Акт от 24.09.2021, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№522/24.09.2021г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Ива Байнова при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор ……………………….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 792 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците

(ЗУБ).

Образувано е по жалба от Б.Ш. - гражданин на А., с посочен по делото адрес: РПЦ – Х., срещу Решение № УПХ-271/02.08.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като поради несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибани в района, където живеел, непрекъснато бил изнудван от талибаните да се сражава на тяхна страна, след като отказал, това означавало, че трябва да напусне страната си изцяло или да го убият, страхувал се за живота си. Поради това нямало как да остане в А.. Не искал и не можел да се върне в държавата си на произход, поради влошаващата се обстановка с всеки изминал ден. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника ДАБ при издаването на обжалвания акт. Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец.

Евентуалното му завръщане в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Поради това счита, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че вътрешното преселване също било невъзможно за оспорващия, макар, че този аспект не бил обсъждан от административния орган. Сочи се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че оспорващият не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в А., поради изложените по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3. В жалбата оспорващият обективира информация от публикации на интернет издания, съобщаващи за отделни атентати и други събития на територията на А., като посочва, че в страната, макар и да няма въоръжен конфликт в тълкувания от органа смисъл, бил налице конфликт, който в значителна степен засягал цивилните лица. Този конфликт не бил ситуиран само в една област и било невъзможно да се контролира от официалните власти, поради което същият можело да бъде определен като безогледен, доколкото данните сочели, че в месеците преди и след датата на постановяване на решението, в редица райони на страната ставали непрекъснати самоубийствени атентати, при които загивали цивилни лица. Твърди се, че направената от административния орган преценка за приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, а дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимовръзка наличната информация. Отказът на административния орган да се предостави хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението на органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водело и до неправилно приложение на материалния закон. С оглед заявената причина за напускане на страната, неправилно било възприето, че е икономически мигрант. Сочи се, че тъй като бил налице отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на оспорващия. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ.

Евентуалното завръщане на чужденеца в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу властите. Съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във връзка с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ следвало решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. Поради това административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът -

Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до

Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“ с вх. №105450-2459/13.07.2021г. и подадена чрез РПЦ – гр.

Харманли към ДАБ под вх. №1358/19.07.2021г., заведени в ДАБ под рег. №УП 17452/19.07.2021г., Б.Ш. от А. е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Б.Ш., гражданин на А., роден на ***г. в А., пр. Н., н..

Чужденецът е регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 17452/19.07.2021г. като Б.Ш., гражданство А., етническа принадлежност - ***, роден на ***г. в А., пр. Н., общ. Ш., с. Т., със същия постоянен адрес, професия – п., с основно образование, религия – ***, ***, ***, без документи за самоличност.

С Писмо рег. № УП 17452/21.07.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата лицето се представил като Б. Х., роден на ***г., А.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На

22.07.2021г. с Б.Ш. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-17452/22.07.2021г. Чужденецът заявил, че потвърждава казаното по време на регистрация. Не използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал А. преди 4 месеца, март 2021г., нелегално за Пакистан, с престой от три дни. След това заминал за Иран, където се установил в продължение на 7 дни. Оттам продължил по пътя към Турция, където останал 1 месец в гр. Истанбул. С група от 85 човека с трафиканти се качили в микробуси и стигнали до границата с Гърция. Преминали реката с лодки и стигнали в Гърция, където останали 4 дни. В Република България пристигнал нелегално. Вървели в гората около 3 дни, след това дошъл голям камион, който ги отвел в град София. В една гора останали 2 нощи и тогава ги задържала полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на ЕС. Не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Разказал, че напуснал А., тъй като с неговото семейство живеели в с. Т., пров. Н., а този район бил пълен с талибани. Постоянно воювали с армията и полицията. Ежедневно имало ранени и убити хора. Насилствено талибаните набирали младежи, които да воюват на тяхна страна, а ако откажат ги убивали или отвеждали в техния щаб. Дори синовете на чичото и на лелята на чужденеца били убити. Насилствено искали селяните да ги хранят, непрекъснато тормозели хората. Започнали и него да притесняват и да искат и той да воюва на тяхна страна. Знаел, че ако се включи в тяхната война, ще бъде убит. Заради войната нямало работа. Бедността била голяма. Тези ежедневни нападения пречели на хората да обработват земята. Семейството му събрало пари и го изпратило насам. На въпроса от колко време продължава това положение в с. Т.отговорил, че може би от около 10 години продължавала тази война. На въпроса кога получил това предложение, да воюва на страната на талибаните, отговорил, че 4 месеца преди да напусне А. получил предложението и му заявили, че ако откаже, ще го накажат. Споделил с вуйчо си и той му казал, че е опасно за него. Посъветвал го да напусне страната и че той ще му помогне финансово. На въпроса защо не се преместил в някой друг район, където няма такова голямо присъствие на талибани и няма да получава такива предложения отговорил, че няма такива спокойни места, войната била навсякъде. Тяхната къща била само в селото, нямали познати в големите градове. Ако се премести, трябвало да вземе къща под наем, сметки, да търси доходна работа, за да може да покрие тези ежедневни нужди. Решил по-добре да напусне страната. Заради войната нямало работа, нямало с какво да изхранва семейството си. Търсил много да намери работа, но винаги без успех. Този проблем също го принудил да напусне страната и да отиде във Франция, където да търси работа и да помага на близките си. Често ходил в гр. Д., при вуйчо си.

Той имал магазин за дрехи и чужденецът му помагал. Не искал да се върне в страната си на произход, там не било сигурно, имало присъствие на талибани и те искали да воюва на тяхна страна. Нямало работа, с която да издържа близките си. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България отговорил, че където получи закрила, ще остане там. Не е имал проблеми с властите в страната си. Не членувал в политически партии или организации. Не е имал проблеми заради религията или етноса си.

С

Решение № УПХ-271/02.08.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Б.Ш. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал. 1, във вр. с чл.

13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 04.08.2021г., а жалбата е подадена на 06.08.2021г.