Решение № 7172 от 27.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7172 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. М.а

Анна Кофинова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Нели С. М.а Въззивно гражданско дело № 20241100504261 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 18409/09.11.2023 г., постановено по гр. д. № 38938/22 г. по описа на СРС, 169 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че М. М. Г. дължи на „Софийска вода“ АД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2625,87 лв., представляваща стойност на предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, за периода от 27.11.2019 г. до 29.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 108,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.12.2019 г. до 29.10.2021 г. С решението М. М. Г. е осъден да заплати на „Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв. – разноски в исковото производство и 104,70 лв. – разноски в заповедното производство.

Подадена е въззивна жалба от М. М. Г. срещу решение № 18409/09.11.2023 г., постановено по гр. д. № 38938/22 г. по описа на СРС, 169 състав. Твърди, че не дължи процесните суми, тъй като не живее постоянно в имота и рядко ползва В и К услуги. Поддържа, че по делото не е доказан обема 1 на ползваните В и К услуги, както и цената им. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли исковете.

Въззиваемата страна – „Софийска вода“ АД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че с ответника М. М. Г. са били в договорни отношения, свързани с предоставяне на В и К услуги за имот с адрес: гр. София, ж. к. ****. Твърди, че съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на В и К услугите става чрез публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Посочва, че в периода от 27.11.2019 г. до 29.10.2021 г. правоотношенията между страните са били регламентирани от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството. Твърди, че по силата на посочените Общи условия ответникът има качеството потребител на В и К услуги за процесния имот през процесния период, а съгласно Общите условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 2625,87 лв. – главница за неплатена цена за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, в периода от 27.11.2019 г. до 29.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 108,96 лв. за 2 периода от 28.12.2019 г. до 29.10.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът М. М. Г. оспорва исковете като неоснователни.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че ищцовото дружество е „В и К оператор“ по см. на чл. 198о, ал. 1 ЗВ и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане на територията на гр. София; че Общите условия за предоставяне на В и К услуги от „Софийска вода“ са одобрени от ДКЕВР, публикувани са по надлежния ред и са обявени на интернет страницата на дружеството; че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот с адрес: гр. София, ж. к. ****, респ. че притежава качеството „потребител на В и К услуги“.

Спорните обстоятелства във въззивното производство касаят обема на доставените В и К услуги за процесния имот през процесния период, респ. дължимата за тях цена.

За установяване на обема на доставените В и К услуги по делото е изслушано заключение на СТЕ. От неоспореното от страните заключение на СТЕ се установява, че процесният имот е водоснабден, респ. че в него се ползват В и К услуги. В имота не са били монтирани водомери. Отчитането и начисляването на изразходваното количество вода е ставало на база.

Начислявани са количества за индивидуални и общи нужди. Установява се, че консумацията е фактурирана със съответните фактури и са извършвани съответните изравнявания на сметките.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че 3 цената е формирана по утвърдените за периода цени от КЕВР чрез изчисление на потребените количества В и К услуги на база живущи – в случая 5 броя лица. Устанаовява, че за начислената сума за главница в размер на 2625,87 лв. за процесния период няма данни за извършени плащания.

Доводите на въззивника, че не дължи претендираната сума за главница, тъй като не живее постоянно в имота, са ирелевантни. В качеството му на собственик на процесния имот през процесния период въззивникът се явява потребител на В и К услуги и дължи заплащането на цената на предоставените услуги.

Предвид изложеното по – горе, предявеният иск за главница следва да се уважи като основателен.

За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на главен дълг и забава в погасяването му.

По делото е формиран извод за наличието за главен дълг. Моментът на изпадането в забава се определя съобразно уговореното между страните.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общи условия към договора, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Следователно след изтичането на 30 – дневния срок, считано от датата на издаване на фактурата за съответния месец, ответникът е изпаднал в забава в погасяването на вземането за съответния месец.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че мораторната лихва за периода от 28.12.2019 г. до 29.10.2021 г. възлиза на сумата от 108,96 лв., както и че няма данни за погасяването й чрез плащане.

Предвид изложеното по – горе, искът за мораторна лихва следва да се уважи като основателен.

Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18409/09.11.2023 г., постановено по д. № 38938/22 г. по описа на СРС, 169 състав. гр.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5