Определение № 751 от 10.10.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 751 гр. Сливен, 10.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500487 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София чрез пълномощник против Разпореждане №10845 от 30.04.2024г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№. 4784/2024г по описа на съда, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И. С. М. за вземанията за неплатено договорно възнаграждение в размер на 24.78 лева, дължимо за периода от 10,01,2024 г. до 10,07,2024 г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Това не е изключено от въведеното с измененията ДВ бр.100/2019г. правомощие за преценка основава ли се искането на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Съдът в случая не е направил задълбочен анализ на разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, тъй като същите не намират приложение към процесния договор за потребителски кредит. Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. По отношение на отхвърленото заявление за договорното възнаграждение посочва, че уговорения ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Лихвеният процент е уговорен при прилагане принципа на свобода на договаряне. Посочената от заповедния съд съдебна практика била преодоляна с измененията в ЗПК от 2014г. В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на ГЛП – петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, до който размер е ограничен ГПР. ГЛП е уговорен между страните в индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР е в законовите граници. Посочва, че при условие, че са спазени императивните законови 1 изисквания относно ГПР, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза. Не може да е налице и недействителност, поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Заявява, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключване на договора за кредит, което в случая не било така. В процесния договор изрично било посочено, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита при предлаганите условия. Счита, че кредиторът не е посочил по-нисък от действителния размер на ГПР и че не е предоставил невярна информация на потребителя. В предоставения Стандартен европейски формуляр била включена и информация и за задължението в случай на избрани допълнителни услуги. По този начин потребителят бил напълно наясно с пълния размер на задълженията си по кредита, по допълнителните услуги. Потребителят можел да вземе търговско решение, да прецени напълно точно ефекта от сключения договор. Посочва, че съдът неправилно отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на законната лихва. Присъждането на лихва било последица от уважаването на главния иск, като не се предявява самостоятелно и не се дължи държавна такса. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови издаване на заповед за изпълнение относно обжалваните вземания. Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител. Такъв е и процесния договор за потребителски кредит.

В случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При наличие на такава и ако искането е основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР. След като разходът е посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита.

2

Следователно е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Освен това за същата претенция е бил предявен осъдителен иск и производствата по образуваното дело е висящо.

С оглед изложеното, като е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на вземанията за договорно възнаграждение, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноските, направени в настоящото производство.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. №20771 от 07.10.2024г., подадена чрез СлРС, на „Профи кредит България“ ЕООД, гр. София, ЕИК ******* против Разпореждане №10845 от 30.04.2024г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№. 4784/2024г по описа на съда, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И. С. М. за вземанията за неплатено договорно възнаграждение в размер на 24.78 лева, дължимо за периода от 10,01,2024 г. до 10,07,2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3