Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263235 от 03.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2296/2021
Вид
Решение № 263235
Подписан
03.11.2022
В сила
09.12.2023
Състав
ВЕСЕЛА ТРАЙКОВА ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 163, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227, ал.1, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 227, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Кодекс за социално осигуряване

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.София, 03.11.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Весела Живкова-Офицерска при секретаря Кирилка И., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2296/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по предявен от К.Х.К. с ЕГН ********** *** против М.К.Х. с ЕГН **********,*** иск за отмяна на дарението на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент в гр. София, ул. „******** № **, на първи надпартерен етаж, с обща квадратура 118.75 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и входно антре, ведно с таванско помещение от 24.70 кв.м. и зимнично помещение от 12 кв.м., заедно със 100/1000 идеални части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо по документ за собственост парцел V-12 в кв. 413, м. Центъра, с площ от 517.80 кв.м., обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47, т.I, рег. № 695, дело № 67/99 г. на нотариус В.А., рег. № 262 на НК, поради отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Правното основание на предявения иск е чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът дарил на дъщеря си – ответницата К.притежаваната от него ½ ид.ч. от описания недвижим имот. В последните години здравето му се влошило значително, като през лятото на 2020 г. се наложило скъпоструващо лечение. Общото отслабване на жизнените сили на ищеца наложило настаняването му в дом за стари хора, за което разходите възлизали на 1 200 лв. месечно.

Пенсията на ищеца била 428.91 лв., което било недостатъчно за покриване нуждата от средства, съставляващи минимума на неговото оцеляване. Тенденцията била трайна, тъй като не ставало въпрос за посрещане на еднократен разход, а за полагане на грижи, обемът на които вероятно ще се увеличава за в бъдеще. Поради това помолил дъщеря си за материална помощ, но тя не осигурила подкрепа, което наложило ищецът да търси помощ от други лица, вкл. и да взима заем.

В хода на производството, на 25.10.2020 г. ищецът е починал и на основание чл. 227 ГПК е конституиран синът му Х.К.Х., който поддържа иска за отмяна на дарението до размера на наследствената си ¼ ид. част, доколкото другата 1/4 ид.ч. е наследена от ответницата, при което в нейно лице са се слели фигурите на ищец и ответник.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв. Оспорва се иска. Възразява се, че исковата молба е недопустима, като се оспорва пълномощното за подалия я адвокат с възражения, че подписът в него не е положен от К.Х.К..

Оспорва се и иска по същество. Възразява се, че ответницата живее и работи в САЩ, като давала издръжка на К.К., който подписал пред нотариус заявление, в което декларирал, че дъщеря му го подпомага финансово всеки месец с 250 долара, считано от 2003 г. и е плащала комуналните услуги и годишния данък на апартамента. Възразява се и че ответницата се прибирала в България веднъж годишно – през лятото, когато винаги се виждала с баща си и му оставяла парични средства. В последната година му оставила 8 000 лв., които брат и поискал с мотив, че това е половината от необходима за операция сума. Впоследствие се оказало, че операцията е струвала 4 000 лв. Освен това страните притежавали и недвижим имот в гр. Видин, който бил отдаван под наем и наемната цена получавали К.К. и сина му в съотношение 2:1, като частта, припадаща се на ответницата взимал баща и. На последно място се възразява, че дарителят си е запазил правото на ползване върху дарения имот, поради което е могъл да отдава частта, която не ползва, под наем, ако действително се е нуждаел от пари.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Открито е производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на пълномощно от К.Х.К. в полза на адв. В.Г.К. /без дата/ в частта относно подписа на К.Х.К., във връзка с което е прието заключение на Съдебно-графическа експертиза /СГЕ/.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и се установява от събраните по делото доказателства, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47, т.I, рег. № 695, дело № 67/99 г. на нотариус В.А., рег. № 262 на НК К.Х.К. и В.М.К. дарили на дъщеря си следния свои собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент в гр. София, ул. „******** №**, на първи надпартерен етаж, с обща квадратура 118.75 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и входно антре, ведно с таванско помещение от 24.70 кв.м. и зимнично помещение от 12 кв.м., заедно със 100/1000 идеални части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо по документ за собственост парцел V-12 в кв. 413, м. Центъра, с площ от 517.80 кв.м., като дарителите си запазили правото на ползване върху имота докато са живи заедно и поотделно.

