Решение № 72 от 29.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Благоевград, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Катя Бельова Търговско дело №

20211200900155 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Ц., чрез пълномощника си юрк. К.Л.С., против ВЛ. Д. Б., ЕГН **********, адрес: с. П., общ. Благоевград, ул.„Т.А., В.

В. Б., ЕГН **********, адрес: с. П., общ. Благоевград, ул. „Т.А. и „А. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: с. П., общ. Благоевград, представлявано от управителя ВЛ.

Д. Б..

В исковата молба се твърди, че на 18.06.2013 г. между МКБ „Ю.“ АД (с последващо търговско наименование „Ю.“ ЕАД) – универсален праводател на „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, от една страна и от друга страна – кредитополучателят ВЛ. Д. Б. и съдлъжниците В. В. Б. и „А. ЕООД, е сключен Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № 321-314/18.06.2013 г., с който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 72 000.00 лв. (седемдесет и две хиляди лева) за покупка на недвижим имот, както и за ремонт, с краен срок за погасяване 17.09.2038 г. В молбата се излага още, че на 18.06.2013 г., между страните е бил сключен Анекс №1 към Договора за кредит, с който е договорено предоставянето на пакет от банкови услуги с наименование „Пакет Удобство +“, както и, че отпуснатият кредит е бил изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на 20.06.2013 г., по индивидуална сметка на кредитополучателя, открита в същата банка.

Релевират се съображения от страна на ищеца, че за ползвания кредит, кредитополучателят и съдлъжниците са се задължили да заплащат на банката годишна лихва, съгласно сключения договор за кредит, а при просрочие – обезщетение за забава. Бил изготвен 1 погасителен план, съобразно който, погасяването на кредита е следвало да бъде извършено на равни месечни анюитетни вноски.

Излагат се твърдения, че кредитът е бил в просрочие, считано от 20.03.2015 г. – общо 2065 дни към 12.11.2020 г., като се твърди, че са просрочени 67 (шестдесет и седем) вноски по главница, съгласно погасителен план към договора за кредит, които са били дължими на падежа и в размери, посочени в подробна схема, изложена в исковата молба. Претендира се, че общият размер на просрочената сума по главница е 70 307.86 лв.

Ищецът твърди още, че са просрочени 43 (четиридесет и три) вноски по договорна лихва, които са били дължими на падежи и в размери, подробно описани в молбата. Претендира се, че общият размер на просрочената сума по лихва е 19 204.83 лв. С исковата молба, ищецът претендира още и наказателни лихви, тъй като кредитът бил в просрочие от 20.03.2015 г., в размер на 319.05 лв., начислена върху просрочена главница за периода 20.03.2015 г. 12.03.2020 г., както и 457.02 лв., начислена върху просрочена главница за периода 14.05.2020 г. - 20.09.2020 г.

Твърди се още в исковата молба, че банката е уведомила кредитополучателя и съдлъжниците, като са изпратени покани с изх. №200-42/10.01.2020 г., с изх. №20043/10.01.2020 г. и изх. №200-41/10.01.2020 г. за доброволно плащане на просрочените задължения, като поканите били връчени чрез ЧСИ М.К. с рег. №891, с район на действие Окръжен съд - Благоевград. Излагат се подробни съображения, че връчването на поканите е извършено по реда на чл. 47, ал. 1 - ал. 5 от ГПК, като били направени три посещения на адреса на кредитополучателя В.Б. и на В.Б., както и на „А. ЕООД, и не е намерено лице, което да е съгласно да получи съобщенията. Посочва се, че въпреки залепените уведомления, нито адресатите, нито упълномощено от тях лице се е явило в кантората на ЧСИ да получи поканите, поради което се считало, че поканите до ответниците са връчени с изтичане на двуседмичен срок от датата на залепване на съответното уведомление, който е изтекъл на 08.09.2020 г. Навежда се, че с поканите до кредитополучателя и съдлъжниците е бил предоставен 7-дневен срок от получаването им, в който длъжниците да погасят всички свои просрочени задължения, произтичащи от договора за кредит, като същите са били уведомени, че в противен случай банката ще обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Банката твърди, че с оглед на факта, че кредитополучателят и съдлъжниците не са заплатили просрочените си задължения в предоставения 7-дневен срок за доброволно изпълнение, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 21.09.2020 г. В последствие, ищецът е уведомил задължените лица за обявената предсрочна изискуемост на кредита с писма - покани от 24.09.2020 г., връчени чрез ЧСИ. Поканите били връчени по реда на чл. 47 от ГПК, като съдебният изпълнител е залепил уведомление и в указания срок не се явил кредитополучателят, съдлъжниците или техен пълномощник, който да ги получи.

