Решение № 17 от 21.01.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Гоце Делчев, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20251220100952 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба подадена от Е. Б. К., в качеството на родител и законен представител на малолетното дете И. И. Ч., двамата от с.Д., обл.Б. против И. Б. Ч. от гр.Г. Д., обл.Б.. Иска се да бъде постановено решение, което да замести съгласието на бащата за издаване на необходимите лични документи за пътуване на детето в чужбина и да бъде разрешено то да пътува както във всички страни от Европейския съюз, така и в Р.Т., само и единствено със съгласието на майката до навършване на пълнолетие на детето. Иска се също да се допусне предварително изпълнение на постановеното решение.

Твърди се от ищеца, че с ответника са съжителствали на семейни начала от **** г., от което съжителство на ***** г. се родило детето им И. И.

Ч.. Страните се раздЕ.ли, а с решение №**/**** г. по гр.д. №****/*****г. на PC-Гоце Делчев родителските права относно детето били предоставени за упражняване на майката. Майката желае детето да има възможност да излиза в чужбина, да ходи на екскурзии и да го води на почивки. Желае да води детето на море в Р.Т., в Р.Г., така също и в други държави, членки на 1

Европейския съюз. В тази връзка ищцата многократно правила опити да разговаря с ответника, за да обсъдят въпроса за пътуване на детето в чужбина и за издаване на лични документи, както и да даде съгласието си за това, но И.

Ч. отказвал да разговаря по въпроса, поради което е предявена исковата молба.

Правното основание на предявените искове е по чл.127а, ал.2 и сл. от СК, във връзка с чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБЛД.

Ответника представя писмен отговор в определения от закона едномесечен срок като счита исковата молба за допустима. Счита, че съдът, даващ разрешение за напускане на предЕ.те на страната, заместващо съгласието на родителя следва да опредЕ. време и територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на държави.

Намира, че не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родитЕ.те да го извежда зад граница против съгласието на другия постоянно и неограничено. Не възразява срещу възможността на детето да бъде дадена възможност да пътува в чужбина, но тези пътувания да бъдат посочени ясно и конкретно с каква цел ще бъдат, да бъде посочен и уточнен период на пребиваване в чужбина, както и срок на заместващото съгласие. Възразява заместващото съгласие да бъде дадено от съда до навършване на пълнолетие, което не би било в интерес на детето, в случай, че дойде момент, в който настъпи драстична промяна в обстоятелствата и това разрешаване на въпроса със сила на присъдено нещо от съда да не е в интерес на детето. Не възразява и срещу искането за даване на заместващо съгласие за издаване на документи за самоличност, но възразява това право да бъде разрешено до навършване на 18 годишната възраст на детето. Намира, че при промяна на обстоятелствата както бащата, така и държавата ще бъде лишена от възможността да упражнят какъвто и да е контрол върху тези действия, ако те в даден момент са такива, че да са в противоречие с интересите на детето. Доколкото прави частично признание на иска, моли да не бъдат присъждани в негова тежест разноски по делото.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.127а от Семейния кодекс.

От събраните по делото доказателства - писмени и гласни се установява следната фактическа обстановка:

Страните по делото са съжителствали на семейни начала, от което 2 съжителство на ****** г. се родило детето им И.И.Ч.. Страните се раздЕ.ли, като с решение №**/***** г., постановено по гр.д. №***** г. на Pайонен съд Гоце Делчев упражняването на родителските права относно детето било предоставено на майката ищцата по настоящото дело.

По делото е разпитана като свидетел И.В. К. – майка на ищцата.

Според свид. К., когато ответника дошъл да вземе детето ищцата поискала да снабдят детето с паспорт, но той заявил, че това няма да стане, без да обясни защо. Дъщеря й питала и за декларация-съгласие за извеждане на детето извън страната, но той отговорил „Няма да позволя да изваждаш документи и да го извеждаш в чужбина, няма нужда“. Ищцата звъняла на ответника по „Вайбър“, писала му да даде съгласие за снабдяване на детето с документи, но той не бил съгласен. Пред свидетелката ищцата искала съгласието на ответника да води детето в Г. на море, а той отговорил, че ако иска да го води в Г., няма нужда от паспорт, тъй като сме в Шенген.

По делото е представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Гоце Делчев. Сочи се, че към момента родителските права относно детето се упражняват от майката. Г-жа К. си е закупила жилище и от м.**** год. тя и детето живеят на ул. „Д. С.“ № **, ап. **, ет.**, гр. Г. Д.. По нейни данни от раздялата на страните между детето и бащата е осъществена една среща. В дните на срещи г-н Ч. не посещава дома на майката, за да вземе детето, но изплаща редовно определена издръжка в размер на **** лв. И. Ч..

Г-жа Е. К. заявила пред социален работник, че има финансова възможност да води детето на почивка в страната и извън нея. Предвид близостта на гр. Г. Д. до съседна Г., може да си позволи да заведе детето си на море през почивните дни. Може да организира почивка в Т. и други страни от Европейския съюз.

В разговор с бащата на детето, г-н Ч. заявил, че е осъществена една среща с детето. Желае да има връзка с малолетното си дете И., но майката възпрепятства срещите.

