Решение № 148 от 31.05.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. гр. Добрич, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

А. Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20243200500119 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба на Е. Н. В. и Ж. И. В., двамата от гр.В., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №896/22.11.2023г. по гр.д.№3524/2021г. на Добричкия районен съд, с което:

1. е признато за установено по отношение на въззивниците и на Т. Н. Т. , че Г. С. Г. е собственик на 324 кв.м. ид. части от поземлен имот с площ от 724 кв.м., находящ се в гр.Добрич, местност „***“, представляващ лозе с идентификатор *** и Т. Н. Т. е осъден да предаде на Г. С. Г. владението върху 324 кв.м. ид. части от поземлен имот с площ от 724 кв.м., находящ се в гр. Добрич, местност „***“, представляващ лозе с идентификатор ***;

2. е отменен на осн. чл.537 ал.2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №120 рег.№ 3410 том II н.д. № 234/2020г., с който Ж. И. В. и Е. Н. В. са признати за собственици по давностно владение на 324 кв.м. ид. ч. от недвижим имот, представляващ лозе с идентификатор ***, находящ се в гр.Добрич, м-ст „***“, целият с площ от 724 кв.м.;

1

3. допуснато е Г. С. Г. да изкупи на осн.чл.33 ал.2 от ЗС продадените с нотариален акт №18 том I рег.№153 дело №17/04.11.2021г. от Ж. И. В. и Е. Н.

В. на Т. Н. Т. 400 кв.м. ид. части от поземлен имот с площ 724 кв.м., находящ се в гр.Добрич, местност „***“, представляващ лозе с идентификатор ***, за сумата от 552,49 лева, платима на Е. В. в едномесечен срок от влизане на решението в сила;

4. е развален на осн.чл.190 ал.1 във вр. с чл.87 ал.3 от ЗЗД, сключения т между продавачите Ж. И. В. и Е. Н. В. и купувача Т. Н. Т. договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт №18 том I рег.№153 дело №17/04.11.2021г., на поземлен имот с площ 724 кв.м., находящ се в гр.Добрич, местност „***“, представляващ лозе с идентификатор ***;

5. Ж. И. В. и Е. Н. В. са осъдени да заплатят на Т. Н. Т. по иск а по чл.190 ал.1 във вр. с чл.189 ал.1 изр.второ, пр.първо от ЗЗД сумата от 1000 лева, платена на двамата ответници по разваления договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №18 том I рег.№153 дело №17/04.11.2021г.;

6. Ж. И. В. и Е. Н. В. са осъдени да заплатят солидарно на Т. Н. Т. по предявения иск по чл.92 от ЗЗД сумата 5000 лева, представляваща неустойка по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №18 том I рег.№153 дело №17/04.11.2021г.

По реда на чл.265 ал.1 от ГПК Т. Н. Т. се е присъединил към въззивната жалба срещу решението на районния съд в частта по вещните искове. Същият има качеството на небходим другар на въззивниците по жалбата им срещу решението в частта по иска по чл.33 ал.2 от ЗС.

Според изложеното в жалбата решението на районния съд е неправилно.

Изводите в него били необосновани, формирани при неправилно възприета, с оглед събраните по делото доказателства, фактическа обстановка.

Първоинстанционният съд тълкувал превратно дадените от страните по делото обяснения и кредитирал ангажираните от насрещната страна гласни доказателства, въпреки тяхната вътрешна противоречивост и небезпристрастност на един от свидетелите. Дори и да се приемело, че ищецът Г. С. Г. придобил по наследство 300 кв.м. от процесния имот, то по делото нямало убедителни доказателства същият да е заградил и упражнявал фактическа власт върху 324 кв.м., както и същият никога не бил декларирал и 2 манифестирал да е съсобственик в процесния поземлен имот, не се бил и позовал на изтекла в негова полза придобивна давност. Въззивниците Ж. И.

В. и Е. Н. В. били тези, които лично и чрез друго лице владяли спорните 324 кв.м. от поземления имот, правото на собственост върху който изцяло им принадлежало по наследство и при извършеното от тях позоваване на придобивна давност. Същите нямали съзнание да са съсобственици с другиго, респ. липсвал субективният елемент във връзка с изискването на чл.33 ал.1 от ЗС. Неправилно приетото от първоинстанционния съд относно притежаваните от Г. С. Г. вещни права на съсобственик в поземлен имот с идентификатор *** обусловило неправилния краен резултат по всички предявени по делото искове, които въззивниците настояват да бъдат отхвърлени след пълна отмяна на обжалваното решение.

