Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 29.01.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 55/2023
Вид
Решение № 12
Подписан
29.01.2024
В сила
14.02.2025
Състав
Евгения Георгиева Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.106, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1, т.9 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Враца, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20231400900055 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ 3450/25.05.2023 г. на на Е. А. И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв.Н.

Д., с която против ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, са предявени обективно съединени искове за заплащане на следните суми:

1/ Осъдителен иск за сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в качеството му на пострадало лице от ПТП на 06.11.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, съгласно чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 02.02.2023 г. до окончателното й изплащане;

2/ Осъдителен иск за сумата 1 773,77 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в качеството му на пострадало лице от ПТП на 06.11.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, съгласно чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 02.02.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се посочва, че на 06.11.2022 г., около 14:30 ч. на път ІІІ-101, в района на км.16+000 с посока на двиЖ.е към гр.Криводол е настъпило ПТП между л.а. марка "Фолксваген Голф", с рег.№ М***ВР, собственост и управляван от П. П. И., която на десен за нея завой е загубила управлението на автомобила и е навлязла в лентата за насрещно двиЖ.е, при което е блъснала л.а. марка "Фолксваген Шаран", с рег.№ ВР***СА с прикачено ремарке за лек автомобил "Сириус Б2С", с рег.№ ВР***ЕВ, и двете собственост на И. Е. И., управляван от ищеца Е. А. И..

Твърди се, че в пряка причинно-следствена връзка с това ПТП Е. А. И. е претърпял телесни повреди и е откаран от екип на ФСМП-Криводол в МБАЛ "Х. Ботев" АД, гр.Враца за оперативно лечение в спешен порядък.

Според изложеното в исковата молба, отговорността за ПТП е на 1 водача на л.а. "Фолксваген Голф", рег.№ М***ВР, който реализира същото поради двиЖ.е с несъобразена скорост спрямо конкретните пътни и атмосферни условия, при наличие на мокра пътна настилка, като при излизане от десен завой губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно двиЖ.е, с предна лява ъглова част се удря в ляв преден калник на управлявания от ищеца автомобил, продължава двиЖ.ето си в същата посока и при достигане на мястото на основния удар – удара с предна челна част в областта на преден ляв фар в лява гума на заден мост на ремаркето, отклонява се в дясно по посоката си на двиЖ.е и попада в дясна отводнителна канавка.

Посочва се, че водачът на л.а. "Фолксваген Шаран", с рег.№ ВР***ЕВ възприема като опасност навлезлия в лентата му за двиЖ.е срещу него лек автомобил, завърта волана на дясно и предприема аварийно спиране в канавката, за да предотврати удара, но водачът на л.а. "Фолксваген Голф", с рег.№ М***ВР не успява да спре и осъществява удар, при който реализира процесното ПТП.

Сочи се също, че във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 1170/2022 г. по описа на РУ на МВР-Враца, пр.пр.№ 7978/2022 г. по описа на РП-Враца, разследването по което е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.9 НПК.

В исковата молба се посочва, че от данните на Информационен център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страницата на фонда, към датата на събитието - 06.11.2022 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответника ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД по отношение на л.а. с номер на рама WVWZZZ1JZ3U201827, предоставящо покритие за периода от 28.08.2022 г. до 27.08.2023 г .

Според ищеца, настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно доказани, а оттук е доказано и наличие на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от КЗ.

Посочва се, че ищецът Е. А. И., в качеството си на пострадало лице, има право да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички претърпени неимуществени и имуществени вреди, които са в пряк а причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.

Твърди се, че извънсъдебна претенция, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, е депозирана при ответника с дата 02.02.2023 г. и е образувана щ е т а № 0411-090-0002-2023 г. С писмо изх. № 99-1061/13.02.2023 г. ответникът е изискал от ищеца представяне на множество допълнителни документи по образуваното досъдебно производство, част от които експертизи, влязло в сила заключително постановление по наказателно производство спрямо водача, причинил ПТП или влязла в сила присъда с мотиви и/или друг краен акт по наказателното дело, като до представяне на същите посочва, че няма основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение. Ищецът изтъква, че с това писмо от една страна ответното дружество му е указало да приложи документи, с които той не е разполагал към онзи момент, а от друга страна е възприело същите като 2 абсолютна предпоставка за разрешаване и изплащане на обезщетение, без те да имат такъв характер съгласно чл.496, ал.3 КЗ. В този смисъл счита, че полученото писмо от страна на застрахователя следва да бъде приравнено на отказ съгласно чл.496, ал.2, т.2 КЗ, тъй като към извънсъдебната претенция са прилоЖ. всички необходими документи, въз основа на които застрахователното дружество е могло да определи обезщетение или да постанови мотивиран отказ. В подкрепа на това свое становище се позовава на практика на ВКС на РБ. Посочва, че независимо от горното, с писмо изх.№ 99-2908/02.05-2023 г. ответното дружество е постановило и отказ по предявената претенция за изплащане на обезщетение.

