Присъда № 44 от 08.05.2025, Районен съд - Петрич

МОТИВИ към ПРИСЪДА №44/08.05.2025 г., постановена по НОХД №827/2023 г. по описа на Районен съд – гр.Петрич

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Териториално отделение – гр. Петрич към Районна прокуратура - Благоевград, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия С.Т.Т., за това че през месец септември 2022 г. с цел набавяне на имотна облага е възбудил у М.Г.Б от с. Д. заблуждение, че ще закупи от нейно име и за нейна сметка в гр. Л., от лицето М.Н.М. специален автомобил „Фиат“, модел „Дукато“ за сумата от 16 000 лева и ще транспортира автомобила до гр. Петрич, където на следващия ден този автомобил ще бъде регистриран като собственост на името на М.Б., като вместо това закупил горепосоченото моторно превозно средство на свое име и с това причинил на М.Г.Б от с. Д. имотна вреда в размер на 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева - престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК.

С разпореждане съдът е насрочил разпоредително заседание, за вземане на становище по въпросите на чл.248 НПК, при което делото е насрочено за разглеждане по общия ред с призоваване на свидетели и вещите лица.

В разпоредително заседание, съдът на основание чл.248 ал.2 НПК е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от М.Г.Б от село Д. срещу подсъдимия за с искане последният да бъде осъден да заплати сумата от 16 000 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – м.септември 2022 година до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

Пострадалата М.Б. е конституирана в качеството й на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

В съдебно заседание за ТО - Петрич към Районна прокуратура – Благоевград, редовно призовани се представлява от прокурор М.К.. В хода на съдебните прения същият поддържа обвинението, като излага аргументи за осъществен състав на престъплението от подсъдимия. Предлага на последния да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, при режим на изтърпяване - общ. Счита, че предявения граждански иск следва да бъде уважен в пълен размер, предвид събраните доказателства, установяващи по категоричен начин неговия размер.

В хода на съдебните прения повереникът на гражданския ищец и частен обвинител пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в справедлив размер, което да изтърпи ефективно, като бъде определен първоначален общ режим на изпълнение на наказанието. Твърди, че имотната вреда, претендирана с гражданския иск е доказана по основание и размер и моли подсъдимият да бъде осъден да заплати на граждански ищец сумата от 16 000 лева обезщетение за имотна вреда, ведно със законната лихва, както и да заплати сторените от гражданския ищец и частен обвинител разноски по делото.

В съдебно заседание подсъдимият С.Т., се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв. Н.К.- САК. Подсъдимият не се признава за виновен, като се възползва от правото си да не дава обяснения. Защитникът му пледира за оправдателна присъда, тъй като не се касае за измама по смисъла на НК, като сочи, че в деянието не се съдържат обективните признаци на престъплението измама. Излага подробни съображения по тезата си.

1

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано е заключение на вещите лица.

При горното, въз основа на закона и доказателствата съдът намира за установено следното:

Подсъдимият С.Т.Т., е на 42 години, от с. К., общ. Л.. Същия е безработен, осъждан многократно, като са му налагани различни по вид и размер наказания – през 2004 г. е осъден за престъпление по чл.339 ал.1 НК на глоба (без данни дали е заплатена); 2008 г. му е наложено наказание „обществено порицание“ , съден е три пъти за извършени престъпления по чл.343в от НК и са му налагани наказания „пробация“ през 2009 г.; през 2009 г. е осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК на 4 месеца „Лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 ал1 от НК за срок от три години, като му е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца“. Последното му осъждане е с Присъда №38/28.12.2023 г., влязла в сила от 13.01.2024 г., постановена по НОХД №724/2023 г. за престъпление по чл.207 ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. През 2022 г. се запознал от социалните мрежи със свидетелката (граждански ищец и частен обвинител в процеса) М.Б. от с. Д., община Петрич.

