Решение № 1907 от 11.06.2020, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1907 11.06.2020 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1489 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 2 ТЗ.

Ищецът

Теленор България ЕАД, ЕИК: ********* е предявил против Е.К.К., ЕГН ********** ***, следните искове: установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 239,31 лева, представляваща стойността на неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *** за периода от 15.12.2016г. до 14.05.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17555/2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 07,11,2018 до окончателно й изплащане; осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 185,94 лева – неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси по договор за мобилен номер *** и мобилен номер ***; осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ за сумата от 259,08 лева по договор за лизинг от 18.04.2016г. за мобилен номер *** за периода от м. 05.2016г. до м. 03.2018г.

В исковата молба се твърди, че на

08.02.2016 г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги, между дружеството- ищец и ответника, в качеството му на абонат с клиентски № *** и титуляр по предпочетения мобилен *** с абонаментна програма Резерв Стандарт 39,99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 08.02.2018г.

Правоотношението било новирано с допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за мобилен номер *** на 18.04.2016г. с избрана абонаментна програма Нонстоп 30.99лв., с уговорен срок на действие до 18.04.2018г. При възползване от преференциални условия на оператора абонатът е получил мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy S5 Neo Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 21.59лв. Абонатът-ответник е взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер *** по програма Резерв Стандарт 39,99лв.. съгласно Договор за мобилни услуги от дата 08.02.2016г. с уговорен срок на действие 24 месеца до 08.02.2018г.. като правоотношението е новирано с допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за мобилен номер *** на дата 18.11.2016г. с избрана абонаментна програма Нонстоп 30.99лв. промо 24.99лв., с уговорен срок на действие до 18.11.2018г.

Сочи се, че за потребените от ответника услуги за периода 15.12.2016г. до 14.05.2017г. ищецът издал:

- фактура

№**********/15.01.2017г. за отчетения период на потребление 15/12/2016- 14/01/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 78,69лв. /с ДДС/, от които: За мобилен номер ***:

25,82лв./без ДДС/ , за мобилен номер ***:

20.82лв./без ДДС/.

- фактура №**********/15.02.2017г. за отчетения период па потребление 15/01/2017-14/02/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 81.09 лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер *** 25,82лв./без ДДС/ и за мобилен номер ***

20.82лв. /без ДДС/

- фактура

№**********/15.03.2017г. за отчетения период на потребление 15/02/2017-14/03/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 77.80лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер *** 25,82лв./без ДДС/ и за мобилен номер *** 20.82лв./без ДДС/ Твърди се, че с Кредитно известие №****/15.04.2017г. е сторнирана сумата в размер на -19.86лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислен и при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 21.59лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 237,58лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 239,31 лв. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 836,45лв. Според постигнато споразумение на Теленор България и Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите била в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси.

Сочи се, че датата на деактивация па процесния абонамент била 04.04.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Ищецът посочва, че абонатът бил в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите съгласно Договор за мобилни услуги от дата 18.04.2016г. и Договор за мобилни услуги от дата 18.11.2016г. Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания. довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал.2 от Общите условия, приложими към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за периода м.05/2017г. до м.03/2018г.за предоставеното на абоната мобилно устройство марка SAMSUNG модел Galaxy S5 Neo Black са обявени за предсрочно изискуеми. Издадена била крайната фактура №**********/15.05.2017г., в която било обективирано вземането за дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски възлизащо на сумата от 259,08 лева

Твърди се, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д №17555/2018г., 13 с-в по описа на PC Пловдив. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 1334.84 лв. за -незаплатени далекосъобщителни услуги. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 ГПК. поради което ищецът предявил установителен иск до размера на 239,31 лева, която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги. При условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба предявил и осъдителни искове срещу ответника за плащане на договорна неустойка в размер на 185,94 лева, както и неплатени лизингови вноски в размер на 259,08 лева. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен представител-адв. С.А. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Твърди, че размерът на исковите претенции бил неоснователно завишен, а исковият период – неоснователно увеличен. Посочва, че вземанията по договора за лизинг не били обявени за предсрочно изискуеми на ответницата, преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. По делото липсвали каквито да било доказателства относно уведомяването на ответника за прекратяване на договора. Сочи, че развалянето на договора, или неговото предсрочно прекратяване, няма да произведе действие, ако не достигне като волеизявление до другата страна, и няма да се породят въобще последиците му, като претенцията за неустойка.

Оспорва представените от ищеца фактури, като посочва, че същите не са подписани от ответницата. Оспорва доставката на услугите за всеки отделен период. Сочи, че в представените по делото фактури не е посочено, по кой от двата договора е издадена всяка от тях. Възразява за нищожност на неустоечната клауза като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Посочената клауза била и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответницата имала качеството на потребител по смисъл а на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславяла необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя. Излага съображения свързани с предположение за упражнена нелоялна търговска практика по см. на чл.

68г, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 9657/ 08.11.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 17555/ 2018 г. на ПдРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1334,84 лева- главница, произтичаща от договор за далекосъобщителни услуги от 08,02,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2018 г. до окончателното погасяване, 191,26 лева – мораторна лихва за периода от 31,05,2017 г. до 28,10,2018 г., както и разноските в заповедното производство: 30,52 лева- за държавна такса и 202,10 лева- за адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети договор за мобилни услуги от 08,02,2016 г., договор за лизинг от

18.04.2016г. , Общи условия и фактури.

По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лица след извършена проверка е установило, че по договор за мобилни услуги от 08,02,2016 г. неизплатените задължения са 152,95 лв., неизпълнените задължения по договор за лизинг от 18.04.2016г. е 259,08 лв., като размерът на неустойката за предсрочно прекратяване на ползваните абонаментни пакети е 154,92 лв.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен номер и апарат, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

Приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил съответните услуги на ответника, който ги е ползвал за периода, определен във фактурите. В счетоводството на оператора липсват данни да са били погасени сумите по тях, а и принципно в тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и вноски.

Като не е представил писмени доказателства за погасяването на сумите, които са установени по размер и с експертизата, следва да се приеме, че същите са още дължими. Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги. След като ответникът има сключени договори, по които получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.