Видно от представените по делото схема № 15-1080052-18.11.2020 г. и скица на поземлен имот № 15-1079855-18.11.2020 г., издадени от СГКК – гр. София, актуалният кадастрален статут на дарения недвижим имот е самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. софия, район Средец, ул. *********находящ се на ет.1 в жилищна сграда-многофамилна с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1.

Видно от Удостоверението за данъчна оценка на СО, Дирекция „Общински приходи“ на имота от 01.12.2020 г., същата е в размер на 187 643.80 лв.

Установява се и не се спори между страните, че дарената – ответницата К.живее и работи в САЩ, като видно от справката за адресната и регистрация в НБД „Население“, тя е с регистриран настоящ адрес в САЩ от 2002 г.

Видно от представен по делото лист за Платен преглед от 07.07.2020 г., К.Х.К. е прегледан от специалист – лекар по повод предоперативна консултация, с основна диагноза Предсърдно мъждене и трептене, придружаващи заболявания – хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, наличие на коронарен ангиопластичен имплантат и трансплантат. Установено е обективно състояние: пациент на видима възраст, отговаряща на действителната, запазено общо състояние – контактен, адекватен, ориентиран, направени изследвания и назначена терапия.

Представени са Фактура от 15.07.2020 г., издадена от „Аджибадем сити клиник сървисис“ ЕООД за сумата от 120 лв. за битово обслужване повече от три дни. Към фактурата е приложен фискален бон, видно от който сумата от 120 лв. е платена на издателя на фактурата. Получателят на фактурата не е виден, поради възприетия подход от ищеца при представяне на ксерокопията – върху частта, в която е посочен получателят е ксерокопиран фискалният бон. Представена е и фактура от 15.07.2020 г., издадена от „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД за сумата от 4 000 лв., както и касов бон за плащането и на 15.07.2020 г., като в касовия бон е посочено „Лазерна фото енуклеация на простатата“. Видно от фактура № **********/15.07.2020 г., издадена от „МБПЛР Сердика“ ЕООД с получател К.Х.К., начислена е сумата от 1 399 лв. за Пакет 2 /лек – 20 дни/ за период 15.07. до 04.08.2020 г., като видно от представения фискален бон, сумата е платена на 15.07.2020 г.

По делото е представен

Амбулаторен лист № 656 от 06.08.2020 г., издаден от лекар в Болница Токуда за пациента К.Х.К., видно от който лазерната енуклеация на простатата на пациента е извършена на 10.07.2020 г., в момента пациента пролежава в хоспис, и при контролния преглед е установено добро общо състояние, дезориентиран за време и място, свален катетър.

Видно от разпореждане №

21190200735/01.01.2019 г. на ТП на НОИ –София-град, считано от 01.01.2019 г. е прекратено изплащането на социална пенсия за инвалидност на К.Х.К., като считано от 01.01.2019 г. е разпоредено да му се изплащат пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 331.82 лв. и добавка по чл. 84 КСО от 97.09 лв. – общо месечна сума за изплащане 428.91 лв.

По делото е представен

Договор за гледане на стари хора от 04.08.2020 г., сключен от К.Х.К. в качеството на възложител, Х.К.Х., в качеството на настоятел, и Дом за възрастни „Дълг за дълголетие“ ЕООД, представлявано от управителя Ц.Н.Т.-Т., в качеството на изпълнител, видно от който К.Х. е настанен в дома срещу възнаграждение – „абонамент“ в размер на 1 200 лв., платим в брой в дома срещу разписка или по посочена банкова сметка ***.

