Решение № 23707 от 28.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23707 гр. София, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110150335 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от В. Х. К. срещу „СВ“ АД, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 485,16 лв., представляваща претендирана от ответника сума по партида с абонатен № 1004025934 за периода от м.05.2020 г. до м.08.2021 г. В исковата молба се твърди, че ответникът претендира от ищцата заплащането на суми за предоставени ВиК услуги на адрес гр. София, ж.к. „О 1“, бл. 117, вх. Ж, ет. 1, ап. 112, абонатен № 1004025934.

Сочи, че е оспорила дължимостта на сумите, но ответникът заявил, че при неизпълнение, сумите ще бъдат събрани принудително. Излага, че за периода от м.05.2020 г. до м.08.2021 г. ответникът претендира сумата от 485,16 лв., за която били издадени следните фактури: № 97008843; № 97694606; № 98358714; № 99067874; № 99763509; № 100452468; № 101123032;

№ 101841613; № 102521397; № 103237182; № 103915185; № 104627003; № 105316164; №

106013599; № 106723220; № 107433076. 1 Рег.№ 13479 / 21.03.2025 Този файл е копие на електронно подписан документ. Поддържа, че отчитането на общия и индивидуалните водомери на адреса, е извършено в нарушение на чл. 32, ал. 3, както и на чл. 30 и следващите от Наредба № 4. Сочи, че не е спазен и чл. 21, ал. 1 от общите условия на дружеството, съобразно който показанията на водомерите се отчитат за период не по-дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца до 24 часа след отчитане на общия водомер, както и на чл. 21, ал. 5 от ОУ, според който датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено уведомление в срок не по-кратък от 3 работни дни. Оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението. Сочи, че няма качеството потребител.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като излага подробни съображения в насока, че приложимата такава е тригодишна. Моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „СВ“ АД е подал отговор на исковата молба, с който признава основателността на исковата претенция. Излага подробни съображения в насока, че с поведението си не е станал повод за образуване на делото, поради което моли съда да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

1

От фактическа страна съдът намира следното:

По делото е приета справка, изготвена от „СВ“ АД, която отразява подробно формираните задължения по партида с клиентски № 1004025934 за имот, находящ се в гр.

София, ж.к. О 1, бл. 117, вх. Ж, ет. 1, ап. 112, като обхваща период от 05.04.2019 г. до 07.02.2023 г. и е структурирана в табличен вид по издадени фактури. За всяка фактура са посочени датата на издаване, номерът на фактурата, старото салдо, начислената главница, лихва (като във всички редове е отбелязано, че лихва не е начислявана), сумата по съответната фактура и натрупаният текущ дълг. Данните показват последователно нарастване на задължението във времето, с отделни корекционни стойности (отрицателни суми) по някои фактури, както и обособяване на съдебна договорна сметка № 2800044334 за сума в размер на 763,43 лв. към месец август 2021 г., след което задълженията продължават да се начисляват по нови фактури до началото на 2023 г. От данните в представената справка на „СВ“ АД се установява, че по партида с клиентски № 1004025934 са начислявани суми по издадени фактури, както следва: на 05.04.2019 г. – 18,07 лв., на 09.05.2019 г. – корекция минус 9,83 лв., на 07.06.2019 г. – 18,07 лв., на 05.07.2019 г. – 12,92 лв., на 07.08.2019 г. – 44,89 лв., на 09.09.2019 г. – 33,56 лв., на 07.10.2019 г. – 23,24 лв., на 07.11.2019 г. – 26,10 лв., на 06.12.2019 г. – 28,39 лв., на 08.01.2020 г. – 28,78 лв., на 07.02.2020 г. – 2,09 лв., на 09.03.2020 г. – 30,43 лв., на 07.04.2020 г. – 24,90 лв., на 11.05.2020 г. – 14,93 лв., на 05.06.2020 г. – 30,43 лв., на 07.07.2020 г. – 27,66 лв., на 07.08.2020 г. – 54,16 лв., на 08.09.2020 г. – 41,51 лв., на 07.10.2020 г. – 33,19 лв., на 06.11.2020 г. – 2,39 лв., на 07.12.2020 г. – 38,72 лв., на 08.01.2021 г. – 33,53 лв., на 08.02.2021 г. – 31,48 лв., на 08.03.2021 г. – 38,16 лв., на 07.04.2021 г. – 38,16 лв., на 11.05.2021 г. – 5,62 лв., на 07.06.2021 г. – 41,09 лв., на 07.07.2021 г. – 35,22 лв., на 06.08.2021 г. – 18,91 лв., след което на 08.09.2021 г. са начислени 46,97 лв., на 07.10.2021 г. – 35,22 лв., на 05.11.2021 г. – 19,36 лв., на 07.12.2021 г. – 46,97 лв., на 10.01.2022 г. – 41,09 лв., на 07.02.2022 г. – 15,55 лв., на 08.03.2022 г. – 32,29 лв., на 07.04.2022 г. – 32,29 лв., на 09.05.2022 г. – 32,08 лв., на 07.06.2022 г. – 35,22 лв., на 07.07.2022 г. – 32,29 лв., на 05.08.2022 г. е отразена корекция минус 3,95 лв., на 08.09.2022 г.

