Решение № 4538 от 10.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4538 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Й.а М. Генжова

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Й.а М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100509310 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца С. Д. Д., чрез пълномощника адв.

М. П., срещу решение №20061955/09.03.2021г., постановено по гр.д.

№36081/2018г. на СРС, 43 състав, с което са отхвърлени предявените от С. Д. Д. против С. П. М. (починал в хода на процеса и заместен от неговите правоприемници по реда на чл.227 от ГПК), Й. С. П. и Б. С. П., искове с правно основание чл.108 от ЗС – за признаване за установено, че 1/ищецът е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Банкя, ул. „*********, а именно: площ от 13 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, обозначена с букви АВС на приложената към исковата молба комбинирана скица, при граници, част от ПИ ***, ПИ

***, ПИ *** и ПИ *** и осъждане на ответниците да предадат владението върху описаната реална част; 2/ ищецът е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на ИД на АГКК, с адрес гр.

Банкя, ул. „*********, а именно: площ от 6 кв.м. от ПИ с идентификатор 1

***, обозначена с букви DEFG на приложената към исковата молба комбинирана скица, при граници част от ПИ ***, ПИ

***, ПИ *** и ПИ *** и осъждане на ответниците да предадат владението върху описаната реална част, както и обусловеното от уважаването на ревандикационните искове искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №54, том I, рег.№1911, дело №31 от 17.04.2009г. по описа на нотариус В.К. с район на действие СРС.

С въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивникът посочва, че по силата на съдебна спогодба, одобрена на 13.07.1988г. по дело №133/1986г. на СРС, район Люлин – Банкя, 1 състав, от съсобствен на страните имот били образувани два парцела УПИ XI269 и УПИ XVII-1269 от кв. 22 в.з. Банкя, съгласно действащия регулационен план от 1987г., одобрен със заповед №РД-02-14-92/26.02.1987г., като тези два имота били поделени между праводателите на страните в настоящото производство. Със съдебната спогодба била определена и границата между новосъздадените имоти – по калкана между двете сгради в съответствие с регулационния план от 1987г. въз основа на тази спогодба била построена през 1989г. ограда между двата имота – по калкана между двете сгради. Не било спорно и обстоятелството, че ответниците държат спорните реални части от недвижимия имот. Ответниците се позовавали на съдебно решение на СГС, III отделение по гр.д. №4555/1988г., въз основа на което била издадена заповед №РД-09-173/1990г. на Председателя на ИК на ОбНС – Банкя за изменени на дворищно-регулационния план и имотът на ответниците бил упълномерен, съгласно изискванията на чл.54, ал.1 от ЗТСУ (отм.) до 500 кв.м., тъй като е останал с площ под минималните изисквания за самостоятелен парцел вследствие на отчуждаване от него за разширение на тангираща с имота им ул. Ерма. Въззивникът поддържа, че праводателката му не е била страна в производството по гр.д. №4555/1988г. на СГС, нито решението било съобщавано. Съдържанието и датата на влизане в сила на решението не можели да бъдат извеждани с предположения. Счита, че заповед №РД-09-173/25.06.1990г. на Кмета на район Банкя, издадена въз основа на това решение не е влязла в сила. Позовава се на разрешението, възприето в ТР №3/1993г. по т.д. №2/1993г. на ОСГК на ВС, като поддържа, че ефектът на отчуждаването не е настъпил. Поради това счита, че неправилно 2 първоинстанционният съд е приел, че е налице завършена процедура по изменение на дворищната регулация, която представлява валидно правно основание, на което ответниците държат тази част от имота. По отношение на претенцията, касаеща западната част от имота поддържа, че е установено от вещото лице, че е налице завземане на част от имота на ищеца с площ от около 6 кв.м. с навлизане в имота му с 0,80 м откъм улица „Търнов рид“ и дължина на оградата 7 метра, а ответниците не посочили правно основание за това навлизане. Поради изложеното моли решението да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Въззиваемите страни Й. С. П. и Б. С. П. не са депозирали писмен отговор на въззивната жалба по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. В., оспорват жалбата и молят за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.108 от ЗС.

За успешното провеждане на предявения осъдителен иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че е титуляр на правото на собственост по отношение на спорните реални части от недвижим имот на твърдяното придобивно основание, както и, че същите се държат от ответника.

Въззивният състав споделя мотивите на първоинстанцинония съд за неоснователност на предявените искове, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, с изключение на извода на първоинстанционния съд, че изменението на дворищно-регулационната граница между двата имота и 3 прехвърлянето на собствеността върху придаваемата част е настъпило от влизане в сила на заповедта, с която регулационният план е одобрен.