Същата е вдовица и живее с нейния 10- годишен малолетен син в селото. Скоро след създадените в социалните мрежи в интернет дистанционни приятелски отношения, се породили чувства между Т. и Б., като подсъдимият първи изразил чувствата си към свидетелката. През месец март 2022 година подсъдимият пристигнал в град Петрич за среща „на живо“ с Б.. Отношенията им бързо се задълбочават емоционално и в края на месец юни 2022 година двамата заживели на семейни начала в село Д., в къщата собственост на свидетелката, заедно с нейния малолетен син, който подсъдимия я уверил че ще приеме като негово дете. Подсъдимият обаче, в хода на съжителството си с Б. бил безработен и напълно бездействал - не се хващал на никаква работа, с оправданието, че е болен (страда от епилепсия и приема медикаменти за контролиране на състоянието си) и че никой няма да го наеме на работа заради болестта.

Свидетелката била разочарована от това поведение на подсъдимия и все го е карала да се хване на каквато и да е работа, за да не се издържа само от нейните доходи, и за да помага в ежедневието.

Въпреки това, нямало никакво подобрение в поведението на подсъдимия. В началото на месец септември 2022 г. подсъдимият започнал да убеждава Б. да започнат общ бизнес – предложил й да закупят микробус, оборудван с всичко необходимо за приготвяне на скара на жар, като й предложил начинанието да бъде финансирано с нейни финансови средства. Микробусът щял да бъде оборудван за приготовление и продажба на храни като крайпътно заведение и щял да бъде закупен на името на Б., която щяла и да приготвя храна за продажба, а подсъдимият щял да го управлява. Тъй като Т. живеел с Б., при отправяне на предложението бил наясно с това, че същата обича да готви, има професионален опит като готвач в кухня и е имала желание да работи в кухня, но на по-добре заплатено място.

Предложението на Т. се сторило изгодно на Б. и същата се съгласила с него. Тогава подсъдимият й казал, че започва да издирва обяви за продажба микробус от този тип.

Не след дълго споделил на Б., че е намерил чрез социалната мрежа «Фейсбук» в публикувана обява от М.Н.М. от гр. Л. за продажба на специален автомобил марка и модел «Фиат Дукато» за сумата от 16 000 лева. От показанията на свид. В.Г. става ясно обаче, че Т. е научил за обявата именно от този свидетел, който му показал обявата и му отправил предложение за закупуване на същия микробус и правене на 2 същия бизнес съвместно от двамата.

Т. се свързал с продавача М., и започнал да води преговори за закупуване. Двамата се разбрали подсъдимият да пътува до гр. Л., за да огледа предложения за продажба автомобил преди евентуална покупка. Първоначално микробусът бил обявен с продажна цена 18 000 лева. Когато разбрала за продажната цена, Б. казала на подсъдимия, че не разполага с такава сума и споделила, че има само 1 000 лева в брой „настрана“ и 15 000 лева в банката – последната сума била на детето й в наследство от починалия му баща. Т. продължил да преговаря по телефона с продавача за понижаване на цената и споделял постигнатите договорки с Б.. Когато чрез преговори М. и Т. достигнали до продажна цена от 16000 лева, Т. се договорил за оглед на микробуса при продавача в град Л.. Подсъдимият показал на Б. снимки на автомобила в телефона си и й обяснил, че ако го хареса (а той разбира от автомобили) ще го закупи с нейни средства и на нейно име. Последната се съгласила с него, тъй като му имала пълно доверие. По този начин, подсъдимият мотивирал Б. да осъществи покупката на въпросния специален автомобил, като й поискал наличната в брой сума от 1000 лева, за да капарира автомобила и й обяснил, че остатъкът от продажната цена, т.е. 15 000 лева следва да бъде преведена по банков път на продавача от нейно име. Така двамата (Т. и Б.) достигнали до решение да бъде закупен автомобила. На следващата сутрин Б. дала своите спестени 1000 лева в брой на Т. и предоставила личния си автомобил и личната си карта на подсъдимия и той потеглил за град Л., за да огледа и евентуално да закупи автомобила. По пътя се отбил през град Б., откъдето взел пътьом свидетеля В.Г., който да му прави компания при огледа в Л..

На 23.09.2023 г., Т. пристигнал в гр. Л., заедно със своя приятел- св. В.Г., като двамата посетили посочено от продавача място за да направят оглед на микробуса. Т. одобрил микробуса и заявил, че ще го закупи.