В писмен отговор /становище/ и в съдебно заседание Т. Н. Т., конституиран като другар на въззивниците, чрез пълномощника си, поддържа, че предявените от Г. С. Г. искове са неоснователни и решението, с което те са уважени е неправилно по съображенията, изложени във въззивната жалба.

Въззиваемият Г. С. Г., чрез адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна и настоява първоинстанционното решение да бъде потвърдено в частите, в които предявените от него искове са уважени.

Въззивният съд обсъди оплакванията в жалбата, становището на противната страна и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и намира за установено следното:

Съдебното производство е образувано по предявените с искова молба вх.№11028/15.11.2021г. от Г. С. Г. срещу Е. Н. В., Ж. И. В. и Т. Н. Т. искове.

Ищецът Г. С. Г. е посочил, че по наследство и давностно владение притежава 324 кв.м., 324/724 идеални части от лозе в местността „***“ в гр.Добрич, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ 724 кв.м.

По наследство от родителите си, по договор за доброволна делба от 30.12.1974г. и по договор за дарение, сключен с нотариален акт №97 т. IV н.д.

№1196/1985г., наследодателят на ищеца придобил 300 кв.м. от имота, а останалите 400 кв.м. били придобити по договор за дарение от 1971г. от 3 неговия брат Н. Г. В., който на 01.03.1975г. с договор по нотариален акт №100 т.III н.д.№1061/1975г. ги дарил на своя син, ответника Е. Н. В..

Скоро след договора за доброволна делба от 1974г. двамата братя си разпределили имота, съобразно правата си, тъй че бащата С. Г. Н. на ищеца от сключването на договора за доброволна делба до смъртта си владял 324 кв.м., продължено после от ищеца и майка му, респ. след нейната смърт само от ищеца. Тези 324 кв.м. били отделени от останалите 400 кв.м. от имота с ограда, поставена при делбата през 1974г.

На 21.12.2020г. ответникът Е. Н. В. се снабдил с констативен нотариален акт №120 т.II н.д.№234 по обстоятелствена проверка за право на собственост върху 324 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***г. Констатираното с нотариалния акт не било вярно, защото първите двама ответници никога не били владяли собствените на ищеца 324 кв.м., представляващи 324/724 идеални части от имота.

На 04.11.2021г. с договор, сключен с нотариален акт №18 т. I н.д.

№17/2021г., ответниците Е. Н. В. и Ж. И. В. продали на ответника Т. Н. Т. целия поземлен имот с идентификатор *** с площ 724 кв.м. В следващите дни купувачът Т. Н. Т. премахнал разделящата имота ограда и лишил ищеца от ползването му.

Сключеният между ответниците договор за покупко-продажба нямал прехвърлителен ефект за собствените на ищеца идеални части от имота.

Ответникът Е. Н. В. се разпоредил със своите идеални части от съсобствения имот, без да е предложил на ищеца – съсобственик да ги изкупи.

Въз основа на така изложените обстоятелства ищецът Г. С. Г. иска по отношение на тримата ответници да бъде признато за установено, че по наследство и давностно владение е собственик на 324 кв.м., представляващи 324/724 идеални части от недвижим имот – лозе в м.“***“ в гр.Добрич, поземлен имот с идентификатор *** с площ от 724 кв.м., както и на осн.чл.108 от ЗС ответникът Т. Н. Т. да бъде осъден да му предаде владението върху тях.

Ищецът Г. С. Г. иска и на осн.чл.33 ал.2 от ЗС да бъде допуснато да встъпи по изкупуване в правата на купувача Т. Н. Т. по сключения между ответниците с нотариален акт №18 т.I н.д.№17/2021г. договор за покупко продажба на недвижим имот в м.“***“ в гр.Добрич, поземлен имот с 4 идентификатор *** с площ от 724 кв.м. – в частта за 400 кв.м., представляващи 400/724 идеални части от продадения имот, при договорената между страните цена.