Видно от Препис-извлечение от Акт за смърт № 0078/27.10.2020 г., издаден от Община Божурище, К.Х.К. е починал на 25.10.2020 г., като видно от Удостоверение за наследници № РСЦ20-ДИ11-316/14.12.2020 г., след смъртта си е оставил законни наследници син Х.К.Х. и дъщеря М.К. К..

Ответницата е представила по делото Заявление от К.Х.К. с нотариална заверка на подписа рег.

№ 7446 от 27.07.2018 г. на нотариус В.Ч., рег. № 210 на НК, с което той е декларирал, че дъщеря му М.К. К.го е подпомагала финансово всеки месец по 250 долара от 2003 г. и е плащала отделно комуналните услуги и годишния данък на апартамента на ул. „******** № 57 в кв. Средец.

Видно от Справка №

1184885/30.09.202 1г. от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1991 г.-30.09.2021 г. за лицето К.Х.К., последният притежава част от недвижим имот в гр. Видин, на ул. „********с предназначение – за търговска дейност, част от самостоятелен обект в сграда в гр. Видин на ул. „********с предназначение – за търговска дейност, жилище в гр. Видин на ул. ******** По делото от ответницата са представени квитанции за плащане на годишна вноска за поддържане на общите части на сградата на ул. „******** в гр. София за 2019, 2020, 2021 и 2022 г. и приходни квитанции за заплащане на данък сгради и такса смет за имота, като видно от тях, плащанията от ответницата са извършени през 2021 г. и 2022 г., т.е. след предявяване на иска, поради което съдът не ги обсъжда.

Представено е извлечение от банковата сметка на ответницата за периода 26.07.2018 г.-18.10.2022 г., неоспорено от ищеца, видно от което ответницата К.е заплащала електрическа енергия и потребена вода по партидата на К.Х.К. в периода 10.2018 г. - 11.2020 г.

Представена е Декларация от лице с имена Е.Б.П.с нотариална заверка на подписа от 18.10.2022 г., в която лицето декларира, че като наемател на магазин в гр. Видин, на ул. „********и ул. „********, съсобственост на К., Х. и М. Х.от 2012 г., до смъртта на К.Х. е заплащала дължимия наем, както следва – на К.Х. – за два месеца, включващ и дела на М. К., а на Х.Х. – за един месец. Съдът не кредитира представената декларация, доколкото тя има характер на писмени свидетелски показания, каквито са недопустими в гражданския процес по силата на чл. 163, ал.1 ГПК – доказателствено средство в гражданския процес е непосредственото даване на показания от свидетеля пред съда, което процесуалният представител на ответницата – адв. Н.И. е следвало да съобрази.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на по един свидетел на всяка от страните.

Св. Ц.Н.Т.-Т. казва, че познава К.Х.К. от 2020 г., а синът му Х.Х.

– от 2011 г., тъй като имала дом за възрастни хора и Х.Х. и отдал тяхна сграда под наем. Казва, че К.Х.К. бил настанен от синът си

Х.Х. през м. април 2020 г. в нейния дом за възрастни хора заради тежкото му физическо състояние, проблеми с простатата, тежка аритмия. Казва, че К.Х.К. бил в много тежко състояние, но защо не е бил в болница тя не знае. Синът му го настанил в нейния дом за възрастни хора.

Извикали лекар да го прегледа, направили му кръвни изследвания и се установили проблеми с простатата му. Престоят на месец в дома струвал 1 000 лв. К.К. стоял в дома 2 месеца. Оказало се, че трябва да се оперира и синът му го завел на операция в болница „Токуда“. Тя разбрала от Х.Х., че той е платил 4 500 лв. за операцията. Месец К.Х.К. бил в рехабилитационен център и през м. септември се върнал в дома за стари хора. Починал през м. октомври. Синът му Х.Х. плащал таксата. Свидетелката казва, че К.К. се обадил преди операцията си от нейния телефон, по Вайбър, на дъщеря си в Америка, казал и, че му трябват средства за престоя и да си плати операцията, а тя казала „Татко, като се върна в България, ще видим“.