Становището, изразено в представения социален доклад е, че е необходимо да се вземе под внимание и мнението на биологичния баща на детето г-н И. Ч. относно искането за снабдяване на детето с паспорт и пътуването му извън предЕ.те на страната, но неговите нагласи да не нарушават мирогледа и възможността детето да посещава други страни с цел 3 почивка.

При така установеното съдът намира предявените искове за допустими като подадени от лице имащо правен интерес от предявяването им, срещу надлежен ответник и пред съответния съд.

Разгледани по същество исковете са основателни, с изключение на посочения срок на разрешение, по следните съображения:

Съдът намира, че беше доказано по делото, че родитЕ.те не могат да постигнат съгласие относно пътуването на детето в чужбина. За да стигне до това становище, съдът взе предвид становището на ответника в отговора на исковата молба и показанията на разпитания свидетел.

След като съгласие между родитЕ.те на детето по този въпрос не може да се постигне, спорът, съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК, следва да бъде решен от съда.

В актуалната си практика на ВКС приема, че „В съвременния мобилен свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер... „ (така в решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, реш. № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, реш. № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о., ГК и др.) Такова пътуване обогатява представите на детето за света, дава му възможност да опознае различна културна среда и да се среща с повече хора, като всичко това е в полза на развитието на детето. С оглед на това съдът намира, че следва да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата за извеждането на детето извън предЕ.те на Република България.

Съдът намира, че е в интерес на детето да може да пътува с майка си в Република Г.. Предвид отдалечеността на гр.Г. Д. от Ч. м. и близостта на Б. м., е по-лесно за ищцата, както от финансова гледна точка, така и с оглед необходимото време за път, да води детето на почивка на Б. м..

Според изложеното в исковата молба и в социалния доклад, ищцата има желание да води детето и на море в Република Т..

Следва да се има предвид, че не може да се ограничава възможността на детето да пътува в чужбина при желание за това, тъй като то като гражданин на Европейския съюз има право на свободно придвижване, включително да пътува в чужбина. Същевременно при даване на 4 разрешението за пътуване, съдът трябва да държи сметка преди всичко за интереса на детето и дали определена дестинация не би била опасна за него.

Преценявайки направеното искане, във връзка със събраните доказателства, следва да се разреши пътуване на детето за Г. и за останалите държави от Европейския съюз, които дестинации съдът намира за безопасни за детето, а същевременно би довело до разширяване кръгозора и обогатяване знанията и възприятията му. На територията на страните от ЕС сигурността на детето не е застрашена и в страните от ЕС действат достатъчно правни механизми свързани с родителската отговорност и гарантиращи правата както на детето, така и на всеки един от родитЕ.те. Липсват разумни аргументи за ограничаване на детето от исканата от майката възможност за пътуване в страните от ЕС.

Следва да се разреши и пътуване на детето за Република Т., като съдът взе предвид, че с тази държава България има сключен договор за правна помощ, който гарантира правата на родитЕ.те - бащата в настоящия случай.

Касае за пътуване в конкретно изброени и определяем кръг от държави, в които е възможно Република България да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се противопоставя на извеждането му зад граница. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случай на неправомерно отвличане или задържане на дете, между държавите – членки на Европейския съюз компетентността на съдилищата е уредена в Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца. По отношение на Република Т. съдът съобрази, че с нея с нея Република България е сключила договор за правна помощ по граждански дела (ратифициран с Указ № 160 на Държавния съвет от 18.02.1976 г., в сила от 27.10.1978 г.). Те я ратифицирала и Хагската конвенция от 25.10.1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, която е едно от най – важните многостранни споразумения в областта на закрилата на децата, предпоставяща, че решение относно връщането може да бъде постановено от съд на държавата, където детето е било отведено, като в случай, че един от родитЕ.те незаконно прехвърли детето в друга държава – 5 страна по Хагската конвенция, детето трябва да бъде върнато възможно най – бързо до предишното си местопребиваване.

Предприемането на пътувания на детето в следва да бъдат съобразени с установеният режим на лични контакти на детето с бащата, уреден с решение № ***** г., постановено по гр.д.№ ***** г. на Районен съд - Гоце Делчев. Майката следва да има предвид, че нарушаване на така определения режим за виждане може да има за последица съответните действия за упражняване на правата на бащата, както и промяна на режима на упражняване на родителски права.

Ищцата е поискала да бъде дадено разрешение за снабдяване с паспорт и за пътуване на детето извън границите на страната до навършване на пълнолетие на детето, но съдът намира, че не може да даде разрешение за такъв срок, предвид възрастта на детето, което е на ненавършени ** години. С оглед запазване интереса на детето и с оглед срока на валидността на паспорта, съдът намира, че разрешението следва да бъде дадено за 5 годишен срок.

Ищцата претендира за присъждане на разноски в размер на *** лева за заплатената държавна такса и **** лева за възнаграждение на адвоката, който я е представлявал по делото.

От страна на ответника се прави искане да не му се присъждат в тежест разноските, сторени от ищцата, тъй като не е станал причина за завеждане на делото. Повдига и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата.