Решение № 4221 от 19.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4221 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20231100509366 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20089628/04.05.2023г., постановено по гр. дело № 29637/2011г. по описа на СРС, 50-ти състав е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че М. П. Г.-Тити дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България КЧТ на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2613,55 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-01054100 от 23.05.2007г. и сумата от 512,77 лева, представляваща лихва за забава от 01.05.2009г. до 18.02.2011г., ведно със законната лихва върху сумите от 24.02.2011г.- датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 512,77 лева до пълния предявен размер от 1038,45 лева и за периода от 28.12.2007г. до 30.04.2009г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 8320/2011г. по описа на СРС, 50-ти състав. С решението е отхвърлен предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу М. П. Г.- Тити иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 984,54 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01054100 от 23.05.2007г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 8320/2011г. по описа на СРС, 50-ти 1 състав. С решението е осъдена М. П. Г. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България КЧТ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 274,25 лева, представляваща сторените съдебни разноски, а „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България КЧТ е осъден да заплати на М. П. Г.-Тити на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 482,07 лева, представляваща сторените съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от М. Г., с която се обжалва решението в частта, с която исковете са уважени.

Изложени са съображения, че производството е продължило 13 години, както и че е налице отказ от правосъдие, тъй като решението е постановено след 8 години и 3 месеца. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т. дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС. В случая липсвали доказателства за изявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и същото да е достигнало до длъжника. Сочи, че вземането на ищеца произтича от потребителски кредит, по отношение на който били приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Счита, че съдебният акт бил в противоречие с чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Поддържа, че съдът бил постановил недопустимо решение, тъй като не бил обсъдил възражението за нищожност на договорената възнаградителна лихва. Намира, че сключеният договор не отговарял на изискването по чл.

11, ал. 1, т. 7 и т. 9 ЗПК и съгласно чл. 22 ЗПК бил недействителен. Твърди, че по делото не били представени доказателства за възникването, основанието, изискуемостта и ликвидността на претендираните въз основа на договора конкретни вземания. Направено е искане решението да бъде отменено като порочно и като постановено в противоречие с практиката на СЕС и Конституцията на Република България. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК /указан от съда с протоколно определение от 10.10.2024г./ не е постъпил отговор на въззивната жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж. Постъпило е становище от „Юробанк България“ АД, с което се оспорва въззивната жалба. Изложени са съображения, че правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове.

Решение № 20089628/04.05.2023г., постановено по гр. дело № 29637/2011г. по описа на СРС, 50-ти състав в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 512,77 лева до пълния предявен размер от 1038,45 лева и за периода от 28.12.2007г. до 30.04.2009г., както и в частта, с която е отхвърлен предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу М. П. Г.- Тити иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 984,54 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01054100 от 23.05.2007г., като необжалвано е влязло в сила.

2

С определение № 20089627 от 04.05.2023г., постановено по гр. дело № 29637/2011г. по описа на СРС, 50-ти състав е конституиран като страна в производството на мястото на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД- „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ и е заличена като страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

С разпореждане № 4089 от 16.02.2024г., постановено по в. гр. дело № 9366/2023г. по описа на СГС е констатирано на основание чл. 227 ГПК процесуално правоприемство по отношение на заличения търговец „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж“ с правоприемник „Юробанк България“ АД.

В проведеното съдебно заседание на 10.10.2024г. въззивният съд е констатирал, че в конкретния случай е налице продажба на търговско предприятие, а не преобразуване на търговско дружество и не е налице хипотеза на чл. 227 ГПК, а на чл. 226 ГПК, при която производството по делото следва своя ход между първоначалните страни. Разпоредено е да се призове „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, Париж чрез извършване на съдебна поръчка по реда на Регламент № 1704 от 2020г., както и е указано на въззиваемия, че в двуседмичен срок от получаване на призовката и книжата може да подаде отговор на въззивната жалба.