– 38,16 лв., на 07.10.2022 г. – 26,41 лв., на 07.11.2022 г. – 6,04 лв., на 07.12.2022 г. – 23,48 лв., на 09.01.2023 г. – 23,48 лв., и на 07.02.2023 г. – 23,75 лв. Част от сумите по справката не касаят процесния период.

По делото е прието като доказателство Писмо с № ЗИ-120/14.02.2025 г., с което „СВ“ АД кани г-жа К. в удобно за нея време да обсъди с представителите на дружеството условията за сключването на споразумение.

От правна страна съдът приема следното:

Подадената искова молба е редовна, а предявения с нея иск е процесуално допустим.

Въпреки направеното признание от страна на ответника на искът в неговата цялост, ищцата В. К. в своя Молба с вх. № 119110/28.04.2025 г. не е дала съгласие за постановяване на неприсъствено решение.

От събраните по делото писмени доказателства, в частност от представената от ответника справка за формираните задължения по партида с клиентски № 1004025934, както и от съдържащата се в исковата молба таблица на фактурираните суми, съдът приема за установено, че претендираните вземания произтичат от предоставени ВиК услуги и имат характер на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. За всяко от тези вземания давностният срок започва да тече от датата на изискуемостта му, която съвпада с датата на издаване на съответната фактура, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за различен падеж. Установява се, че всички процесни фактури са издадени в периода от 11.05.2020 г. до 06.08.2021 г., поради което към релевантния момент – 23.08.2024 г. – е изтекъл предвиденият в закона тригодишен давностен срок. По делото не се установява настъпване на обстоятелства по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, които да са довели до спиране или прекъсване на давността, като обстоятелството, че задълженията са били счетоводно отразявани като „старо салдо“ или обособени в съдебна договорна сметка, няма правно значение за течението на давностния срок. При тези данни съдът намира направеното 2 възражение за изтекла погасителна давност за основателно и приема, че вземанията, предмет на иска, в общ размер на 485,16 лв., са погасени по давност и не подлежат на принудително събиране.

Предвид изложеното искът на ищцата В. Х. К. за признаване на установено, че сума в размер на 485, 16 лв. е недължима от нея на „СВ“ АД поради настъпила погасителна давност следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът признае иска и не е дал повод за завеждане на делото, разноските се възлагат на ищеца. В случая ответникът е направил пълно и безусловно признание на предявения иск при първата процесуална възможност, без да е налице предходно оспорване на претендираното право, отказ за доброволно изпълнение или друго поведение, което да е обусловило необходимостта от съдебна защита.

Ответникът „СВ“ АД е търговско дружество и иманентна негова характеристика е да формира печалба. Именно с тази цел е напълно оправдано то да осчетоводява формираните от конкретен потребител задължения и да ги фактурира, както и да търси неговото извънсъдебно съдействие за тяхното погасяване. В конкретния случай ответникът не се е снабдил с изпълнителен лист, не е започвал принудително изпълнение, а е упражнявал действия, съставляващи неговата ежедневна търговска практика – предоставянето на конкретна услуга, нейното остойностяване, фактуриране и поканване на длъжника да я заплати.

Приетото по делото Писмо № ЗИ-120/14.02.2025 г. съдържа покана за преговори с оглед евентуално споразумение, но не е посочено предметът на това споразумение. Касае се за покана за доброволно уреждане на взаимоотношения.

При тези данни съдът приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските, сторени от ищеца, остават за негова сметка, независимо от уважаването на иска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че В. Х. К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. Сл Р“ № 165, ет. 2 не дължи на „СВ“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„ЦБ III“ № 159, бизнес център „ИЦБ“, ет. 2 и 3, сумата от 485, 16 лв. представляваща сбор от главници за консумирана питейна вода за имот с адрес: гр. София, ж.к. „О“ 1“, бл. 117, вх. Ж, ет. 1, ап. 112 с клиентски № 1004025934 за периода 05.2020 г. – 08.2021 г. поради изтекла давност.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3