Решение № 331 от 21.11.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Ловеч, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Административно наказателно дело № 20214310200135 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по повод подадена жалба от М.

Ш. Д. против наказателно постановление № *** г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите Ловеч с наложено наказание глоба в размер от 100,00 лв.

Жалбоподателят поддържа, че наказателното постановление е издадено в нарушение на изискванията на ЗАНН. В хода на делото по същество жалбоподателят, чрез представители си, поддържа, че наказателното преследване срещу него е изключено по давност, самостоятелно основание за отмяна на постановлението.

Становище за погасяване възможността на държавата да наложи наказания в хода на производството поддържа и представителя на ответника юрисконсулт Й., но счита, че в негова тежест не следва да се възлагат разноските, тъй като основанията за прекратяване не са обусловени от незаконосъобразност в действията на издателя на акта и проявено от него бездействие.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН (арг. чл.

58д, т. 1 ЗАНН), жалбата е подадена в срок (наказателното постановление е връчено на нарушителя на 22.01.2021 г., а жалбата против него е подадена чрез Регионална дирекция по горите Ловеч на 27.01.2021 г.), от легитимирано лице (санкционираното лице).

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят Д. е санкциониран за това, че на *** г. от имот горска територия с идентификатор 1

№ ***, в землището на с. М., в качеството си на водач на товарен автомобил „М.“, с рег. ***, транспортирал 4 пр. куб. м. дърва за огрев от цер, добит в горската територия на имот ***, с превозен билет № *** от *** г., 11:05:48 ч., без товарния автомобил да е снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му (GPS) – нарушение по чл.

148, ал. 12 ЗГ, във връзка с чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 1 и 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горската територия.

По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита в административното наказване се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не се предвижда друго (чл. 11 ЗАНН). (в този смисъл т. 2 – ра на ТП № 1/27.02.2015 г. по ТД № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС).

Събразявайки изложеното и доколкото за производствата по административно наказване не са разписани специални правила относно института на давността, в тях приложение намира разпоредбите на чл. 81, ал.

3, вр. чл. 80 НК.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК предписва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК.

В случая предвиденото наказание за нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран, е глоба. Наказателното преследване за него се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години (чл. 80, ал. 1, т. 5 НК).

За деянието, за което жалбоподателя е санкциониран, административнонаказателното преследване се погасява с изтичането на четири години и половина от датата на нарушението (срок, който превишава с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1 т. 5 НК).

В случая нарушението е извършено на *** г. Давността за преследване за деянието е изтекла на *** г. С изтичането на срока за административнонаказателното преследване по отношение на жалбоподателя правомощието на държавата да възбуди производство срещу него и да му наложи административно наказание се погасява. Доколкото изтичането на абсолютната давност погасява отношението между държавата и наказаното лице, то само на това основание наказателното постановление подлежи на отмяна, а административнонаказателно производство, в рамките на което то е издадено, следва да бъде прекратено.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено. В хода на производството жалбоподателят е представляван от двама адвокати - адв. И. К., която е изготвила жалбата и участвала в събирането на доказателства при първоначалното разглеждане на делото, като са ангажирана разписка за платено възнаграждение в размер на 360,00 лв. и адв. В. К., която е участвала при повторното разглеждане на делото, а процесуалната й активно се изразява в ангажиране на становище по приобщаване на писмените доказателства и излагане на становище за погасяване по давност на наказателното преследване, като са ангажирана 2 разписка за сторени разноски за представителство в размер на 450,00 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, към която препраща чл. 63д, ал.

1 ЗАНН, при отмяна на оспорения акт жалбоподателят има право на разноски за процесуално представителства за едни адвокат. От казаното следва, че на присъждане подлежат само разноските по предоставена правна помощ само по един от договорите, ангажирани по делото. Съдът приема, че преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се извърши по отношение на сторените разноски за представителство от адв. В. К., която е участвала пред състава, разглеждал делото и постановяващ акт по същество.

Те, както се посочи по-горе, са в размер на 450,00 лв. Размерът им съдът намира, че не е съответен на фактическата и правна сложност на делото и проявената процесуална активност от представителя. Съобразявайки изложеното съдът приема, че възражението за прекомерност е основателно и в тежест на органа, част от който е издателя на постановлението, следва да се възложат разноски в размер на 250,00 лв. При определяне размера на разноските, с оглед постановката на решение по дело *** на СЕС съдът не е обвързан от минималните размери на възнагражденията, установени в Наредба № 1809.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Възраженията на представителя на ответника за недължимост на разноските, тъй като отмяната на оспорения акт не е поради неговата незаконосъобразност са неоснователни, тъй като последното не е основание за присъждане на такива (арг. чл. 143, ал. 1 АПК).

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г., издадено от Директора на РДГ Ловеч, с което на М. Ш. Д., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено наказание глоба в размер на 100,00 лв. за извършено нарушение по чл. 148, ал.

12 ЗГ, във връзка с чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 1 и 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горската територия и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Ловеч да заплати на М. Ш. Д., с ЕГН **********, с адрес: *** разноски в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева).

Решението може да се обжалва пред Административен съд Ловеч в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 3