Решение № 3858 от 25.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3858 гр. София, 25.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20241110202371 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. В. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 234332-028625 от 29.11.2023г., издадено от Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева.

В жалбата си М. В. Н. сочи, че Наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административно – производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби, както и при неизяснена фактическа обстановка. Според жалбоподателя не са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не било ясно лицето, подписало Акта като свидетел – очевидец, на какво е бил свидетел – на нарушението или на съставянето на Акта. Твърди се, че въпросният свидетел – очевидец е в служебни отношения с актосъставителя, поради което неговата обективност и безпристрастност биха могли да бъдат поставени под съмнение. М.

Н. претендира и за нарушено право на защита. Иска съдът да отмени Наказателното постановление.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят не се явява лично, не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП-СДВР също не се явява и не изпраща представител пред СРС.

По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 126607 от 16.04.2024г. от гл. юрк.

1

Стахинов – пълномощник на въззиваемата страна. В тях се посочва, че жалбата е неоснователна и необоснована, а НП е правилно и законосъобразно. Твърди се, че в хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени изискванията относно сроковете за съставяне и компетентността на лицата, издали АУАН и НП. Заявява се, че са спазени всички реквизити по чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57 от ЗАНН, като квалификацията на нарушението кореспондира с установената фактическа обстановка. Правилно била приложена и санкционната норма. По отношение на Акта се иска съдът да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Претендира се за безспорна доказаност на нарушението, като определеното наказание в пълна степен било съобразено с целта на налагането му. Поради това се иска СРС да потвърди НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение, като същевременно процесуалният представител на въззиваемата страна прави и възражение за прекомерност по отношение на евентуално поискано адвокатско възнаграждение от другата страна.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 08.11.2023г. в 01:32 часа в гр. София по бул. „Европа“ с посока на движение от ул.

„Ветрен“ към ул. „Иван Бойчев“ М. В. Н. управлявал лек автомобил „****” с рег. № *****.

По същото време на кръстовището на бул. „Европа“ и ул. „Беравица“ се намирали полицейските служители Г. А. и Д. Й., които спрели за проверка водача на лек автомобил „****” с рег. № ***** и установили, че той управлява превозното средство без да е поставил и закопчал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Полицаите установили, че водачът е сам в автомобила и че имената му са М. В. Н..

Поради това на 08.11.2023г. св. Г. А., в присъствието на св. Д. Й., съставил срещу М.

В. Н. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 780767 от 08.11.2023г. - за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. М. Н. подписал Акта и получил екземпляр от него срещу подпис на дата 08.11.2023г.

Въз основа на този Акт Д.а Дескова - Началник Сектор при ОПП-СДВР издала срещу М. В. Н. Наказателно постановление № 23-4332-028625 от 29.11.2023г., с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложила на Н. административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева.

Наказателното постановление е връчено на пълномощник на М. Н. срещу подпис на дата 24.01.2024г., след което е обжалвано от Н. с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 26.01.2024г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите Г. А. и Д. Й., както и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК - АУАН Серия GA № 780767 от 08.11.2023г.; пълномощно; справка картон на водача; Заповед № 513з-4922 от 13.06.2022г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

2

Показанията на свидетелите Г. А. и Д. Й. се явяват неинформативни относно нарушението, тъй като и двамата свидетели нямат съхранен спомен за проверката на лек автомобил „****“ на бул. „Европа“ през месец ноември 2023г. Поради това СРС не постави в основата на фактическите и правните си изводи /касателно деянието/ събраните по делото гласни доказателства. Същевременно, доколкото думите на св. А., че има негов подпис в АУАН като актосъставител и думите на св. Й.а, че се е подписал в Акта като свидетел № 1, доколкото намират опора в АУАН, следва да се кредитират от съда. Въз основа на показанията на двамата свидетели, разпитани от СРС, НО, 10 състав и от АУАН се установява, че св. А. е съставил в присъствието на св. Й. АУАН Серия GA № 780767 от 08.11.2023г.

С оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема АУАН Серия GA № 780767 от 08.11.2023г. като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения Акт констатации и фактически положения не се опровергават от събраните по делото доказателства. Липсата на спомен у двамата свидетели не е равнозначна на несбъдването на даден факт, нито е от естество да опровергае АУАН като писмено доказателство. Напълно нормално и житейски логично е (с оглед естеството и обема на работа на свидетелите А. и Й.) те да не помнят процесното нарушение. Липсата на спомен у свидетелите, обаче, автоматично не оборва тезата на административно – наказващия орган, тъй като по делото съществуват други доказателства (в случая това е АУАН) в подкрепа на административно – наказателното обвинение. Доколкото Актът разполага с доказателствена сила за посочените в него обстоятелства и те не се опровергават от нито едно друго доказателство, съдът няма основание да не кредитира този Акт.