Навежда се още в исковата молба, че именно от датата, на която е бил обявен кредитът за предсрочно изискуем, на основание чл. 86 от ЗЗД, са начислени законни лихви върху просрочената и непогасена главница по договора за кредит, която до датата на подаване на 2 заявлението е в размер на 1035, 09 лв. Твърди се също така, че не са погасени и направени разноски за връчване на покани до длъжниците в общ размер на 48 лв.

На следващо място, в исковата молба се излагат съображения, че на 13.11.2020 г. банката е подала до РС-Гоце Делчев заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците, при условията на солидарна отговорност, за сумите в приложеното извлечение от счетоводните книги на банката, произтичащи от Договора за кредит, в общ размер (към 12.11.2020 г.) на 91 461, 30 лв.

Посочва се, че въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. №2335/2020 ., по описа на РС – Благоевград, в рамките на което, в полза на „ПИБ“ АД, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 909215 от 27.11.2020 г. и изпълнителен лист от същата дата за претендираните суми, с изключение на претенцията за 89, 45 лв. – договорна лихва, начислена за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., посочени в извлечението от счетоводните книги на банката, като са присъдени и разноски по заповедното производство в размер на 1827, 43 лв. – държавна такса, и 49, 95 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че във връзка с издадените в полза на банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по молба на банката срещу ответниците било образувано изпълнително дело №20218910400082 по описа на ЧСИ М.К., рег. №891 на КЧСИ, с район на действие района на ОС-Благоевград.

Иска се от съда постановяване на решение, с което да признае за установено, че по отношение на ответниците, при условията на солидарна отговорност, съществува вземане на ищеца „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №909215/27.11.2020 г. и изпълнителен лист от 27.11.2020 г. по ч. гр. д. №2335/2020 г., по описа на РС - Благоевград, в общ размер към 12.11.2020 г. на 91 371.85 лв., от които: 70 307.86 лв. – просрочена главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 13.11.2020 г.; 19 204.83 лв. - просрочена договорна лихва за периода 20.03.2017 г. - 20.09.2020 г., дължима на основание т. 1.6.1 от договора за кредит; 319.05. лв. - просрочена наказателна лихва, начислена върху просрочена главница за периода 20.03.2015 г. - 12.03.2020 г., дължима на основание т. 1.7 от процесния договор; 457.02 лв. – просрочена наказателна лихва, начислена върху просрочена главница за периода 14.05.2020 г. - 20.09.2020 г., дължима на основание т. 1.7 от процесния договор; 1035.09 лв. - законна лихва върху главницата за периода 21.09.2020 г. - 12.11.2020 г.; 48.00 лв. - непогасени разноски за връчване на покани до ответниците.

С исковата молба се претендира и присъждането на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответниците В.Б., В.Б. и „А. ЕООД , чрез процесуалния си представител адв. М.П., по реда на чл. 367, ал. 1 от ГПК, са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който заявяват, че оспорват предявения иск както по основание, така и по размер. Оспорва се изложеното в 3 исковата молба, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем с представените по делото покани за доброволно изпълнение. С отговора се правят възражения за незаконосъобразно връчване на поканите за доброволно изпълнение, връчени от частния съдебен изпълнител, като се твърди, че същите не са били получавани лично, а уведомлението по чл. 47 от ГПК, е извършено при неспазване на законовите правила.

