Решение № 217 от 13.08.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Ихтиман, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Гражданско дело № 20261840100035 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Е. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, чрез адв. Х. Р. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор С. Р.

Я., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 3085*** от **.**.2024 г., сключен между ищеца и ответника, поради противоречието на същия с разпоредбите на ЗЗД и ЗЗП. Претендират се и сторените разноски по делото.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.11.2024 г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 3085***, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ищеца сумата от 5000,00 лева за срок от 24 месеца. Сочи, че от представения по делото погасителен план се установява, че като част от вземанията по договора за кредит се включва и гаранция в общ размер на 3710,22 лева. Ищецът сочи, че тази сума представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, поради което следва да бъде включена при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР), което счита, че не е направено в процесния случай.

Поради изложеното се иска от съда да признае, че Договор за потребителски кредит № 3085*** от **.**.2024 г., сключен с ответника, е нищожен.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът „Кредисимо“ ЕАД упражни правото си на отговор. С отговора си ответникът не оспорва съществуването на договорно правоотношение с ищеца, както и не оспорва наличието на сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца по договора за кредит. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено като разход при формирането на ГПР, тъй като произтича от друго правоотношение, не е задължително условие за сключване на договора за 1 потребителски кредит, както и че не е известно на кредитора, тъй като възниква след пораждане на обезпеченото вземане. Сочи, че единственият разход, взет предвид при изчисляване на ГПР, е възнаградителната лихва по договора за кредит. Ответникът твърди още, че дори да бъде счетена за нищожна клаузата от договора за поръчителство, която уговаря дължимо в полза на поръчителя възнаграждение, това не следва да води до нищожност както на договора за потребителски кредит, така и на този за поръчителство.

Твърди се, че ответникът и предоставилото поръчителството дружество са самостоятелни субекти, поради което ответникът няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство или до информационната система на поръчителя.

В съдебно заседание ищецът Е. Й. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. С постъпила молба от пълномощника му адв. Х. Р., ищецът моли съдът да даде ход на делото в негово отсъствие, да постанови решение, с което да бъде уважен предявения иск, както и да бъдат присъдени сторените разноски.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание по делото. От същия е постъпила молба, чрез юрк. А. И., с която сочи, че поддържа подадения отговор на исковата молба. Моли съдът да даде ход на делото в отсъствие на негов представител, да бъде отхвърлена предявения иск, да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение и отправя взъражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, прецени следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил договор за потребителски кредит сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни, включително че са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договор е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона - каквито са именно нормите на ЗПК, а в равна степен и на добрите нрави, като за спазването им съдът следи служебно - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСТК и т. 1 и 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК (в който смисъл Решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12826 / 2022 г. на Софийски градски съд).

При извършване преценка на действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно, че:

- на 28.11.2024 г. между ищеца Е. Й. Д. и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 3085***, по силата на който на ищеца е предоставена в 2 заем сумата от 5000,00 лева;

- между ищеца Е. Й. Д. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е бил сключен договор за поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е встъпило като поръчител по договора за кредит и ищецът му дължи възнаграждение за предоставеното поръчителство;

- при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР) по договора за кредит не е включено възнаграждението за предоставеното поръчителство от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, както и че ако бъде същото включено при изчисляването на ГПР, то размерът на ГПР по договора за кредит № 3085***, сключен между страните, би надхвърлил 5 пъти размера на законната лихва към 28.11.2024 г..

От представените по делото договор за потребителски кредит и приложение № 1 към него се установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 5000 лв. срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне заетата сума до 30.11.2026 г. Уговорено е сумата да се изплаща на месечни вноски, дължими на 31во число на съответния месец, като кредитополучателят дължи и годишен лихвен процент равен на 51,57 %, при годишен процент на разходите от 65,69. Договорът е обезпечен с поръчителството на третото неучастващо в спора лице „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

При анализ на разпоредбите чл. 114 и чл. 169 от ДФЕС и Хартата на основните права - чл. 38, трябва да се направи извод, че ПЕС изисква висока степен на защита на потребителите в Съюза. Законодателството на Съюза в областта на защитата на потребителите допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар и има за цел да гарантира, че отношенията между стопанските субекти и потребителите са справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага общото благосъстояние на европейските потребители и икономиката на Съюза. Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставят, че националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я прилага в духа и смисъла на съответното общностно право.

Следователно, за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност, която при кредитирането има лукративна цел - печалба. Тоест, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави (в този смисъл Решение № 4304 от 02.08.2023 г. по в. гр. д. № 8430 / 2022 г. на Софийски градски съд).

От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит и по-конкретно от чл. III. 12. от Общите условия към същия е видно, че ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение, същият следва да предостави банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа. В настоящия случай се установява, че е сключен договор за предоставяне на поръчителство, който договор е сключен на същата дата, на която е сключен и договорът за кредит. Също така от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, в който информацията е общодостъпна и може да се приеме за ноторна за съда и участниците в процеса, е видно, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е дружеството, което е предоставило кредита, а именно - „Кредисимо“ ЕАД. Също така е видно и че седалищата и адресите на управление на двете дружества се намират на един и същи адрес, а именно: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център 3

„България“.

Съдът намира, че уговорено възнаграждение за предоставено поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Процесният договор за поръчителство/гаранция е лично обезпечение и разкрива белезите на договор за поръчителство, доколкото съгласието на кредитора да бъде обезпечен е било изрично заявено. По правило договорът за поръчителство е едностранен и безвъзмезден - т. е. по него задължения възникват само за поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и възмезден характер - както е в частност, тъй като кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаграждение на поръчителя, като в този случай поръчителството е близко до договора за застраховка.

Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че сключването му и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя. Ето защо, несъмнено възнаграждението по договора за поръчителство следва да се включи в общия размер на ГПР.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да се бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай ГПР по договора за кредит е в рамките допустимия размер – 20,91%, при ГЛП от 19,41%, но с включване на възнаграждението за поръчителство ГПР надхвърля законоустановения максимум към датата на сключване на договора от 68,15%.