Отишли тримата – свид.Г., свид.М. и подсъдимия да обядват в заведение, над което в същата сграда имало нотариус. Докато се подготвяли документите, подсъдимият броил сума на ръка на продавача и се свързал чрез приложението „Вайбър“ с Б. и я уведомил, че трябва да изпрати сумата от 15 000 лева по посочена от него банковата сметка на продавача, като отново през приложението „Вайбър“ й изпратил банковата сметка и имената на продавача – свидетеля М.. Б. превела уговорената сума с банков превод на посочената от подсъдимия сметка, без същата да е знаела, че подсъдимия няма никакво намерение да закупи микробуса на нейно име.

След получаване на паричния превод от страна на Б., двамата, а именно подсъдимият Т. и св. М. посетили нотариус А.Ц. с рег.№***К, пред която подписали договор с нотариална заверка на подписите с рег.№8829/23.09.2022 г. по описа на този нотариус, (л.174 от ДП) за покупко-продажба на огледания преди това автомобил.

Свид.М. подписал договора в качеството на пълномощник на продавача Кристи-Ен ЕООД, ЕИК-**** със седалище и адрес на управление град Л., ул.“Ю.Г.“ №88, а подсъдимият – като купувач. В договора било вписано, че страните по покупкопродажбата са договорили цена от 4000 лева за посоченото превозно средство, противно на действителната договорена и заплатена цена, като свид.М. твърди, че тази продажна цена е вписана с цел заплащане на по-малки дължими местен данък и нотариални такси, като потвърждава пред съда действителният размер на продажната цена от 16000 лева. Подписалите договора – св.М. в качеството му на пълномощник на продавача и подсъдимият Т. като купувач са заявили в договора, че договорената цена от 4000 лева е заплатена напълно и в брой от купувача на продавача, а последният е 3 заявил получаването на тази сума.

С подписване на този договор, подсъдимият придобил за себе си собствеността върху превозното средство, т.е. микробусът бил закупен, но не на името на Б., а на името на подсъдимия.

След приключване на сделката, подсъдимия взел автомобила и се прибрал с него в село Д., а автомобилът на Б. престоял при свидетеля Г. в град Б. известно време, след което подсъдимият отишъл в град Б. и прибрал автомобила на свидетелката в село Д..

Когато се прибрал с новозакупения автомобил в село Д., подсъдимият не споделил на Б., че е придобил собствеността на автомобила за себе си. От разговорите помежду им, свидетелката Б. е останала с впечатление, че всичко е уредено и че микробуса е нейна собственост, така като й бил обещал Т. и че след като закара МПС- то за регистрация в КАТ- Петрич, същата ще получи документи за автомобила на нейно име.

На 21.10.2022 година Т. регистрирал в сектор КАТ – ПП автомобила, като получил Свидетелство за регистрация на МПС с рег.№**** от 21.10.2022 г., в което е вписан за собственик на специалния автомобил с рег.№****.Преди да регистрира автомобила в КАТ Т. променил постоянния си адрес с този на свидетелката Б..

Междувременно отношенията между подсъдимия и свид. Б. се влошили поради обстоятелството, че последната научила, че подсъдимият контактува в социалните мрежи с други жени. Отделно от това, въпреки, че подсъдимият приемал медикаменти за заболяването си, наред с тях употребявал сериозно количество алкохол и живеел изцяло на издръжка на Б.. Това провокирало скандали и разправии, включително и физическа саморазправа на Т. със свидетелката. След извършен над Б. акт на домашно насилие, на 13.11.2022 г. Т. напуснал дома на Б., като взел със себе си личните си вещи и закупения специален автомобил и заминал за родното си село. Няколко дни след заминаването на подсъдимия, свид. Б. се свързала с подсъдимия чрез съобщение в мобилното интернет-приложение „Вайбър“ и му заявила, че иска да приключи връзката им и поискала от него да й върне микробуса. В този разговор и от подсъдимия Б. разбрала, че микробусът не е бил въобще регистриран на нейно име, а че същия е собственост на подсъдимия. Последният й заявил в този разговор, че ако Б. иска да й бъде върнат микробуса, същата следвало да му заплати сумата в размер на 5 000 лева.