Твърди се, че липсата на отразване от призовкаря, къде точно е залепил уведомлението, обосновават неспазване на правилата за този вид връчване. Счита се, че по отношение на поканата до търговското дружество - съдлъжник, са приложими условията по чл. 50, ал. 4 от ГПК, а не общите такива в чл. 47 ГПК, предвид на което се прави извод за ненадлежно връчване на поканата и невъзможност за узнаване на ответниците, че банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.

На следващо място, в отговора се посочва, че не са налице доказателства за надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Счита се, че поканата за това право на банката съдържа неясно волеизявление, с което длъжникът е поканен да изпълни в определен срок и предупреден, че ако не изпълни в посочения срок банката ще обяви предсрочната изискуемост от деня, следващ изтичането му. Поддържа се, че с това си предупреждение кредитодателят е предупредил кредитополучателя, че в един бъдещ момент ще се възползва от правото си да обяви предсрочната изискуемост и ще счита, че същата настъпва автоматично от определен ден. Твърди се, че липсва обаче нарочно волеизявление за материализиране в обективната действителност на това негово право. Посочва се, че фактът, че кредиторът е заявил готовност да прибегне към използването на своите права не е еднозначно с тяхното действително материализиране.

Навежда се още, че исковата молба е нередовна, тъй като с нея се предявяват множество обективно съединени искове, при условията на кумулативност, като счита, че е необходимо както в обстоятелствената част, така и в петитума, да бъдат индивидуализирани всеки един от исковете по основание и размер. Цитира се практика на ВКС.

Твърди се още, че е налице неяснота по отношение на претендираните лихви, като всяка една възнаградителна лихва, представляваща част от съответната претендирана анюитетна вноска, представлява отделно вземане, което има самостоятелно значение, отделна изискуемост, спрямо него тече отделна давност. Предвид това се счита, че в обстоятелствената част на исковата молба и петитума следва да бъде индивидуализиран всеки един от исковете за възнаградителна лихва, както по основание, така и по размер.

На следващо място, в отговора се излагат съображения, че уговорката в т. 8.1, т. 8.1.2 и т. 8.2 от Раздел II на договора за кредит е нищожна, поради противоречие със закона. В тази насока се твърди, че уредбата на предсрочната изискуемост е императивна и хипотезите, в които може да е налице предсрочна изискуемост, са уредени лимитативно в чл. 432, ал. 1 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като в настоящия случай не е налице нито една от тях, поради което уговорката в общите условия е нищожна поради противоречие с императивните норми на чл. 432, ал.1 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Навежда се, че разпоредбите на т. 1.6 и т. 1.7, както и точка 4 от Раздел II на Договора за кредит, както и цялата методология на определяне на 4 лихвата и самият погасителен план и уговорките в него, се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗПП, поради което се явяват нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Навежда се, че от посочените разпоредби на договора за кредит било видно, че изготвеният погасителен план е изчислен при годишен процент, определян периодично от кредитора. Поддържа се, че условията, при които банката може да увеличава базовия лихвен процент, са формулирани неясно, без да е посочено при каква методология и в какъв размер може да бъде едностранно увеличен базовият лихвен процент. Твърди се, че в условията на договора не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които принципно биха били основание за промяна. Нещо повече, поддържа се, че след като на потребителя не е предоставена предварително достатъчно конкретна информация как банката може едностранно да промени цената на доставената финансова услуга, както и тогава, когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Поддържа се, че било видно от клаузите на т. 1. 6 и 1. 7 и точните 4. 1 и 4. 5 от Раздел II от Договора, че в настоящия случай банката е ограничила изцяло стопанския риск за себе си, прехвърляйки го върху потребителя, което било проява на явна недобросъвестност.