Решение № 62 от 10.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Благоевград, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20221200500784 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от „*** насочена срещу решение постановено по гр.д. №717/2020 г.. на РС-Благоевград

Решението се атакува в отхвърлителната му част като се твърди, че е незаконосъобразно.

Сочи се , че неправилно е отхвърлено направеното от „*** възражение за прихващане.

Дружеството жалбоподател разполага с насрещни вземания срещу „*** както следва:

-Вземане за сумата от 2542,58 лв. (с еврова равностойност от 1 300 евро), представляващо обезщетение за частична липса на стоки съгласно чл. 17, пар. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки („ЧМР Конвенцията“).

-Вземане за сумата от 293,38 лв., представляващо неустойка за забава от 1 ден, съгласно т. 20 от Общите условия на „*** № 003/18.11.2019 г., дължима по договор за международен автомобилен превоз на стоки, за който е била подписана Заявка за международен транспорт с дата на товаряне 07.02.2020 г. и дата на разтоварване 12.02.2020 г., с товарен пункт Аспропиргус, Гърция, и разтоварен адрес Аликанте, Испания, респ. е била издадена фактура 320/21.02.2020 г.,

-Вземане за сумата от 293,38 лв., представляващо неустойка за забава от 1 ден, съгласно т. 20 от Общите условия на „*** № 003/18.11.2019 г., дължима по договор за 1 международен автомобилен превоз на стоки, за който е била подписана Заявка за международен транспорт с дата на товарене 08.02.2020 г. и дата на разтоварване 13.02.2020 г., с товарен пункт Аспропиргус, Гърция, и разтоварен адрес Мадрид, Испания, респ. е била издадена фактура 331/02.03.2020 г..Общият размер на посочените вземания е 3 129,33 лева, за която сума жалбоподателят е направил възражение за прихващане спрямо „***. Ако първостепенният съд беше извършил прихващане , то исковете на „*** са основателни до размера на 1 506,98 лева. Като не е сторил това първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт.Изложени са доводи обосноваващи основателността на всеки пункт от възражението за прихващане.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на ищеца. Доказателства по смисъла на чл.266 ГПК не са ангажирани.Претендират се разноски.

„*** е депозирал отговор по въззивната жалба. Излагат се доводи за нейната неоснователност. Депозирано е становище по същество на спора.Направено е особено искане за присъждане на законна лихва върху сумата от предявяване на исковата молба.Претендират разноски.

Представена е молба от *** АД, в която са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът , намира жалбата за допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство- ответник, имащ право и интерес от обжалването с оглед отхвърляне на предявеното възражение за прихващане.Жалбата е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.Прави се искане за присъждане на разноски.

Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Въззивният състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.Въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Относно възражението касаещо прихващане на сумата 2542,58 лева , представляваща обезщетение за частична липса на стоки съдът, намира следното: Безспорно установено е , че жалбоподателят е възложил извършването на международен превоз на товар в кашони, по направление Аспропиргус, Република Гърция - Аликанте, Кралство Испания, с дата и час на явяване на товарен адрес: 07.02.2020 г. - 09:00 часа, и дата и час на явяване на разтоварен адрес: 12.02.2020 г. - 10:00 часа. Заявката била приета от въззиваемия/ищец, в качеството му на превозвач, видно от поставения върху заявката подпис и печат. В заявката били определени видът на товара, превозното средство, товарният и разтоварният пункт, размерът на навлото начинът на плащане и пр.. Съставена е Фактура № 320/21.02.2020 г. на обща стойност от 6 336,00 лева, изхождаща от „*** с адресат „***, като основание е 2 отбелязано - „Международен транспорт с товарни автомобили СТ 3741 РМ/РВ 6746 ЕВ Гърция - Испания, 2 700,00 евро“. С Кредитно известие № 1000000004/13.04.2020 г. от общата стойност по Фактура № 320/21.02.2020 г. е приспадната сумата от 18,00 лева, представляваща разликата при смяна на валута, вследствие на което общо дължимата по Фактура № 320/21.02.2020 г. сума се равнява на 6 318,00 лева. От представено копие на CMR международна товарителница от 07.02.2020 г., се установява, че товарителницата е подписана и подпечатана от превозвача - „***, т.е.. от получателя на стоката. В товарителницата е посочено, че стоката - 1 563 кашона, е натоварена на заявения адрес в Аспропиргус, Гърция на дата 07.02.2020 г. и е разтоварена в Аликанте, Испания на 12.02.2020 г. . Тези документи са изпратени от „*** и получени от „*** видно от Опис към фактура № 4049010661/24.02.2020 г., издаден от куриерска фирма „Еконт“.

Безспорно е , че през нощта на 12.02.2020 г. срещу 13.02.2020, камионът извършващ превоза — 1 563 кашона, е бил паркиран на охраняем оторизиран за камиони паркинг с видеонаблюдение. На това място и в посочения диапазон от време неизвестни лица срязали брезента на камиона. За станалото е уведомена полиция.Камионът е откаран в полицейското управление на Санта Перпетуа де Могода, Кралство Испания, а впоследствие при пристигане на камиона на местоназначението му в Аликанте, Кралство Испания, стоката е била броена в присъствие на шофьора и не са установени липси.Протокол за липси не е съставян, както и че липсите се вписват в товарителницата, в която нямало нищо написано .В този смисъл показанията на св. Урджанов. Нещо повече в ЧМР международна товарителница от 07.02.2020 г., никъде не е отбелязано, че липсва част от доставената стока или получателят й да е възразил писмено в случай на установена липса на част от кашоните.Посочените факти са несъвместими с квалифициране на стоката като открадната/липсваща.