Справката справка картон на водача, както и цитираните по-горе Заповеди на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните работи са официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. Актът за встъпване в длъжност е обективно, достоверно и непредубедено доказателство. Поради това съдът дава вяра и на него. Въз основа на справката картон на водача съдът установява предишните нарушения по ЗДвП на М. Н.. На база цитираните по-горе Заповеди на Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, както и от Акта за встъпване в длъжност, съдът приема, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от оправомощени лица.

Приложеното на лист 6 от делото пълномощно е обективно и достоверно. Поради това съдът го кредитира и установява, че процесното НП е било получено от пълномощник на Н..

При така установените факти, СРС формира следните правни изводи :

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Доколкото Наказателното постановление е връчено на 24.01.2024г., а жалбата е депозирана в ОПП – СДВР на 26.01.2024г., съдът приема, че тя е подадена в законоустановения срок. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е насочена 3 срещу акт, който подлежи на обжалване по реда на ЗАНН пред СРС. Поради това жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица. Според Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. Д.а Дескова е заемала длъжността Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и по силата на точка 3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи тя се явява компетентна да издава Наказателни постановления, вкл. и да издаде процесното НП. От Заповед № 513з-4922 от 13.06.2022г. на Директора на СДВР и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че Г. А. е имал правото да съставя АУАН.

В случая нарушението и нарушителят са установени на 08.11.2023г. Датата на деянието /08.11.2023г./ съвпада с датата на установяване на нарушението и нарушителя, както и с датата на съставяне на АУАН – 08.11.2023г. Между датите на съставяне на Акта и на издаване на Наказателното постановление е изтекъл срок по-малък от 6 месеца. Поради това съдът приема, че в случая са спазени преклузивните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Актът е съставен в присъствието на дееца и му е връчен екземпляр от него срещу подпис. В АУАН изрично е записано, че Д. Й. е присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на Акта. Поради това е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не било ясно на какво точно бил свидетел Д. Й.. Това, че той е колега на актосъставителя не прави Акта негоден да породи правни последици, тъй като законът не забранява нарушението да е установено от двама полицейски служители, единият от които да състави Акт, а другият да бъде вписан като свидетел по Акта. Според съдебния състав в случай са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.

След служебна проверка съдът установи, че в Акта и в Наказателното постановление е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. С думи в АУАН и в НП е записано, че водачът е бил без поставен и закопчан обезопасителен колан при наличието на такова оборудване в автомобила. Задължението на водача на МПС да бъде с поставен колан по време на движение е прогласено в чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а в ал.2 на същия член са посочени изключенията, при които не е налице задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение от изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата лица. По аргумент на противното всички лица, които не попадат в персоналния обхват на чл.137а, ал.2 от ЗДвП имат задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение. Аргумент в тази насока е и правилото, че правилата, които въвеждат изключения не подлежат на разширително тълкуване. В Акта и в Наказателното постановление не е посочено, а и по делото не са събрани доказателства, сочещи, че нарушителят е лице измежду посочените в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Нарушението е ясно, точно и недвусмислено описано с думи и в съответствие с дадената му правна квалификация. В Акта и в НП фигурират всички правно значими обстоятелства за съставомерността на деянието по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав счита, 4 че в хода на административно – наказателното производство са спазени изискванията на чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН – фигурират датата, мястото, автора на нарушението, описание на деянието и квалификацията му по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

От всичко изложено по-горе следва изводът, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до реално ограничаване правото на защита на наказаното лице и невъзможност същият да разбере в какво точно е обвинен. Ето защо спорът следва да бъде разгледан по същество.

От събраните по делото доказателства (основно от АУАН по аргумент от чл.189, ал.2 от ЗДвП) се установява, че на 08.11.2023г. в 01:32 часа в гр. София по бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Ветрен“ към ул. „Иван Бойчев“, при кръстовището на бул. „Европа“ и ул. Беравица“ М. В. Н. е управлявал лек автомобил „****” с рег. № *****. Това превозно средство е било оборудвано с обезопасителен колан, но въпреки това М. Н. не го е поставил и използвал по предназначение. Това обстоятелство е било възприето от полицейските служители Г. А. и Д. Й., поради което е и било възпроизведено в съставения на място Акт.