Решение № 861 от 18.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20211100506950 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20022284/25.01.2021г. по гр.д. 357491/2019г., ГО, 67 състав, съдът е осъдил ГД „Г.П.“, при МВР, с адрес гр. София, бул. „******* да заплати на А.С.И.., ЕГН ********** на основание чл. 187, ал.6. сумата от 2 934,55 лв. представляващо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд периода 01.07.2016г. – 30.06.2019г. ведно със законната лихва върху тази сума от 08.10.2019г. до погасяване на задължението, а на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 477,99 лв. представляващ обезщетение за забавеното плащане на положения извънреден труд за периода от падежа на всяко тримесечие до 08.10.2019г. В полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съда сумите от 167,38 лв. държавна такса и 250 лв. възнаграждение за вещо лице.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх.

№25034182/25.02.2021г. от ГД „Г.П.“, при МВР с доводи за неговата неправилност. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че през процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 12часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно. В резултат на това сумарно изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, бил формиран резултат, който при 1 надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на извънредния труд, била приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР. На основание чл. 178, ал. 9 ЗМВР редът за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. /обн., ДВ, бр.

69 от 2014 г., отменена, считано от 02.08.2016 г. / бил регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода до 02.08.2016 г., тъй като действащата към този момент наредба била отменена, а действащата понастоящем била в сила от 02.08.2016 г. В случая редът бил регламентиран в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Първоинстанционният съд не бил взел предвид възраженията на ответника относно неприложимостта на Наредбата за структурата и организация на работната заплата /НСОРЗ/, тъй като по отношение на служителите на МВР в процесния период действала друга наредба, в която липсвала изрична норма, която да допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице била специална нормативна уредба по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което не можела да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ. Тази норма била непригодна да бъде приложена по отношение на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР /с полицейски правомощия/, тъй като само при кумулативното наличие на четирите предпоставки в нея – 1/ подневно отчитане на работната време; 2/ работа на смени; 3/ продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и 4/ трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, можело да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа. Не била налице и работа по трудови норми за определяне на размера на трудовото възнаграждение по чл.

247 и чл. 250 КТ. За да се твърдяло, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следвало ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час му бил заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки.

Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1. 143 било установено с цел увеличаване заплащането на положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0. 25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР било разрешено полагане на 8 часа нощен труд. Това водело до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получавал от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд.

Ако се извършило заместване на посоченото съотношение, то за служителите на МВР същото щяло да е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при 2 което се получавал коефициент 1. Освен това страните по делото били обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона нямало норма, която да дава основание за субсидиарно приложение както на разпоредбите на Закона за държавния служител, на разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, включително и НСОРЗ. В този смисъл размерът на дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, въз основа на призната от закона делегация. ЗМВР и горепосочените наредби на министъра на вътрешните работи изчерпвали правната регламентация на нощния труд на работещите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служители и било недопустимо субсидиарното прилагане на НСОРЗ.

На следващо място сочи, че неправилно СРС бил присъдил на ищеца допълнително възнаграждение за положен труд за времето за явяване за инструктаж 30 минути преди всяка смяна за посочения в исковата молба период. В чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. били посочени дейностите, които се отчитат като работно време. Според тази норма времето за инструктаж, отвод, приемане и следване на смяната или дежурството били включени в положената 12-часова смяна. Това било видно и от представените по делото писмени доказателства – Заповед № 4064з-828 от 08.08.2016 г. за работното време в РДГП-Аерогари, заедно с всичките й изменения. Освен това първоинстанционният съд не бил взел предвид, че свидетелят Г. Т. А. бил ищец по образувано пред СРС гражданско дело със същия предмет на спора и имал личен интерес от изхода на настоящото дело. Не било вярно и казаното от свидетеля, че служителите не можело да напускат работните си места, както и че някой ги бил задължил да идват на работа преди предвидения час за започване на съответната смяна, при положение, че била налице действаща към този момент заповед /посочената по-горе/.

Следователно показанията на свидетеля не следвало да бъдат кредитирани.

Не следвало да бъде ценено и заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, тъй като от събраните доказателства не се установявало по безспорен начин, че е налице задължение за служителите да идват на работа половин час преди всяка смяна, съответно, че им се дължи възнаграждение за положен извънреден труд. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата И.А.В. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл. 178, ал.

1, т. З ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Редът за организацията и 3 разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. В тази връзка били приети Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., като разпоредбите на чл. 3, ал. З от тези наредби, които били аналогични, гласяли, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1. 143. В останалите две от посочените наредби липсвало такова изрично правило. Следователно в тези подзаконови нормативни актове била налице празнота, която следвало да се преодолее чрез субсидиарното приложение на трудовото законодателство – КТ и подзаконовите нормативни актове, съобразно прогласения в чл. 16 от Конституцията на Република България и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение и правилото на чл. 142, ал. 4 ЗМВР вр. с чл. 67, ал. З от Закона за държавния служител. Възприемането на обратното становище щяло да постави държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулирали трудовото законодателство. Според нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен бил 1. 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Съгласно чл. 9б /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определяла норма за продължителност на работното време за периода, която норма се определяла в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножавал по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждавал поименни графици за работа за периода, за който било установено сумираното 4 изчисляване, които се изготвяли така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябвало да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б /чл. 9а, ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО/. Според чл. 9а, ал. 4 /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. / от НРВПО когато се полагал нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислявали след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. През периода от 01.07.2016 г. до 01.01.2018 г. било действало правилото на чл. 18, ал. 3 /обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г. / от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установявал, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделяли на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. Съгласно чл. 9, ал. 5 /обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г. / от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/ пресмятането на трудовия стаж се извършвало, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделяли на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на закона, следвало, че волята на законодателя била да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1. 143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд, което било намерило израз в новата редакция на чл. 9г /изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г. / от НРВПО. В този смисъл положеният от ищеца нощен труд следвало да бъде преизчислен по горепосочените правила и превишаването на нормата трябвало да се заплати като извънреден труд.