При тези съобраЖ.я, ищецът счита, че ответникът е отказал да разгледа претенцията по същество и да определи застрахователно обезщетение, което обуславя и задълЖ.е за законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата на извънсъдебната претенция – 02.02.2023 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП са причинени неимуществени и имуществени вреди на ищеца, както следва:

Посочва се, че непосредствено след настъпването на ПТП ищецът е откаран по спешност в МБАЛ "Х. Ботев", гр.Враца, където е приет с диагноза "множество счупвания на лява подбедрица". Описано е, че на 06.11.2022 г. е проведен преглед, при който се установява рана в областта на лява подбедрица към средна трета с размер 10 см. и неправилни ръбове, надлъжно разположена, проминирал разкъсан мускулус тибиалис антериор, видима деформация в областта на подбедрицата, както и наличие на спонтанна и палпаторна болезненост по хода на същата с доловими костни крепитации и патологични двиЖ.я в средна към дистална трета. Направени са набор от изследвания, завършили със заключение за необходимост от оперативна интервенция. Сочи се, че в рамките на същия ден е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Болничният престой е продължил от 06.11.2022 г. до 17.11.2022 г., след което ищецът е изписан за продължаване на лечението в домашни условия и е насочен към общопрактикуващ лекар за назначаване на антитромботична терапия до 30 постоперативен ден. Твърди се, че след незадоволителен амбулаторен курс и поради недостатъчен терапевтичен ефект ищецът е постъпил на болнично лечение на 23.01.2023 г. в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на "Първа частна МБАЛ-Враца" ЕООД с цел раздвижване на счупения ляв крак и предотвратяване поява на тромби и увреждане на съдовете, като на 30.01.2023 г. е изписан. Изтъква се, че съгласно ЕР на ТЕЛК № 92346/174/12.09.2022 г. ищецът има определена 60% ТНР със срок до 01.10.2026 г., поради неинсулинозависим захарен диабет с множество усложнения, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и други спондилози, поради което лечението му е продължило за период по-дълъг от обичайния.

Според изложеното в исковата молба, ищецът изживява тежко случилото се и заспива трудно, а когато заспи сънува кошмари от преживяното събитие. Твърди се, че все още продължава да изпитва страх за себе си и за своите близки от това да се движи по улици и булеварди, а да се придвижва сам за него е непосилно, заради преживения шок и ужас и поради 3 страх, че може отново нещо да се случи с крака му. Посочва се, че паническият страх и уплахата са с такъв голям интензитет, че ищецът е започнал да получава паник атаки, да изпитва пристъпи на тревожност, депресия и безпокойство. Твърди се също, че преди ПТП Е. И. е бил физически здрав, способен сам да се грижи за себе си и своята издръжка, бил е деен и активен човек, винаги отзивчив, изпълнен с желание за живот, ценен от своите близки и колеги, семейство и приятели, като дори и в деня на ПТП е пътувал, за да помогне на свой приятел. След инцидента, ищецът се е променил напълно – станал е нервен, меланхоличен, неспокоен, с постоянно влошено настроение, без никакво желание за социални контакти. Твърди се също, че непосредствено след изписването му от болничното заведение, ищецът не е можел да се обслужва сам, поради което се е наложило да наеме болногледач, който да се грижи за неговия тоалет, къпане и прехрана.

Единственият доход, който ищецът е получавал, е бил от пенсия по болест, поради което разходите за медикаменти и болногледач значително са го затруднили във финансов аспект, което допълнително се е отразило на психическото и емоционалното му състояние. Посочва се, че към момента ищецът все още не е възстановен и му предстои още една операция за премахване на металните фрагменти, след което отново ще изпитва болки, страдания и неудобства.

Ищецът оценява претърпените от него неимуществени вреди в размер на 70 000 лв.

В исковата молба се твърди, че във връзка с процесното ПТП и проведеното лечение на получените травми ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на 1 773,77 лв., за които представя фактури и касови бележки.

Обръща се внимание на съда, че при определяне размера на дължимите обезщетения следва да бъде взета предвид нарастващата инфлация в страна, като в тази насока се развиват подробни съобраЖ.я.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е подаден отговор вх.№ 4190/29.06.2023 г. от ответника ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, чрез пълномощника му адв. И.

И., в който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като се оспорва изключителната вина на водача П. П. И. за причиняване на вредоносния резултат и се сочи, че не е изследвано дали пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на процесното събитие.

Ответникът оспорва механизма на настъпилото ПТП и счита, че описаният такъв в исковата молба не отговаря на действително развилия си. Изтъква, че представеният от ищеца констативен протокол за ПТП има характер на официален документ единствено по отношение на фактите и обстоятелствата, които неговите съставители са възприели лично, а доколкото последните не са очевидци на ПТП, то техните заключения относно механизма на ПТП не обвързват съда.

В отговора се твърди, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото при ответника МПС, а вина за получените увреждания има и водача на л.а. "Фолксваген Голф" с прикачено към него ремарке. Прави се възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от Е. А. И.. Поддържа се, че ищецът не е съобразил поведението си с другите участници в двиЖ.ето и не е предприел своевременно спасителна мА.ра за завой в дясно на пътното платно, с която 4 да предотврати събитието. Според ответника, дори ищецът да не е използвал спирачната система, а само да е отпуснал подаването на газта, безпроблемно би могъл да извърши целената от него мА.ра. Твърди се също, че ищецът е нарушил правилата на ЗДвП, тъй като е пътувал без правилно поставен предпазен колан, поради което тялото му се е движело свободно в купето и се е удряло в твърди повърхности, в резултат на което са възникнали твърдените наранявания. Развиват се съобраЖ.я относно значението на поставянето на предпазния колан, които се обобщават със заключението, че ако ищецът е спазил това свое задълЖ.е телесни увреждания въобще не биха настъпили или ако са настъпили – не биха били с такъв интензитет.