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че същите са собственици на съседни имоти с идентификатори по действащите КККР, одобрени със заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на ИД на АГКК, както следва: ПИ с идентификатор *** на ищеца (по предходен план УПИ XI-1269 от кв.22) и ПИ с идентификатор *** на ответниците (по предходен план УПИ XVII-1269 от кв.22).

От първоначалното и допълнително заключения на СТЕ, които съдът кредитира изцяло като обосновани и компетентно изготвени, се установява, че със заповед РД-02-12-92 от 26.02.1987г. е одобрен регулационен план на Вилна зона Банкя. Съгласно този план дворищнорегулационната линия между парцели XI1269 и XVII-1269 от кв. 22 минава по продълженията на калканната линия между двете сгради в източна и западна посока. Със заповед №РД-09-173 от 25.06.1990г. е изменена регулацията между парцели IX-1269 и XVII-1269 от кв.22, като към настоящия момент границата между двата парцела от източната страна на сградите е материализирана в съответствие с изменението на дворищно-регулационната линия по заповед №РД-09-173 от 25.06.1990г. Вещото лице посочва, че в КККР, одобрени със заповед №РД-18-13 от 17.01.2012г. на ИД на АГКК ПИ с идентификатор *** е заснет с площ от 543 кв.м., а ПИ с идентификатор *** – с площ от 509 метра. Вещото лице посочва, че западната част на дворищно-регулационната линия между парцели IX-1269 и XVII-1269 е отместена на юг с около 0,8 м при уличнорегулационната линия спрямо заснетата и материализирана ограда по кадастрална карта.

В установената практика на ВКС се приема следното: с дворищнорегулационните планове, приети при действието на ЗТСУ (отм.), е допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел. Приема се, че в тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части. За да бъде то стабилизирано е необходимо следното: Когато ДРП е създаден при грешна кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществено закононарушение (хипотезата на чл.33, ал.1 ЗТСУ (отм.)), прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години. В останалите случаи (хипотезата на чл.33, ал.2 ЗТСУ (отм.)) планът се счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на 4 придаваемите части от новия собственик – когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при доброволното и предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение. В тези две хипотези на чл.33 ЗТСУ (отм.) настъпва съвпадение на имотните граници с регулационните линии и се говори за прилагане на дворищнорегулационния план.

Тези изводи следват от ТР №1/15.07.1993г. на ОСГК на ВС. Обобщението, което се прави в това тълкувателно решение е, че за приложен план говорим, когато настъпят условията за превръщане на парцелните граници в имотни линии. (в този смисъл решение №167/03.07.2014г., постановено по гр.д. №1366/2014г. на ВКС, I ГО, решение №304/12.07.2010г. по гр.д.№263/2010г. на ВКС, ІІ ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК).

В конкретния случай изменението на дворищната регулация е извършено със заповед №РД-09-173 от 25.06.1990г. въз основа на влязло в сила решение от 08.03.1989г., постановено по гр.д. №4555/1988г. по описа на СГС на основание чл.32, т.2 от ЗТСУ (отм.) в приложимата редакция, съгласно която разпоредба влезли в сила застроителни и регулационни планове могат да се изменят, когато кадастралният план съдържа съществени непълноти или грешки, които имат значение за предвижданията по подробния план. Ако непълнотите или грешките нямат значение за съответните предвиждания, допълва се, съответно се поправя само кадастралният план. Когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, спорът се решава предварително по съдебен ред.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се установява, че имотите са разделени с ограда в съответствие с изменението на дворищно-регулационната линия по заповед №РД-09-173 от 25.06.1990г., като оградата е била поставена именно от праводателя на ищеца, и не се установява да е била местена от ответниците или техните праводатели. Видно от представената кореспонденция между ищеца и неговата праводателка със СО, район Банкя, както и представените съдебни решения, се установява, че процесната реална част е била заета от собственика на УПИ XVII-1269 още през 1990г. Заемането, като една от предпоставките, регламентирани в чл.33, ал.1 ЗТСУ (отм.) е реализирано. Налице е и втората предпоставка, а именно – то да е продължило повече от 10 години. Този срок е изтекъл до момента на влизане в сила на Закона за устройство на територията на 31.03.2001 г., по който регулацията няма непосредствено отчуждително действие. В преходните разпоредби на ЗУТ са предвидени срокове, в които действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни 5 планове могат да бъдат приложени по досегашния ред (§6 от ПР на ЗУТ). Съгласно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ след изтичане на посочените 6-месечни срокове отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. В случая обаче не е налице посочената хипотеза, доколкото до приемането на закона регулацията вече е била приложена при изпълнение на посочените чл.33, ал.1 ЗТСУ (отм.) изисквания, а именно – заемане и изтичане на 10-годишен срок. Предвид изложеното, процесната реална част, придадена по регулация към УПИ XVII-1269, не е собственост на ищеца.