Ответниците Е. Н. В., Ж. И. В. и Т. Н. Т. оспорили предявените срещу тях искове.

В отговора си на исковата молба о тветницата Ж. И. В. възразила придобитият от наследодателя на ищеца по наследство, доброволна делба и дарение имот да е идентичен, част от поземлен имот с идентификатор ***. Оспорила е последният да е бил преграден, разпределен и 324 кв.м. или 324/724 идеални части от него да са били владяни, съобразно твърдяното от ищеца. Преди продажбата на собствения на съпруга й имот на третия ответник извършили справки и не открили данни за друг съсобственик. Поради това и, тъй като имотът бил ограден по отбелязаните в схемата от службата по кадастъра граници и двамата го владеели изцяло, включително в частта, за която нямали документ за собственост, те се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Дори и имотът да бил съсобствен, тъй като те не знаели това, нямали задължение да уведомят съсобственика за възнамерявания договор и да му предложат той да изкупи при същата цена.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът Е. Н. В. не е отговорил на предявените искове, а в хода на съдебното производство е поддържал становище за тяхната неоснователност, идентично на застъпеното от ответницата Ж. И. В..

В отговора си на исковата молба ответникът Т. Н. Т. е оспорил ищецът да е съсобственик в поземлен имот с идентификатор ***.

Наследодателят на ищеца придобил по наследство, доброволна делба и дарение друг имот, съответно ищецът не притежавал по наследство 300 кв.м. и по давностно владение 24 кв.м. в процесния, по повод който е спорът.

Приети за разглеждане в това производство са и исковете на Т. Н. Т. срещу Е. Н. В. и Ж. И. В.. Те са предявени с искова молба с вх.

№1933/04.02.2022г., поправена по реда на чл.129 ал.2 от ГПК във въззивната инстанция с молба вх.№1898/19.03.2024г. Същите са наименовани в исковата молба „обратни искове“, което е непрецизно, защото насрещните страни по 5 тях нямат качеството на подпомагана страна и помагачи по първоначално предявените искове, но при съобразяване на страните и връзката между всички искове следва, че са налице условията по чл.213 от ГПК за тяхното съвместно разглеждане в едно производство.

Исковете на Т. Н. Т. срещу Е. Н. В. и Ж. И. В. са предявени евентуално – ако първоначално предявените от Г. С. Г. срещу Е. Н. В., Ж. И. В. и Т. Н. Т. вещни искове и за изкупуване по чл.33 ал.2 от ЗС бъдат уважени, тогава съдът да развали договора, сключен с нотариален акт №114 т. X X V I н.д.

№4630/2021г. на СВ, с който Е. Н. В. и Ж. И. В. продали на Т. Н. Т. поземлен имот с идентификатор *** с площ 724 кв.м., да осъди Е. Н. В. и Ж.

И. В. да заплатят на Т. Н. Т. сумата 1 000 лева, съставляваща платената от него по разваления договор цена, както и сумата 5 000 лева, съставляваща договорна неустойка.

Исковете са обосновани с позоваване, че уважаването на първоначално предявените от Г. С. Г. вещни искове ще означава, че Е. Н. В. и Ж. И. В. са продали на Т. Н. Т. имот, който отчасти принадлежи на трето лице. Това, ведно с добросъвестността на купувача, който не знаел за правата на третото лице, давало основание договорът да бъде изцяло развален, а продавачите да върнат платената по договора цена и да заплатят уговорената неустойка за неизпълнение на задължението им да продадат имот, в който трето лице няма права.

В отговор ответниците Е. Н. В. и Ж. И. В. са посочили, че предявените срещу тях от Т. Н. Т. искове са евентуално основателни.

По делото не е спорно, установява се и от представените удостоверения /л.4-л.5, л.115-л.117/, че ищецът Г. С. Г. е син и законен наследник на С. Г. Н., б.ж. на гр.Добрич, поч.***г., а ответникът Е. Н. В. е син на Н. Г. В., поч.***г.

Бащите на ищеца и ответника са братя, синове и законни наследници на Г. Н.

В., поч.***г. /освен тях и още един брат/. Ответниците Е. Н. В. и Ж. И. В. са съпрузи.