Решение № 270 от 20.10.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Сливен, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20262200500307 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.М. от АК – С.

З., в качеството му на пълномощник на Д. П. Г., ЕГН **********от с.П., общ.Н. З. против решение № 124/07.05.2026г. по гр.д. № 985/2025г. на РС – Н.

З., с което са били отхвърлени предявените от жалбоподателя против Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000.00лв. и на имуществени вреди в размер на 3500.00лв., от които 1000.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за защита и съдействие № 85960/12.03.2025г., 2500.00лв. – възстановена сума за закупен лек автомобил, който не може да бъде регистриран, както и на разноски от заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. 985/2025г. на РС – Н. З..

Решението на РС – Н. З. е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че съдът макар да е постановил диспозитив, с който е отхвърлил имуществените претенции на ищеца не е изложил никакви 1 мотиви в тази насока. По този начин страната била лишена от възможност да разбере волята на съда и да изложи свои аргументи в защита на позицията си.

Липсвали мотиви и по отношение претенциите за разноски.

Жалбоподателят посочва, че макар и да е имал нарушения на ЗДвП назад в годините той е бил реабилитиран и следва да се приеме, че е неосъждан. Страната счита, че е необоснован изводът на РС за това, че в хода на разследването са били събрани достатъчно доказателства, които да обосноват наказателната му отговорност. Задава се въпросът - ако това е било така, защо след това наказателното производство е било прекратено?

Жалбоподателят твърди, че когато прокурорът възлага полицейска проверка по реда на чл.145 ЗСВ, той упражнява контрол върху действията на органите на МВР, следи за тяхната законосъобразност и за тяхната срочност. В случая проверката от органите по МВР била продължила повече от 6м., което било необосновано. Тя била във връзка с образувано ДП от 06.03.2025г., по което наблюдаващият прокурор е давал указания. Процесният автомобил бил иззет на 03.02.2025г. и не е било необходимо да се извършва превод на документ от френски на български език повече от 6 месеца.

Страната излага оплаквания за неубедителни мотиви на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди. При снемане на самоличността на свидетелите, те изрично били посочили, че не се намират в роднински отношения с ищеца или друг вид заинтересованост. Не можело да се приеме, че взетата мярка за неотклонение „подписка“ е „никаква мярка на процесуална принуда“. Изразено е и несъгласие със становището на съда, че бидейки на млада възраст, ищецът е бил по – устойчив на стрес. Страната счита, че разпитаните по делото свидетели са установили преживения от ищеца стрес, който се е изразявал в затваряне в себе си, дръпнатост, физическо отслабване, притеснения от реакциите на близки и познати, неудобство от срещи на публични места.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Иска се съдът да уважи претенциите за имуществени и неимуществени щети, както и претенцията за заплащане на разноски. Страната не е направила доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с 2 който тя е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. От представените по делото доказателства се било установило, че ищецът е системен нарушител на ЗДвП, както и че в миналото е бил осъждан, макар и вече реабилитиран. Ищецът бил имал качеството на обвиняем само 1м и 6 дни, което било напълно разумен срок. Полицейската проверка, която предшествала повдигането на обвинението нямала никакво отношение към повдигнатото обвинение, поради което не можела да бъде основание за претендиране на вреди. От разпита на свидетелите не се било установило ищецът да е претърпял негативни вреди от повдигнатото му обвинение в леко престъпление. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Страната не е направила доказателствени искания.

В с.з. въззивникът не се явява, представлява се от представител по пълномощие адв.М., който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна се представлява от прок.Р., който оспорват въззивната жалба, поддържат депозирания отговор на ВЖ и моли да се потвърди обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Н. З. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивата жалба е редовна и допустима, тъй като е подадени в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

Според разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда в няколко хипотези : 1.задържане под стража ( което е било отменено); 2. нарушаване на права защитени от чл.5, § 2-4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи; 3.обвинение в извършване на престъпление ( ако лицето бъде оправдано); 4. налагане на наказание по НК или административно наказание ( ако лицето бъде оправдано/реабилитирано и наказанието бъде отменено); 5. Прилагане на административна мярка от съда ( 3 ако тя бъде отменена); 6. Изпълнение на наложено наказание над определен срок или размер и 7.незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.

