Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 487 от 25.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7256/2023
Вид
Решение № 487
Подписан
25.01.2024
В сила
25.01.2024
Състав
Любомир Луканов, ДЕСИСЛАВА СТИЛИЯНОВА ЧЕРНЕВА, Клаудия Рангелова Митова

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА

Клаудия Р. Митова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Въззивно гражданско дело № 20231100507256 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на длъжника З.К. „У.“ АД срещу постановление (разпореждане) от 31.03.2023 г. на ЧСИ М.К. за разноските по изпълнително дело № 20237880400162, с което отказва да редуцира приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя . В частната жалба са изложени подробни съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят моли да се отмени действието на съдебния изпълнител, като адвокатското възнаграждение на взискателя се намали от 6 750 лева на 200 лева.

Взискателят С.Н.И. оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Частен съдебен изпълнител М.К. е изложил подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК, като счита жалбата за процесуално допустима, но неоснователна и недоказана.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейното възражение, както и обясненията на частен съдебен изпълнител М.К., прие следното:

Жалбата e процесуално допустима, като е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 436 от ГПК и е насочена срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ ) разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. необходимостта от извършване на тези действия, 1 насочени към реализиране на вземането, вземайки предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, съдът намира следното:

Съгласно на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева.

Видно от представените материали по изпълнително дело № 20237880400162 по описа на ЧСИ М.К., с молбата от 01.03.2023 г. процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумите, посочени в приложения към молбата изпълнителен лист. В настоящия случай процесуалният представител на взискателя адв. Г. И.Н. единствено е подал молба за образуване на изпълнително производство, в която е възложил на ЧСИ да определи способите на изпълнение, съобразно чл.18 ЗЧСИ. Действително, в молбата (искане) за образуване на изпълнително дело адв. Николов е посочил начин на изпълнение – налагане на запор на банковите сметки на длъжника, но и без това искане съдебният изпълнител е следвало да наложи запор на банковите сметки на длъжника по силата на възлагането по чл.

18 от ЗЧСИ. Следователно, в настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело. (Решение № 2803 от 5.06.2023 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 5169/2023 г.; Решение № 101 от 9.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10562/2021 г.;)

Предвид гореизложеното и при съобразяване действителната фактическа и правна сложност на делото се налага извод, че претендираното от взискателя и определено от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение по размер се явява прекомерно. При това положение възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно. Ето защо, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в размер на 200 лева – за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По тези съображения обжалваното от длъжника постановление (разпореждане) от 31.03.2023 г. на ЧСИ следва да се отмени, като определеното адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 6 750 лева се намали до 200 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 31.03.2023 г. постановено по изпълнително дело № 20237880400162 по описа на ЧСИ М.К. Рег. № 788 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, дължимото от длъжника З.К. „У.“ АД, с ЕИК *******, на взискателя С.Н.И. адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20237880400162 по описа на ЧСИ М.К. Рег. № 788 на КЧСИ, както следва: от 6 750 лв. на 200 лв. /двеста лева/.

2

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3