Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 09.01.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 161/2024
Вид
Решение № 1
Подписан
09.01.2025
В сила
09.01.2025
Състав
Петър Христов Маргаритов, Дафинка Тодорова Чакърова, Елен Михайлов Маламов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Смолян, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245400600161 по описа за 2024 година И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда глава ХХІ от НПК.

От подсъдимата К. Л. А. - Т., чрез защитника адв. Б. К. е постъпила въззивна жалба срещу присъда № 12/11.10.2024г. постановена по НЧХД № 271/2024г. описа на районен съд - Смолян, с която подсъдимата е призната за виновна в извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК, като на осн. чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност й и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Подсъдимата К. Л. А. - Т. е осъдена на основание чл.45 вр. с чл.52 ЗЗД да заплати на частната тъжителка и граждански ищец Д. М. Т. сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 26.04.2024г. до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения граждански иск за горницата от 1500 лева до 6000 лв, като неоснователен, а също така е осъдена да заплати на частната тъжителка Д. М.

Т. на основание чл.189, ал.З и ал. 4 от НПК сумата от 1112 лв. представляваща направени от последната разноски по делото, а по сметка на Районен съдгр.Смолян - сумата в размер на 60 лева, представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на присъдата, като същата е постановена 1 при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът в нарушение на закона е ценил само една част от доказателствата, като неоснователно не е дал вяра на другата част от свидетелските показания.

Съдът не е обсъдил противоречията между свидетелските показания, изложеното в тъжбата и писмените доказателства.

По делото е установено, че частната тъжителка е отправила обидни думи спрямо подсъдимата при първоначалната им среща и независимо последващото развитие на събитията, самият факт, че частната тъжителка е отправила обидни думи спрямо подсъдимата е основание да се приложи института на реторсия по чл.146, ал.2 от НК. По този начин, след като съдът не е приложил реторсия по реда на чл.146, ал.2 от НПК е постановил незаконосъобразна присъда.

Излагат се доводи, че обжалваната присъда се явява незаконосъобразни и по отношения на уважения с нея граждански иск, тъй като са недоказани твърденията на частната тъжителка за претърпени неимуществени вреди в следствие на деянието. Излагат се и доводи за неправилно присъдени разноски, тъй като съдът не се е съобразил с обстоятелството, че гражданския иск е уважен частично.

С жалбата е направено искане съдът да отмени обжалваната присъдата, като признае подсъдимата за невиновна в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК и я оправдае по така повдигнатото й обвинение, както и да отхвърли предявения срещу нея граждански иск изцяло, като неоснователен и недоказан, както и да й присъди направените по делото съдебни разноски за двете инстанции.

Пред съда частната тъжителка и гр. ищец Д. Т., редовно призована чрез нейния повереник, не се явява. За нея се явява повереникът й адв. И. С., която оспорват жалбата като неоснователна и предлагат да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна и обоснована. Претендира да бъдат присъдени направените разноски от частната тъжителка пред въззивната инстанция.

Подсъдимата К. А. - Т. и защитника й адв. Б. К., редовно призовани, се явяват лично. Поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните изразено в с.з. и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, съдът установи следното:

С Присъда № 12/11.10.2024г. постановена по НЧХД № 271/2024г. описа на районен съд - Смолян, подсъдимата К. Л. А. - Т. е призната за виновна, в това, че на 26.04.2024г., около 10.15ч., в гр. С., на улицата намираща се пред 2 входа на ресторант „Б. М.“, с административен адрес: гр.С., бул.“Б.“ № *, е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. М. Т., в нейно присъствие, а именно отправила е към нея следните обидни и унижаващи я квалификации: „За коя се мислиш? Б.! Т. Детето ти се срамува от теб! Много скоро ще се простиш с детето си.“ - престъпление по чл.146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

На осн. чл.45 във вр. чл.52 от ЗЗД подсъдимата К. Л. А. - Т. е осъдена да заплати на частната тъжителка и граждански ищец Д. М. Т. сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.146, ал.1 от НК, изразяващи се в силно напрежение, тревожност и страх, ведно със законната лихва от 26.04.2024г. до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения граждански иск за горницата от 1500.00лв. до 6000.00 лева, като неоснователен.

Подсъдимата К. Л. А. е осъдена да заплати на частната тъжителка Д. М.

Т. на основание чл.189, ал.3 и ал.4 от НПК сумата от 1112 лв., представляваща направени от нея разноски по делото, а по сметка на РС-Смолян сумата в размер на 60 лева, представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, включително и събраните от въззивния съд, прие за установена следната фактическа обстановка:

Частната тъжителка Д. Т. и свидетелят С. Т. са бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен с решение №60426/07.07.2020г. по гр.д. № 326/2020г. на РС - Смолян. От брака им на 31.10.2013г. е родено детето Н. С. Т..

Подсъдимата К. А. - Т. е настояща съпруга на свидетеля С. Т..

Гражданският брак между тях е сключен в хода на съдебно производство пред районния съд. Понастоящем подсъдимата и свидетелят Т. отглеждат в дома си, както детето на първата от друга връзка, така и детето Н. С. Т..

От началото на 2022г. до заминаването си на работа в Н. в началото на месец май 2024г. тъжителката Д. Т. живяла на семейни начала с нов партньор свидетеля А. С..

