Определение № 861 от 10.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 861 гр. Благоевград, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500752 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№ 4746/19.05.2025 година, депозирана от „Бора - 78“ ЕООД, ЕИК 201534596, със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, ул. „***“ № 6, представлявано от управителя С.В.М., със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 1, ет. 2, оф. 2, чрез адв. А. С. против Определение № 310/02.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 1641/2024 г. по описа на Районен съд – Сандански.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно.

Твърди се, че пред Районен съд – Сандански е било образувано производство по предявен иск от от „В. Транс 13“ ЕООД е ЕИК 203604431 срещу „Бора - 78“ ЕООД е ЕИК 20153496 за заплащане на сумата от 9680.97 лева, съставляваща цена за извършена транспортна услуга по заявка договор за превоз на стоки №899/31.07.2024г, за която е издадена фактура №0000005966/05.08.2024 година и за заплащане на сумата от 58.29лв, съставляваща обезщетение за забава за периода от 28.08.2024г до 12.09.20224г, върху главницата от 9680.97лв по цитираната фактура, ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Сочи се, че с първоначално депозираната искова молба пред Районен съд - Пловдив ищеца е направил особено искане за допускане на обезпечение на бъдещият иск. Описва се, че с Определение №11496/19.09.2024г., постановено по Гр.Д.№ 20245330115835 / 2024г, Гражданско Отделение XXI- ви състав, по описа на Районен съд – Пловдив, съдът е допуснал обезпечителната мярка и е издал Обезпечителна Заповед, въз основа на която ищеца е образувал изпълнително дело №20248910401186/2024г при ЧСИ М.К. с рег.№891 и район на действие ОС - Благоевград. Твърди се, че обезпечителната заповед е била атакувана 1 от ответното дружество „Бора-78“ ЕООД с частна жалба пред Окръжен съд - Пловдив и обезпечението е било отменено с Определение на Окръжен съд - Пловдив по В.Ч.Гр.Д №20245300502943 / 2024г по описа на Окръжен съд - Пловдив.

Твърди се, че на 10.03.2025 година, ищецът е депозирал молба пред Районен съд Сандански и на основание чл. 232 ГПК е оттеглил предявения иск, като е претендирал и сторени разноски в съдебното производство.

Твърди се, че в хода на съдебното производство, преди постъпилата молба от ищеца за оттегляне на иска са били ангажирани множество писмени доказателства, от които е видно, че ответникът не е дал основание на ищеца за възбуждане на съдебна процедура за принудително събиране на вземането си по процесната фактура №0000005966/05.08.2024г. В този смисъл в частната жалба се твърди, че на основание чл.78 ал.2 от ГПК неправилно Pайонен съд - Сандански е присъдил разноски в полза на ищеца в претендираният размер от 600,00 лева.

Твърди се, че в хода на съдебното производство, преди постъпване на молбата от страна на ищеца за оттегляне на иска, са били ангажирани доказателства, видно от които ответника доброволно е изпълнил задължението си по процесната фактура и изцяло е заплатил сумата по фактурата преди узнаване за водените срещу него исково и изпълнително производство. Твърди се, че дружеството ответник е платило на дружеството ищец с нарочен банков превод от 01.10.2024г, за което е уведомил веднага дружеството ищец по електронната им поща, прилагайки и съответното платежно нареждане.

Сочи се, че книжата по исковото производство са връчени на ответника едва на 04.10.2024г или три дни след извършеното плащане, а книжата по изпълнителното дело са връчени на 09.10.2024г или 8 дни след извършеното доброволно плащане.

Твърди се, че не са били ангажирани доказателства, с които ищецът да докаже, че ответникът му е дал повод за завеждане на настоящата съдебна претенция, за образуването на изпълнително дело, както и за налагането на запори на банковите сметки на ответното дружество, до размера на ищцовата претенция. Твърди се, че ответното дружество „Бора 78“ ЕООД не е дало повод за възбуждане на съдебни процеси, същото е било принудено да стори значителен разход за да снеме наложените й неправомерно и от некомпетентен съд обезпечителни мерки, както и да организира защитата си в съдебните процеси срещу себе си.

Твърди се, че дружеството не е било поканено, нито е било уведомено, че ищецът счита, че е изпаднало в забава, както и да му определи срок за плащане. Твърди се, че между страните е водена кореспонденция, провеждана посредством електронна поща, видно от която дружеството ищец не е възразило и се е съгласило с периода на забава до изясняване на казуса с увреденият товар. Твърди се, че са били ангажирани доказателства, видно от които, дължимата сума на дружеството ищец е изплатена веднага щом размерът на увреденият товар е бил установен и блокираните суми на дружеството ответник са били възстановени.

2

Сочи се в частната жалба, че присъждането на разноските по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК не се дължи, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, като разноските се възлагат върху ищеца. В този смисъл отново се твърди, че ответникът не е дал повод на ищеца да възбужда съдебно производство, поради което на ответника следва да бъдат присъдени претендираните от същият разноски, така както ги е извършил в съдебното производство.

