Решение № 260444 от 20.11.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 260444 гр. Русе, 20.11.2020 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Русенският районен съд, ХIІ - ти граждански състав в публично заседание втори 20 октомври хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Десислава Великова при секретаря Светла Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1664 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът ЗК „Лев Инс“

АД твърди, че на 15.01.2015 г., в 08.00 часа, на Дунав мост, посока Румъния, Републикански път І-2, лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „220 ЦДИ“ с рег. № СА0721НТ собственост на ЕТ „Е.Л.“, управляван от него, по време на движение навлязъл в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно, като реализирал ПТП с материални щети по лекия автомобил – спукана предна и задна леви гуми, изкривени джанти и страничен ляв праг. За настъпилото пътно-транспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП № 1567196 от 15.01.2015 г. Във връзка с настъпило застрахователно събитие пред ищеца била образувана щета № 0017-1261-15-450090 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 930014002982, със срок на валидност от 14.05.2014 г. до 13.05.2015 г. При извършения оглед на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с рег. № СА0721НТ били констатирани щети, като бил определен размер на обезщетение на увреденото МПС в размер на 642,55 лв., сумата от 738,55 лв., включваща и сумата от 96 лв. за репатрак била изплатена на собственика на увреденото МПС, ЕТ „Е.Л.“ с преводно нареждане от 21.01.2015 г. ПТП-то било реализирано на път част от републиканската пътна мрежа. Ответникът Агенция Пътна Инфраструктура бил поканен с писмо с изх. № L-929/26.03.2015 г., да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение. Тъй като не заплатил до 03.01.2019 г. тази сума, било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК, било образувано ч.гр.дело № 130/2019 по описа на СРС. Била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 748,55 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 738,55 лв. и обичайни разноски в размер на 10 лв. по застраховка „Каско“ по щета № 0017-1261-15-450090, образувано във връзка с причинени на лек автомобил „Мерцедес 220 ЦДИ“ с рег. № СА0721НТ вреди в резултат от навлизане в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност на пътя (дупка) на 15.01.2015 г., ведно със законната лихва от 03.01.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 228,11 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2016 г. до 03.01.2019 г., както и сумата от 75 лв. разноски по делото.

Ответникът в срок е подал възражение, поради което било образувано и настоящото производство. Искат да бъде признато за установено , че ответника да им дължи сумата от 748,55 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 228,11 лв. – мораторна лихва за периода от 03.01.2016 г. до 03.01.2019 г.

Ответникът Агенция

Пътна Инфраструктура счита предявените искове за неоснователни.

Предявени са обратни искове от ответника срещу третите лица „Пътинженеринг“ АД и „Хидрострой“ АД, като ответникът твърди, че към 15.01.2015 г. І-2, като част от републиканската пътна мрежа, била разположена на територията на област Русе. В частта си Дунав мост била поддържана от Консорциум „Пътно Поддържане Русе 2014“, съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-45 от 26.11.2014 г. по ТРП и ЗП за извършване на дейности по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на Северен Централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция № 4-ОПУ- Русе.

Консорциум „Пътно Поддържане Русе 2014“ включвало„Хидрострой“ АД и „Пътинженеринг“ АД. Поддържането на участъка било възложено на двете трети лица. Съгласно Договора за възлагане на обществена поръчка тези дружества се задължавали да изпълняват възложената работа при спазване изискванията на „Техническите правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата“, издадени от Национална агенция „Пътна инфраструктура (НАПИ) – 2009 г.

Техническата спецификация на АПИ от 2014 г. и Оперативния план за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 33 от посочения договор: „При причиняване на ПТП и/или възникване на щета, в резултат на неизпълнение или на некачествено изпълнение или на некачествено изпълнение предмета на Договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнение на договора, изпълнителят носел пълна имуществена и неимуществана отговорност за причинените вреди.“.Иска да бъдат осъдени третите лица да заплатят на ответника – ищец по обратния иск всяко по 1/2 от причинените вреди от 748,55 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2019 г. до окончателното й изплащане, 228,114 лева – мораторна лихва за периода от 03.01.2016 г. до 03.01.2019 г. както и разноските за настоящото производство.

Третото лице помагач

„Хидрострой“ АД не взема становище по обратния иск.

Третото лице помагач

„Пътинженеринг“ АД заявява, че предявения обратен иск е неоснователен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна, следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2019 г. по гр. д. № дело № 130/2019 по описа на СРС, с която е разпоредено на длъжника Агенция Пътна Инфраструктура да заплати на ищеца сумата ищеца сумата от 748,55 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 738,55 лв. и обичайни разноски в размер на 10 лв. по застраховка „Каско“ по щета № 0017-1261-15-450090, образувано във връзка с причинени на лек автомобил „Мерцедес 220 ЦДИ“ с рег. № СА0721НТ вреди в резултат от навлизане в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност на пътя (дупка) на 15.01.2015 г., ведно със законната лихва от 03.01.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 228,11 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2016 г. до 03.01.2019 г., както и сумата от 75 лв. разноски по делото. В срока по чл.414 от ГПК – на 30.01.2019 г. длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Представен е протокол за Протокол за ПТП

№ 1567196 от 15.01.2015 г., в който са описани щетите по лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „220 ЦДИ“ с рег. № СА0721НТ собственост на ЕТ „Е.Л.“ - изразяващи се в спукани предна и задна леви гуми с джанти и ляв праг, причинени вследствие преминаване през необозначени пътно препятствие, което не е сигнализирано.

