Определение № 319 от 10.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. Пловдив, 09.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20215000600554 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. А. С., защитник на осъдения М. И. Т., против определението № 475 от 30.09.2021 г., постановено по ЧНД № 1786/2021 г. по описа на ПОС, с което е отхвърлена молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Набляга се на данните за влошено здравословно състояние на лишения от свобода, поради което участието му в различните провеждани в затвора програми и дейности се оказали недостъпни за него. В тази връзка се обръща внимание на визираната в чл. 439а, ал. 3 НК забрана отказът за УПО да изхожда единствено от неучастие в подобни мероприятия.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като въззивна инстанция, след като се запозна с доводите на жалбоподателя, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.

Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на М.Т. по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Действително той фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му по н.о.х.д. № 1547/19г. на ОС-Пловдив наказание 1 г. и 11 м. лишаване от свобода (остават му девет месеца).

Няма ги обаче другите предпоставки. За да се счете за основателно нечие искане за условно предсрочно освобождаване, е необходимо да са налице и доказателства, че осъденият се е поправил по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК – че е налице примерно поведение и честно отношение към труда. Доказателства за поправянето се установяват от всички възможни източници на информация за действията и бездействията му по време на изтърпяване на наказанието. Това означава цялостно изследване на неговия пенитенциарен престой.

1

От приложените становища на началника на Затвора-*, придружено от справка за награди и наказания, пробационен доклад и документи от затворническо досие на жалбоподателя се извличат доста положителни данни. Той демонстрира стабилно поведение, насочено към спазване на режимните изисквания. Оказвал е пълно съдействие при провеждане на индивидуални беседи и в последва сметка е отчетено намаление в стойностите на проблемната зона „управление на финансите“. Стреми се да поддържа безконфликтни отношения с околните. Проявява уважение към затворническата администрация. Награждаван е в края на 2019г. за успешно завършване на специализираната програма „Истината за наркотиците“.

От друга страна, все още се открояват множество проблемни и гранични зони – отношение към правонарушението, взаимоотношения, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици, умение за мислене. Първата е особено ясно очертана, като гн Т. омаловажава отговорността си за деянието и остава силно самооправдателен и склонен да търси причините за криминалното поведение извън себе си. Липсата на промяна в другите изброени проблемни зони е свързана с неизграждане на способност за разпознаване и решаване на последствията от поведението и недостигане на самоконтрол на емоционалните реакции в изминалия едногодишен период. В началото и в края на 2020 г. са констатирани и две сериозни нарушения, за които Т. е получил наказания, второто от които се е изразило в изолиране в наказателна килия. В последна сметка не се регистрира промяна в оценката на риска от рецидив.

ПАС споделя становището на първия съд, че заради посочените по-горе непреодолени проблеми предсрочното освобождаване би било неправилен подход.

Вижда се, че поведението на лишения от свобода Т., разгледано в цялост, е съответно на целите за изпълнение на плана на присъдата, но понастоящем не е постигнато съзнателно и категорично поправяне.

Не е основателно мнението на защитата, че отказът за предсрочно освобождаване изхождал от обусловената от здравето на лишения от свобода невъзможност за участие в групови мероприятия. Всъщност отказът е мотивиран с липсата на промяна в оценката на риска от рецидив заради непреодоляването на изброените проблемни зони, както беше посочено.

Споделим е и крайният извод на решаващия съд, че корекционната работа с г-н Т. трябва да продължи в набелязаните насоки – формиране на действително критично отношение към стореното престъпление и приучаване към разумен и адекватен подход при решаване на проблеми, разпознаване на тези проблеми и осуетяване на подтика на моментните импулси.

С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност на пенитенциарно въздействие жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението № 720 от 30.09.2021 г., постановено по ЧНД № 2

1786/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на осъдения М. И. Т. за условно предсрочно освобождаване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3