПС към датата на проверката.
Отделно от изложеното, по делото не се представиха и доказателства за служебно уведомяване на жалбоподателя и на собственика на процесния автомобил, от страна на санкционният орган, за извършената служебна дерегистрация на това МПС преди датата на проверката по случая. С това неуведомяване на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил и при липсата на публичен регистър за МПС с информация за такава прекратена служебно регистрация към датата на твърдяното нарушение, също се опровергава тезата на санкционният орган за извършено от субективна страна нарушение от жалбоподателя М. по чл.140, ал.1 от ЗДвП на процесната дата и място ./В тази насока е и ТР№2/05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№3/2022г., Първа и Втора колегия на ВАС./
Предвид изложеното, съдът констатира, че със събраните по делото доказателства, не се потвърди, а по-скоро се опроверга и тезата на санкционният орган, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради което ангажираната негова административно-наказателна отговорност с обжалваният акт за деяние, което не е осъществил от субективна страна, обосновава и материалната незаконосъобразност на процесното НП и мотивира неговата отмяна на това основание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, вр. с ал. ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НП№24-1116003237/01.08.2024г.., издадено от Началник група, Сектор „ПП“ към ОДМВР-Благоевград, с което на Д. В. М. с ЕГН ********** и с адрес:гр.С , е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв./двеста лева / и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6/шест/ месеца, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като са му отнети и 10 контролни точки от Талона към СУМПС по Наредба №Iз2539/17.12.2012г. на МВР.