Не е спорно, че между ЕТ Е.Л. и ЗК „Лев

Инс” бил сключен договор за застраховки

„Каско” застрахователна полица № 930014002982, със срок на валидност от 14.05.2014 г. до 13.05.2015 г. Във връзка с причинени на л.а „Мерцедес 220 ЦДИ“ с рег. № СА0721НТ щети, застрахователят образувал преписка по щета № 0017-1261-15-450090. След извършен опис ищцовото дружество изплатило на ЕТ Е.Л. сумата 738.55 лв. лв., съгласно преводно нареждане от 21.01.2015 г., от които 96 лв. за репатриране.

С

Регресна покана от 26.03.2015 г. ищецът отправил до ответника искане за заплащане на сумата от 738.55 лв.

Между ответника и Консорциум „Пътно Поддържане Русе 2014“ включващ „Пътинженеринг“ АД и „Хидрострой“ АД, бил сключен на 26.11.2014 г. Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-45 от 26.11.2014 г. по ТРП и ЗП за извършване на дейности по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на Северен Централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция № 4-ОПУ- Русе. Към датата на ПТП - 15.01.2015 г. път І-2, като част от републиканската пътна мрежа, била разположена на територията на област Русе, като в частта си Дунав мост била поддържана от Консорциум „Пътно Поддържане Русе 2014“, Съгласно Договора за възлагане на обществена поръчка тези дружества се задължавали да изпълняват възложената работа при спазване изискванията на „Техническите правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата“, издадени от Национална агенция „Пътна инфраструктера (НАПИ) – 2009 г. Техническата спецификация на АПИ от 2014 г. и Оперативния план за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 33 от посочения договор при причиняване на ПТП и/или възникване на щета, в резултат на неизпълнение или на некачествено изпълнение или на некачествено изпълнение предмета на Договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнение на договора, изпълнителят носел пълна имуществена и неимуществана отговорност за причинените вреди.

Разпитания по делото свидетел Д. Б. Й. към 15.01.2015 г. работил при ответника А“ПИ“ като главен специалист в отдел „Инвестиционни и ремонтни дейности“/ изнася данни, че работата му се изразявала в поддръжка и ремонт на републиканската пътна мрежа извън гр. Русе.

Процесният пътен участък на Дунав мост в посока Румъния попадал в републиканската пътна мрежа. Към 15.01.2015 г. било въведено зимно поддържане на пътния участък. Ремонтните дейности били снижени до минимум, само в аварийни ситуации се извършвали някакви дейности и се ремонтирали неща, които пречели на движението, извършвало се основно снегопочистване и опясъчаване. Имало месечни задания поставени от А“ПИ“, които те изпълнявали. По принцип на Дунав мост имало постоянна сигнализация, което била в територията на РБългария, също имало маркировка, която била по цялата територия на моста, имало и знаци по цялото съоръжение в румънската и в българската част, което не позволявало изпреварването.

Съгласно заключението на назначената по делото автотехническа експертиза към момента на произшествието по "Дунав мост" имало ограничение на скоростта до 40 км/ч. Е.Л. би могъл да заобиколи препятствието (ако нямало пречки за това) или да намалял скоростта на автомобила. Общият размер на обезщетението било 566,60 лева при отчитане 70 % остатъчен ресурс на гумите без репатрирането. Когато колелото на автомобил преминавало през дупка на пътя възниквали два удара. Първият бил от пропадане на колелото надолу. Вторият удар бил в насрещния ръб на дуката. Той бил с по-голяма сила, защото скоростта напред била по-висока. Увреждането на гумите било от удар в насрещния ръб на дупката. Гумите и джантите на автомобила били увредени от преминаване през неравност на пътя на Дунав мост.

Ликвидационните разноски били в областта на застрахователите. За определеният по-горе размер на щетата тези разноски били 20,00 лева. Поради увреждането на левите гуми движението на автомобила на собствен ход не било възможно. Той бил превозен от репатриращ автомобил.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявения, иск по чл.213 от КЗ/отм./ вр. чл.49 от ЗЗД– суброгаторен иск от застраховател платил обезщетение по сключен договор за застраховка, против причинителя на вредата.

Разпоредбата на чл.213 КЗ/отм./ е действала към 15.01.2015 г., когато е настъпило ПТП, с оглед което отношенията между страните следва да се уредят съобразно посочената правна норма За да бъде уважен регресният иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, заплащане на застрахователно обезщетение на последното, както и факта, че претърпените по време на застрахователното събитие имуществени вреди са вследствие на дейност възложена със закон на ответника, чрез неговите органи да организира дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на градовете, като отговорността на ответника е без виновна.