С разпореждане № 31026 от 27.12.2024г. въззивният съд е указал на „Юробанк България“ АД в едномесечен срок от съобщението да заяви дали иска да замести в настоящото производство своя праводател- „БНП Париба Пърсънъл Файненс клон България“, С.А., Париж, Франция по реда на чл. 226, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222 ГПК, в който случай да представи писмено съгласие за замяната на страните от „БНП Париба Пърсънъл Файненс- клон България“ С.А, Париж, Франция.

С разпореждане от 07.03.2025г. съдът е констатирал, че не са налице предпоставките на чл. 226, ал. 2 ГПК предвид становище на въззивницата Г., с което се противопоставя да бъде извършена замяна и производството продължава по отношение на въззиваемата страна БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По отношение на изложения довод, че първоинстанционният съд бил приел, че била дължима главница в размер от 2614 лева, размер, който не бил посочен от ищеца, съдът намира същият за неоснователен. Действително, в мотивите на стр. 4 е посочено, че оставащият размер от главницата след погасяване на вноските, падежирали преди 30.11.2007г., възлизал на 2614 лева, но изрично е посочено, че в изпълнение на принципа за диспозитивно начало искът следва да бъде уважен за предявения размер от 2613,55 лева.

Горното съответства изцяло на първия постановен от СРС диспозитив. Предвид което въззивният съд намира, че СРС се е произнесъл в обема на търсената защита съобразно принципа на диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

3

Относно неговата правилност във връзка с доводите в жалбата съдът намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение между страните; изпълнение на задълженията по договора чрез предоставяне на заемната сума на кредитополучателя; договорената възнаградителна лихва; изискуемост на вземанията; изпадане на ответника в забава и размер на обезщетението за забава.

От приетия от СРС препис от Договор за потребителски заем № PLUS-01054100 от 23.05.2007г. се установява, че „Джет Файненс Интернешънъл“ АД /с ново наименование „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/ е предоставил на М. П. Г.-Тити потребителски кредит в размер на 3000 лева, платим на 23 месечни вноски от по 199,91 лева с краен срок на плащане 30.03.2009г. Уговорена е застрахователна премия по застраховка „Сигурност на плащанията“ в размер от 89,70 лева, като общият размер на кредита с включена застрахователна премия е 3089,70 лева. Посоченият в договора годишен процент на разходите е 55,03%. В договора е посочено, че кредитополучателят се съгласява паричната сума, предмет на договора, при одобрението на заема от кредитора да бъде предоставена като наличност по банковата сметка на кредитополучателя в банката, а съответната част от нея да бъде платена директно на застрахователния агент Директ Сървисис ЕАД.

Предоставянето на посочената в предходното изречение сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. В договора е посочено, че с полагането на подписа си кредитополучателят е удостоверил, че е получил размер на кредита за потребителски цели, банкова карта № ****, издадена от ТБ Инвестбанк АД и запечатан плик, съдържащ ПИН код и застрахователно удостоверение № PLUS-01054100 по Групова застрахователна полица № 001337. В последното изречение от договора за кредит е посочено, че с полагането на подписа си в съответното поле на група „удостоверяване на изпълнението“ лицето, посочено в група „Кредитополучател“ удостоверява, че е получило посочената в поле „Размер на кредита за потребителски цели“ сума, опосредствана чрез банкова карта, издадена от ТБ Инвестбанк АД и запечатан плик, съдържащ ПИН код и застрахователно удостоверение № PLUS-01054100 по Групова застрахователна полица № 001337. След описание на личните данни на кредитополучателя е посочено, че с полагане на подписа е удостоверено, че кредитополучателят е получил посочената сума в поле „Размер на кредита за потребителски цели“ /опосредена чрез банкова карта № ****/ и запечатан плик, съдържащ ПИН код и застрахователно удостоверение.

Прието е и искане за откриване на разплащателна сметка и издаване на електронна дебитна банкова карта от 16.05.2007г., подадено от М. Г.-Тити, както и договор за издаване на електронна банкова дебитна карта от 23.05.2007г.

От приетото застрахователно удостоверение № PLUS-01054100 по Групова застрахователна полица № 001337 се установява, че същото е издадено на М. П. Г. на 23.05.2007г. от „Ей Ай Джи Лайф /България/ Животозастрахователно дружество“ ЕАД.