Акт от 21.11.2023, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е №106 гр.Силистра, 21.11.2023 година

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и двадесет и трета година,в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена Чернева

ЧЛЕНОВЕ:Павлина

Георгиева-Железова

Маргарита Славова при секретаря Анета Тодорова, с участието на прокурор при ОП-Силистра Стефка Ганчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №160 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр.Силистра, подаден по реда на чл.186 ал.2 АПК, срещу разпоредбата на чл.7 и Приложение №5 от Наредба за организация на движението при кратковременно платено паркиране-„Синя зона“ гр.Тутракан, приета с Решение №875 по Протокол №66/28.07.11г. от заседание на общинския съвет гр.Тутракан, изменена с Решение №99/16.10.2017г. на АС-Силистра, публикувана на сайта на общината.Процесният нормативен акт е атакуван в посочените части, относими към регулацията на обществените отношения,свързани с хората с увреждания, като са релевирани доводи за приемането им в нарушение на чл.8 т.4 от Закона за интеграция на хората с увреждания ЗИХУ (отм.ДВ,бр.105/18г.),а оспореното Приложение №5 - в пряко противоречие с Приложение към чл.99а ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),представляващо регламентация от по-висок ранг. Релевирано е и възражение, че мотиви за приемане на акт от процесната категория липсват, макар, че са били задължителни в обема и вида, изрично нормирани с чл. 28 ЗНА, в приложимата му редакция към ДВ, бр.46/2007г.

Главното възражение в протеста обаче,е свързано не толкова с нарушение на 26 ЗНА, а с довод за несъответствие на оспорената разпоредба на чл.7 с изисква-нето от специалния ЗИХУ (отменен, но приложим към релевантния период),чиито чл.8 т.4 гласи,че Агенцията за хората с увреждания участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания,каквото в случая, няма.Поддържа се наличие на отменителните основания от чл.146 т.3 и т.4 АПК,приложими от препращането на чл.196 АПК. Поради всичко това се настоява за отмяна на наредбата, в оспорените части и, за присъждане на разноски.

Ответникът- Общински съвет гр.Тутракан,чрез неговия председател Н.К., не изразява становище по оспорването.

Участващият в производството прокурор от ОП гр.Силистра, съгласно чл. 192 АПК, е и подател на протеста, като поддържа неговата основателност изцяло.

Производството е по реда на чл.185 и следващите от АПК.

Настоящият състав на Административен съд гр.Силистра,съобразявайки аргументите от протеста,извърши преценка на доказателствата и прие следното: Оспорването от прокурора на нормативни административни актове е изрично нормирано с чл.186 ал.2 АПК, независимо от общите му правомощия по чл.16 АПК, а с чл.187 ал.1 АПК правото на обжалване на тази категория актове е обявено за безсрочно,което в съвкупност сочи на процесуална допустимост на сезирането.

Предмет на съдебния контрол е разпоредбата на чл.7 и Приложение 5 от Наредба за организация на движението при кратковременно платено паркиране -„Синя зона“гр.Тутракан,приета с Решение №875 по Протокол №66/28.07.2011г. от заседание на общинския съвет гр.Тутракан, изменена с Решение №99/16.10. 2017г. на АС гр.Силистра.