Първоначално родителските права по отношение на детето Н. Т. били упражнявани съвместно от двамата родители, впоследствие били присъдени само на майката, а понастоящем с решение № 322/15.10.2024 г. по гр.д. № 658/2024г. на РС - Смолян са предоставени на бащата.

От събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания се установява, че между частната тъжителка Д. Т. и подсъдимата К.

А. – Т. са налице влошени отношения. Частната тъжителка Д. Т. не одобрявала новата партньорка на бившия си съпруг - подсъдимата А. -Т. от самото начало на връзката им. Считала, че той пренебрегва детето си, че не му обръща 3 достатъчно внимание, че поведението му е повлияно от подсъдимата. При обсъждане на различни въпроси със свидетеля Т. относно сина им, в текстовите съобщения, които му пишела, частната тъжителка Д. Т. наричала подсъдимата „п.“, „гаден парцал“, „угризка“, „злобен и интригантски кенеф“, „Б.“, „м. от Д.“.

Установява се, че отношенията между двете ескалирали и те започнали да се обиждат открито с думи и жестове, когато се срещнат случайно в града.

Търсели и съдействието на полицията, като подавали сигнали една срещу друга.

По подадените жалби, в районна прокуратура Смолян е образувана прокурорска преписка № 900/2022г. по описа на РП - Смолян, по жалба от Д.

Т., по която с постановление от 08.06.2022г. на РП - Смолян било отказано образуване на досъдебно производство. С постановление от 23.08.2023г. на РП - Смолян било отказано образуване на ДП по преписка № 1624/2022г. по сигнал на Д. Т.за. В хода на проверката била проверявана и информацията, че на 24.04.2023г. К. А. се обадила по телефона на В. П. - мениджър в регионален офисна „С.“ООД в гр.С., за да изтегли кредит за Д. Т.. От материалите по преписка вх.№ 186200-156/06.01.2022г. на РУ-Смолян, образувана по жалба на К. А. се установява, че на 11.01.2023г. бил съставен протокол за предупреждение на Д. Т. да не отправя обиди и заплахи и да не се саморазправя с А..

От обясненията на подсъдимата и от показанията на свидетелите Б. С.

Т., Х. Я. се установява, че подсъдимата К. А. многократно е била обиждана от частната тъжителка, както при случайните им срещи в града, така и в текстови съобщения и телефонни обаждания до С. Т..

От показанията на свидетелите С., Х., М. и С., се установява, че подсъдимата също е отправяла обиди към частната тъжителка.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели относно посочените обстоятелства, така както обосновано районния съд им дал вяра, тъй като се подкрепят от приложените писмените доказателства.

Месторабота на частната тъжителка Д. Т. се е намирала в гр.С., на ул.

„Е.“ № *.

На същият адрес, в непосредствена близост до местоработата на частната тъжителка се намира фитнес център, който се посещавал от подсъдимата К. А. –Т..

На 26.04.2024г. малко преди 10:00 часа сутринта, частната тъжителка Д.

Т. тръгнала за физиотерапия, като за целта трябвало да се придвижи с автомобила си от местоработата си до Медицински център „М.“.

На улицата, където бил паркиран автомобила й забелязала подсъдимата К. А. -Т., а след като потеглила забелязала, че последната я следва със своя автомобил.

Частната тъжителка се притеснила от поведението на подсъдимата и 4 затова позвънила на своя познат - свидетеля В. М. за съвет. Разбрали се да се срещнат до ресторант „Б. М.“, тъй като местоработата му била наблизо.

Когато частната тъжителка пристигнала там с автомобила си, свидетелят М. вече я чакал. Тъжителката спряла автомобила до свидетеля и малко след това, успоредно до нейният автомобил спрял автомобила управляван от подсъдимата К. А.. Последната свалила прозореца и започнала да обижда Т. с думите „За коя се мислиш? Б.! Т. Детето ти се срамува от теб!

Много скоро ще се простиш с детето си.“, след което потеглила.

Пострадалата Т. се разплакала и затова свидетелят М. й предложил да я придружи до центъра, в който провеждала физиотерапия. От показанията на свидетеля М. се установява, че след два дни, на 28.04.2024г. частната тъжителка отново го потърсила за съвет, тъй като забелязала, че подсъдимата отново я следи. Страхувала се да не се засече с нея и да не започнат разправии, защото се разхождала с детето си. Свидетелите М. и С. в показанията си сочат, че в понеделник, т.е. на 29.04.2024г. Д. Т. посетила свидетеля М. на работното му място в ОДМВР - Смолян, където споделила на свидетеля С., който е колега на М., за проблемите си с К. А. -Т.. Свидетелите М. и С. я посъветвали да подаде тъжба.

Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. Същата съдът е приел за установена след внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Въззивната инстанция не намира порок в аналитичната дейност на районния съд при оценката на доказателствените източници, оценени съобразно действителния им смисъл и съдържание.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че по безспорен начин е установено, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 26.04.2024г., около 10.15ч., в гр. С., на улицата намираща се пред входа на ресторант „Б. М.“, с административен адрес: гр.С., бул.“Б.“ № *, е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. М. Т., в нейно присъствие, а именно отправила е към нея следните обидни и унижаващи я квалификации: „За коя се мислиш? Б.! Т. Детето ти се срамува от теб! Много скоро ще се простиш с детето си.“