Сочи се в частната жалба, че съгласно представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК общият размер на сторените от дружеството разноски възлиза на 1715,00 лв. Описва се, че това са разноски сторени в хода на обезпечителното, изпълнителното и исковото производство, а именно: съдебно деловодни разноски, включително и за заплатено адвокатско възнаграждение по Изпълнително Дело №20248910401186/2024 година по описа на ЧСИ М.К. с рег.№891; сторени съдебно деловодни разноски, включително и за заплатено адвокатско възнаграждение по В.Ч.Гр.Д №20245300502943/2024 година по описа на Окръжен съд - Пловдив; сторени съдебно деловодни разноски, включително и за заплатено адвокатско възнаграждение по гр.дело № 20241250101641/2024 година по описа на Районен съд - Сандански. Твърди се, че във всяко от производствата процесуалния представител е взел активно участие

Твърди се в частната жалба, че неправилно районният съд е извел извода в атакуваното определение, че „направеното в молбата по чл.248 от ГПК възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да бъде разглеждано, тъй като не е направено своевременно и като такова е преклудирано (представител на ответното дружество е присъствал в съдебното заседание на 11.03.2025г., в което е докладвана молбата на ищеца за оттегляне на иска и за присъждане на разноски по представения с молбата списък, поради което ответникът е имал възможност да направи своето възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но не го е направил) “.

Твърди се, че в проведеното по делото открито съдебно заседание пред Районен съд – Сандански на 11.03.2025 година е било направено своевременно оспорване изцяло на претендираните от ищеца разноски, което се твърди, че означава, че същите са оспорени както по основание така и по размер, като се сочи, че оспорването на разноските е протоколирано и включено в протокола от съдебното заседание.

С оглед на изложеното в частната жалба се иска от въззивния съд да отмени Определение № 310/02.05.2025 година, постановено по гр.дело № 1641/2024 година, Гражданско Отделение I- ви състав, по описа на Районен съд - Сандански, с което съда е отхвърлил депозираната молба за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, като се иска въззивният съд да присъдите на дружество „Бора - 78“ ЕООД сторените съдебно деловодни разноски в пълният претендиран размер от 1715,00 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, както и да отхвърли като неоснователно искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на 600,00 лева за адвокатско възнаграждение в съдебното производство пред Районен съд – Сандански.

Прави се искане за присъждане на разноски за настоящето производство.

3

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл.276 ГПК.

С отговора на частната жалба се иска от съда да я отхвърли, като се оспорват заявените твърдения и оспорвания.

Ето защо, на основание чл.278, ал.1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна при следните аргументи:

Производството по гр.дело № 1641/2024 година по описа на Районен съд – Сандански е било образувано, след като с Определение № 14500/20.11.2024 година, постановено по гр.дело № 15835/2024 година по описа на Районен съд – Пловдив е прекратено производството изпратено за разглеждане по правилата за местната подсъдност на Районен съд – Сандански на предявения иск от „В. Транс 13“-ЕООД с ЕИК:203604431 срещу „БОРА78“- ЕООД с ЕИК:20153496 за заплащане на сумата от 9622,68 лева съставляваща цена за извършена транспортна услуга по заявка-договор за превоз на стоки № 899/31.07.2024г., за която е издадена фактура № 0000005966 от 05.08.2024г. и за заплащане на сумата от 58,29 лева, съставляваща обезщетение за забава за периода от 28.08.2024г. до 12.09.2024г. върху главницата от 9680,97 лева по фактура № 0000005966 от 05.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.367 и чл.372 от ТЗ, във вр. с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/ЧМР/.

Преди постъпване на делото пред Районен съд – Сандански от Районен съд – Пловдив е била извършена процедурата по размяна на съдебните книжа по реда на чл.131 от ГПК. В срока за отговор на исковата молба такъв е бил депозиран пред Районен съд – Пловдив – вх.

№ 102966/9.10.2024 година. С отговора на исковата молба ответникът – частен жалбоподател е заявил, че оспорва изцяло исковата молба, както и заявената фактическа обстановка с нея, оспорил претенцията за забава, заявило е, че е платило претенцията и е оспорило претендираните от ищеца разноски за производството. С отговора на исковата молба са били представени писмени доказателства, относно разменена кореспонденция между страните във връзка с правния спор.

Установява се, че пред Районен съд – Сандански, след насрочване разглеждането на делото в открито съдебно заседание за 11.3.2025 година – с Определение № 1104/20.12.2024 година, постановено по гр.дело № 1641/2024 година по описа на Районен съд – Сандански, постановено по реда на чл.140 от ГПК е постъпила молба с вх.№ 2333/10.3.2025 година, с която ищецът „В. транс 13“ ЕООД, чрез адвокат М. Кавръкова е заявило оттегляне на иска и искане за прекратяване на производството по делото на основание ч.232 от ГПК. В същата молба е направено искане за присъждане на разноски в полза на ищеца в размер на 600,00 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Със същата 4 молба е заявено признание, че след образуване на делото ищецът е получил плащане от ответника на сумата в размер на 9622,68 лева, главница, като обаче е заявил искане за прекратяване на производството по делото за общия размер на исковите претенции – главница и лихва общо 9680,97 лева.

Установява се, че в проведеното съдебно заседание на 11.3.2025 година е ищецът не се е явил и не е изпратил представител – законен или упълномощен, като за ответника се е явил адвокат С., с пълномощно по делото.

Районният съд е докладвал постъпилата молба със заявено оттегляне на иска. В същото съдебно заседание процесуалния представител на ответника отново е заявил, че оспорва изцяло исковата молба. В същото съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител е твърдял, че не е станал повод за завеждане на делото, като е сочил доказателства за това. Оспорил е сторените от ищеца разноски изцяло, като е твърдял, че не се дължат, доколкото е платено преди получаване на съдебните книжа от ответника.