Видно от Докладна записка (без дата и вх.номер на общински съвет Тутракан) на Кмета на общината (л.108-л.109), с приложен проект за процесната наредба е, че предмет на регулиране са обществените отношения, свързани с регламентиране на местата за паркиране в гр.Тутракан върху терени - публична общинска собственост; обозначаването им със съответните пътни знаци и маркировка; определяне на таксите за паркиране в улици с режим „Синя зона“, както и условията за преференциално,респ. привилегировано паркиране на ППС на отделни категории граждани,вкл.на хората с трайни увреждания.От изложените мотиви в същата става ясно,че целта на предлаганата регламентация е свързана с преодоляване на безразборното паркиране в града, понякога водещо до задръствания и затрудняване на движението; по-добро обслужване на гражданите; гарантиране на спокойното ползване на улиците, тротоарите, площадите и парковете в гр.Тутракан от местната общност, а като основание за издаването ѝ са посочени разпоредбите от раздел XIX „Престой. Паркиране.Пътно превозно средство,спряно поради повреда“ от ЗДвП,като по-конкретно е визирана разпоредбата на чл.99 ЗДвП; Закона за интеграция на хората с увреждания и Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 04.06.1998г. относно картата за паркиране на хората с увреждания.В Докладната записка се съдържа и записване, че са спазени правилата от чл.26 ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), като проектът бил публикуван на сайта на общината 14-дни преди внасянето му за разглеждане в общинския съвет. За удостоверяване на последното са представени разпечатки от интернет страницата на община Тутракан (л.51-л.52;л.158), от които не може да бъде установено времето на публикуване на проекта за оспорената наредба.

От пълния Протокол №66 от проведеното заседание на общинския съвет гр.Тутракан на 28.07.2011г. е видно, че ДЗ и проектът за наредбата са включени като допълнителна точка в дневния ред - т.15 „Приемане на Наредба за организация на движението при кратковременно платено паркиране-„Синя зона“ гр.Тутракан“.Независимо от това са представени Протоколи от заседания на постоянните комисии към общинския съвет, проведени на 26.07.2011г.,на които е било формирано положително становище за приемане на наредбата в предложения вид (л.152 -л.157) Няма данни за станали разисквания нито на заседанията на комисиите, нито на общинския съвет,които да допълват мотивите за нейното приемане. Въпреки това, с Решение №875 наредбата е приета с 12 гласа „за“, 3-ма „въздържал се“ и 0- „против“ от гласували общо 15 общински съветници Заседанието е било открито с участието на 11 общински съветници от общо 17 избрани, които при проверка на кворума към 10:00 часа са били вече 15, колкото са и гласували по т.15 от дневния ред. Следователно, решението е взето на редовно проведено заседание на общинския съвет гр.Тутракан (арг.чл.27 ал.2 ЗМСМА) и с необходимия кворум, съгласно чл.27 ал.4 ЗМСМА. При преценка законосъобразността на наредбата следва да се има предвид и задължителността на акта за нейното приемане - нарочно решение на общинския съвет,което представлява административната санкция на органа на местното самоуправление,валидираща и допълваща характеристиката й на подзаконов нормативен акт.В случая, приемащото я решение е взето съобразно регламентацията от чл.27 ЗМСМА.

Не са представени по делото доказателства за спазване изискванията от чл. 26 и чл.28 ЗНА,в приложимата им редакция към ДВ,бр.46/2007г.Същите са необходими за установяване на конкретните цели, които са били преследвани с приемането на нормативния акт,както и на причините,довели до неговото издаване, а и на очакваните резултати от прилагането му.Мотиви за приемане на акт от процесната категория липсват (изключая изложените в Докладната записка на кмета), макар и да са били задължителни в обема и вида,изрично посочени в чл.28 ЗНА, които освен това,трябва да отговарят на изискванията за съблюдаване на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност на административните актове, вкл. нормативните, по аргумент от чл.26 ал.1 ЗНА.

Предвид отдалечеността в темпорално отношение и липсата на нормативно задължение за общинския съвет да съхранява, в такива дълги срокове, доказателства за спазване на нормативните процедури при приемане на неговите актове и, доколкото има индикации (от записването в ДЗ на кмета), че правилата от чл.26 и чл.28 ЗНА са стояли на вниманието на ответния орган, а и не е релевирано възражение в такъв смисъл,същите не подлежат на друго обсъждане.Това,което е съществено в случая, с оглед конкретния предмет на оспорване е, че приложеният проект (л.110-л.120) за процесната наредба не е бил изпратен на Агенцията за хората с увреждания (АХУ) за становище, нито по някакъв друг начин съгласуван с нея.

