Решение № 2420 от 22.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2420 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20241110205763 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 5873782 на СДВР с дата от 13.05.2022 г. срещу Й.

В. И., ЕГН:

**********, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение от 02.05.2022г.

В жалбата се съдържат доводи, че не е посочена датата на издаване на ЕФ, възразява деянието да е извършено в условията на повторност, а ЕФ счита за издаден след изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Намира, че не е посочено в ЕФ дали нарушението е извършено в населено място или извън него, както и дали е приспаднат толеранс на възможна грешка. Моли за отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не се явява и адв. Т., редовно призован. В писмени бележки моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Сочи, че в представения клип липсват реквизити, които да индивидуализират заснетото МПС, сочи, че протоколът за използване на АТСС не е попълнен правилно и липсвала снимка на АТСС на мястото на контрол. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител , в писмени бележки моли за потвърждаване на ЕФ.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по 1 отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 13.01.2021г. бил издаден ЕФ серия К с № 4358436 против Й. В. И. за нарушение от 31.12.2020г. Същият ЕФ няма данни по делото, въпреки изрично изисканите от съда доказателства, кога и на кого е връчен, както и дали е влязъл в сила. Единствено в отговор на ОПП СДВР се посочва, че е отразена дата на връчване 18.06.2021г., но без налични доказателства за това, както и на кого е връчен.

На 02.05.2022 г. в 18:14 часа в гр. София, по бул. Цариградско шосе № 200 с посока на движение от ул. Павел Красов към Околовръстен път, било въведено ограничение от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В26. В този участък и с тази посока на движение жалбоподателят И. управлявал МПС Мерцедес ГЛА 220 4МАТИК, лек автомобил с регистрационен номер СВ****ТА. На бул. Цариградско шосе № 200 с мобилно автотехническо средство ATCC CORDON M2 с № MD1196, изпитано с протокол за проверка от БИМ от 15.03.2022г. и със снимков материал към създадения клип, е установено, че лекият автомобил, собственост на жалбоподателя, се е движел със скорост от 77 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс от 80 км/ч или с превишена скорост над разрешената от 27 км/ч.

След заснемане на нарушението, на жалбоподателя Г. бил издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 5873782 на СДВР с дата от 13.05.2022, с който бил наказан за нарушение, извършено в условията на повторност, обусловена от наложеното наказание с ЕФ серия К с № 4358436.

Видно от база данни КАТ , собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателят, обстоятелство, което не се оспорва.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.

Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на пътя, където е извършено нарушението, срещу кой номер е установено нарушението, посоката на движение, датата и часът на нарушението. Противно на изложеното в жалбата, изрично е посочено, че се касае за ограничение, въведено с пътен знак, посочено е какъв е пътният знак, 2 както и че ограничението е 50 км/ч. В ЕФ е пояснено и че се касае за нарушение, извършено в населено място.

В жалбата се посочва, че в ЕФ било посочено, че нарушението е извършено на АМ Тракия, каквото обстоятелство в ЕФ изобщо не е посочено и очевидно се касае за техническа грешка в жалбата. Въпреки това съдът следва да посочи, че както мястото на нарушението, така и всички съставомерни факти са посочени надлежно, като им е дадена точната правна квалификация,

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 80 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч . В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка. В този смисъл възражението в жалбата се явява неоснователно. Не е необходимо и ЗДвП не изисква в ЕФ да се вписва отчетената скорост, доколкото фигурира т.нар. наказуема скорост, а именно тази след приспадането на предвидения толеранс за възможна грешка.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП.

Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по административната преписка е съставен на 13.05.2022г. и е връчен на 20.03.2024г. без данни за връчването му. Съобразно тези данни фишът е издаден по-малко от месец след извършване на нарушението.

Спазени са всички срокове за неговото съставяне. Датата на връчване е различна от датата на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са спазени от жалбоподателя. Противно на изложеното в жалбата, в ЕФ не е необходимо да фигурира датата му на издаване. Фактът, че е посочена датата на нарушението е достатъчен, за да е наясно жалбоподателят за какво нарушение е санкциониран.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазен чл.34, ал.1 от ЗАНН, според който не се образува административнонаказателно 3 производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Разпоредбата изрично е посочено, че касае съставяне на АУАН в срок една година от извършване на нарушението или 3 месеца от установяването на нарушителя. Електронният фиш няма белезите на АУАН, а изрично ЗДвП го приравнява само по последици на наказателно постановление и то след неговото влизане в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП - влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Визираната от жалбоподателя разпоредба касае само и единствено АУАН, но не и ЕФ. Съдът в настоящия си състав счита, че сроковете по чл. 34 ЗАНН важат единствено за издаването на АУАН и за НП. От своя страна шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН също касае единствено издаването на НП след съставяне на АУАН, какъвто преди електронния фиш не се издава. Поради изложеното, възраженията на жалбоподателя в тази им част се явяват неоснователни. По отношение на формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като правилата за това се съдържат в специалния закон – ЗДвП.

Законодателят е установил облекчена форма и процедура по издаване на ЕФ в разпоредбите на чл. 189, ал. 4-12 от ЗДвП, при която не се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По силата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното / заплащане. Законоустановените реквизити на документа не предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и час на извършване на нарушението, което е логично предвид установяването му с автоматизирано техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. При липса на основание за съставяне на АУАН са неприложими сроковете по чл. 34 ЗАНН. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания.

Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма. Така в Решение № 7679 от 17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г., Решение № 8060 от 4

17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г., Решение № 7443 от 21.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8928/2020 г., Решение № 1855 от 13.03.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 14145/2019 г., Решение № 7679 от 17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г., Решение № 6827 от 30.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6085/2020 г., Решение № 8060 от 17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г. и други.

В случая липсата на посочване на срок и начин на обжалване на ЕФ не е нарушение, доколкото предвидения образец на ЕФ и ЗДвП не предвиждат такъв реквизит. Подобна информация касае единствено информиране на наказателното лице за правата му, за които същото следва да почерпи информация от закона, като очевидно в случая жалбоподателят е упражнил надлежно и не се нарушава правото му на защита.

Не се доказа твърдяната в ЕФ повторност, доколкото въпреки изисканите от съда доказателства от ОПП СДВР не са в състояние да приложат надлежно изготвена разписка или друг документ, удостоверяващ връчването на ЕФ серия К с № 4358436против жалбоподателя, обусловил според СДВР повторността на нарушението. При положение, че няма безспорни доказателства ЕФ да е бил връчен, респективно жалбоподателят да се е запознал с него, както и същият да е влязъл в сила, то недоказано остана твърдение за наличие на този признак на по-тежкия състав на административно нарушение, под който е подведена деятелността на жалбоподателя.