Според практиката на ВКС ( Р 50009/08.02.2023г. по гр.д. 932/2022г. на III г.о.), когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, ч е извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши. В този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за производството за конкретното престъпно деяние. Такава е разглежданата хипотеза. Макар формално производството да се е водело срещу неизвестен извършител, то е било образувано по докладна записка именно срещу ищеца при достатъчно данни за конкретното престъпление, което единствено той би могъл да извърши. Още при осъществената от служителите на МВР проверка е станало ясно, че те са приели представените от ищеца документи, като такива, с които се установява, че регистрацията на управляваното от него МПС е прекратена и че той го управлява в нарушение на закона, за което носи наказателна отговорност. Регистрационните табели на автомобила са били снети и иззети от органите на МВР и това е било ясно на наблюдаващия прокурор по досъдебното производство.

Всъщност по досъдебното производство от ключово значение е било да се установи, какво всъщност е действителното съдържание на представеното от ищеца Удостоверение за регистрация от френски език, тъй като очевидно твърденията на ищеца, подкрепено от самото удостоверение и представения от него Договор за покупко – продажба на МПС не са съответствали на възприетата от служителите на МВР теза за това, че процесното МПС е било с прекратена регистрация. Достатъчно е било да се назначи преводач, което е станало едва пет месеца след като са били снети регистрационните табели на автомобила и след като вече е било повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

Назначаването на преводач е можело да стане по инициатива на разследващия полицай или по инициатива на наблюдаващия прокурор, 4 но не е било направено своевременно, в разумни срокове. Така в продължение на повече от шест месеца ищецът е търпял негативни последици от непрофесионалните действия на служителите на Прокуратурата. От разпитаните по делото свидетели се установява, че в периода от извършената на 03.02.2025г. проверка на карания от ищеца автомобил, до прекратяването на наказателното преследване ищецът е изпитвал силно безпокойство, страх от евентуалните негативни последици, срам от слуховете, които са се разнасяли сред гражданите на населеното място, в което е живеел, това е провокирало в него нежелание да общува с други хора, нежелание за излизане, затвореност, физически изменения – значително отслабване. Тези действия се отразили и в общуването с бившата му съпруга, като станали повод за нови караници и обвинения от нейна страна.

Съдът намира, че справедливото овъзмездяване на търпените от ищеца неимуществени вреди е в размера на търсеното от него обезщетение от 1000.00лв. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и да се уважи предявеният иск изцяло.

По отношение претенцията на въззивинка за присъждане на имуществени вреди в размер на 3500.00лв., съдът намира същата за частично основателна. По делото са налице писмени доказателства, от които е видно, че по досъдебно производство № 137/2025г. ищецът е бил представляван от процесуален представител по пълномощие – адв.Г. М. С., на който е заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00лв. (511.29€). Тези разходи са във връзка с извършените от Прокуратурата действия и следва да му се присъдят като имуществено обезщетение.

Недоказани са претенциите на ищеца по отношение търсената от него сума в размер на 2500.00лв., която се твърди, че е върнал на бившата си съпруга затова, че тя не е можела да използва закупения автомобил. По този въпрос показания е дала разпитаната по делото св.П., но те са неконкретни.

Свидетелката не е посочила, по какъв начин и е станал известен фактът на връщане на сумата от 2500.00лв., освен това е налице несъвпадение между тази сума и сумата, която е посочена като цена на закупения автомобил – 5000.00лв. Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че автомобилът е наличен и от продажбата му или ползването му ищецът би могъл да възстанови вложените за закупуването му средства. В тази част 5 исковата претенция не следва да бъде уважена.

Ищецът е претендирал присъждане на законна лихва от датата на прекратяване на наказателното производство – 24.09.2025г. до окончателното изплащане на задължението, което искане е основателно и следва да бъде уважено.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде частично отменено.

По отношение търсените от въззивника разноски, такива следва да му се присъдят съобразно уважената част от исковата му претенция (44%).

Пред РС – Н. З. са доказани разноски в размер на 465.31€, от които ДТ в размер на 5.11 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 460.20 евро. На страната следва да се присъдят 204.74евро разноски.

За въззивната фаза на производството са доказани разноски в размер на 347.56 евро, от които ДТ в размер на 2.56 евро и 345.00 евро адвокатско възнаграждение. На страната следва да се присъдят разноски в размер на 152.93 евро.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 124/07.05.2026г. по гр.д. № 985/2025г. на РС – Н.

З., в ЧАСТТА с която са били отхвърлени предявените от жалбоподателя против Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 511.29 евро (1000.00лв.) и на имуществени вреди за сумата над 1278.23 евро (2500.00лв.)., както и в частта на отказа да му се присъдят разноски за сумата до 204.74 евро.