При горните фактически установявания,от правна страна се налагат следните изводи: Според чл.2 ал.1 ЗНА,приложим в настоящото производството от препращането на чл.80 АПК,подзаконови нормативни актове могат да издават само органите,предвидени от Конституцията,закон или указ.Тези правила са възпроизведени и в АПК, като чл.76 предвижда те да бъдат издавани само от изрично овластени от КРБ или закон органи.С оглед на текста на чл.21 ал.2 ЗМСМА,в случая е налице законово овластяване на общинския съвет да приема наредби в изпълнение на правомощията си (най-общо),изброени в чл.21 ал.1 ЗМСМА,измежду кои-то няма такова за уреждане правила за паркиране на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания или за издаване на карти на същите за преференциално паркиране.Независимо от това,правомощието на общинските съвети да издават наредби,с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение,т.нар. обща компетентност, е регламентирано и в чл.8 ЗНА.

Специалната компетентност за издаване на акт от процесния по делото вид,в оспорените му части,следва да се приеме,че произтича от чл.99а ал.1 ЗДвП,доколкото на законово ниво е възложено на кмета на съответната община да издава нормативно регламентираните карти (с валидност на територията на цялата страна) за паркиране на хората с увреждания,като не се допуска отклонение от образеца по Приложението към чл.99а ЗДвП.Същият, съгласно чл.99а ал.2 ЗДвП, е съобразен с изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета на Европейския съюз от 04.06.1998г., относно картата за паркиране на хора с трайни увреждания.Следователно, може да се приеме, че е налице законова делегация от последно посочената правна норма,независимо,че за разпоредбите на чл.7 ал.4-7 от процесната наредба,не се установява нормативно оправомощаване на общинския съвет да приема подзаконови актове,уреждащи обществени отношения,свързани с престоя и паркирането на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, която материя е уредена на законово ниво с чл.98-чл.99а ЗДвП,вкл. и с чл.178д ЗДвП, регламентиращ състав на административно нарушение и неговото санкциониране при нарушаване на правилата за паркиране на места,определени за превозни средства на хора с увреждания. Отделно от това,съгласно чл.3 ал.3 ЗДвП,условията и редът за организиране на движението по пътищата,отворени за обществено ползване (def. чл.2 ал.1 ЗДвП), част от което е и спирането, престоя и паркирането на МПС, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройство,т.е. на национално ниво,тъй като условията за използване на пътищата, отворени за обществено ползване, по аргумент от чл.2 ЗДвП,са еднакви за всички участници в движението,без значение от постоянния им или настоящ адрес.Съгласно чл.58 т.3 ЗХУ, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, разработва нормативни актове за осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на ППС, управлявани от хора с увреждания или превозващи такива. С оглед на последно изложените съображения има формирана практика на ВАС за липса на нормотворческа компетентност за общинския съвет да регламентира обществени отношения свързани с престоя и паркирането на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания (Вж.Решение №7657/09.08.22г.,адм.д.№1066 /2022г., VII отделение).

Особено съществено е нарушението на изискването на чл.99а ал.2 ЗДвП относно Картата за паркиране на местата,определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, както основателно счита прокурорът. Законът не допуска никакво отклонение от образеца на такава карта,съгласно Приложение към чл.99а ЗДвП,който видимо съдържа по-широк кръг информация и различно графично оформяне от описанието в оспореното Приложение №5 към процесната наредба.Законът е възложил на кмета на общината да издава релевираната Карта и то „[…] по образец съгласно приложението.[…]“ Следователно, никакви отклонения в този сегмент на правоотношенията, свързани с облекчаване режима на паркиране и престой на МПС, обслужващи хора с увреждания, нормотворецът не е допуснал. Като е нарушил горния регламент, ответният общински съвет е приел както чл.7 от наредбата, така и Приложение №5 към същата,в пряко противоречие с нормативен акт от висок порядък, което е основание за тяхната отмяна.