Съгласно чл. 17, т. 1 Конвенция CMR превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса, или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.

Посочената правна норма задължава превозвачът да извърши точно определени действия, и не позволява отклонение от определеното правило за поведение, а именно задължението да достави на получателя цялата предадена от изпращача стока в уговорения срок или ако не е уговорен срок, в срока по чл. 19 и чл. 20, т. 1 Конвенция CMR. В разпоредбата на чл. 17, т. 2 Конвенция CMR изрично и изчерпателно са посочени основанията, при наличието на едно от които превозвачът се освобождава от отговорността по т. 1 - липсата, повредата или забавата се дължат на: 1) грешки на правоимащия (изпращача или получателя); 2) нареждане на правоимащия (изпращача или получателя), което не е резултат на грешка на превозвача;

3) присъщ недостатък на стоката; 4) или обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.

От събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че са налице предпоставките на чл. 17, пар. 2 от Конвенция за освобождаване от отговорност на превозвача. Жалбоподателят, като превозвач се позовава на обезщетение за частична липса , 3 което не попада в изключенията на чл. 17, ал.2 от Конвенцията. Недоказани са твърденията му в тази насока, че липсата на стоката се дължи на обективни обстоятелства, които не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. В тази насока показанията на св. Урджанов са категорични. По нареждане на шефа на „***, след като била повикана полиция, камиона не е разтоварван за установяване на липса. Посочва още , че при предаване на стоката получателят й е подпечатал товарителницата, казвайки на Урджанов, че всичко е наред и че липси няма. Сочи, че протокол за липси не е съставян, както и че липсите се вписват в товарителницата, в която нямало нищо написано. По делото не са ангажирани документи /доказателства от полицията в Кралство Испания, които недвусмислено да потвърдят, че кражба е имало. В тази насока правилно е прието от РС, че претенцията за изплащане на обезщетение за частична липса на стока, съгласно чл. 17, § 1 от ЧМР Конвенцията е недоказана.

Неоснователна е жалбата и досежно искането за неустойка за забава, съгласно чл. 17, § 1 от ЧМР Конвенцията и Общите условия № 003/18.11.2019 г. .

Жалбоподателят сочи, че стоката е била приета от получателя с един ден закъснение и по двете заявки. Въз основа на последното, счита че за него е възникнало право на вземане за неустойка за забава в общ размер на 300,00 евро, с левова равностойност от 586,75 лева, съобразно т. 20 от Общите условия № 003/18.11.2019 г. . В чл. 30, ал. 3 от Конвенцията за е уредено кога и при какви условия възниква това право. Жалбоподателят би могъл да се възползва от тази правна възможност ако беше реализирана процедурата по посочената норма във вр. с чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвтП. В хода на съдебното дирене като доказателство не е представено рекламационно писмо за случая, с което да е уведомен „***, че при транспортирането не е спазен срокът на изпълнение и е налице забава от един ден след уговорения срок, и тази забава да е довела до щети. Събраните гласни доказателства за закъснение на ферибота в Патра и Бари не са достатъчни да се приеме , че са налице предпоставките на цитираната норма , за уважаване на претенцията за обезщетение за частична липса. Изложеното от РС за неоснователност на искането за обезщетение за забава се споделя от настоящата инстанция. От заключението на в.л. по изслушаната съдебносчетоводна експертиза се установява, че липсват извлечения по счетоводните сметки за текущото осчетоводяване на Фактура № **********/13.02.2020 г.. Несъстоятелни в тази насока са твърденията за срив във системата. Жалбоподателят не е отчел последиците от недоказването на релевантните за спора факти и е придал доказателствено значение само на представената по делото фактура, която не е осчетоводена по правилата, поради което районният съд е постановил правилно решение в тази част.

С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция достигна, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да се остави без уважение. На основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на решението на РС в обжалваната му част.

Съдът, намира за основателно направеното с отговора на въззивната жалба особено искане за присъждане на законна лихва върху вземането считано от предявяване на исковата 4 молба. Ищецът пред първата инстанция - „*** е пропуснал да заяви с исковата претенция присъждане на законна лихва върху вземането считано от 14.05.2020 г./ датата на предявяване на ИМ/.Законът не създава ограничения относно крайният момент на предявяване на формираното с отговора на въззивната жалба особено искане.Такова искане може да бъде направено при всяко положение на делото, включително и пред въззивната инстанция, разглеждаща спора по същество.Това е така тъй като лихвата има акцесорен характер.Задължението за лихва възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг.Размерът на законната лихва се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане главното задължение.В този смисъл е и практиката на ВКС- р.265/08.01.2020 г. по гр.д. №760 на 3-то гр.отделение, ГК.