Решение № 79 от 07.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Варна, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20263001000083 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба и частна жалба, съответно подадени от ищеца Д. Х. Я., представляван от адвокат И. Г. срещу решение № 466/01.12.2025 година по търг. дело № 660/2024 година на ВОС и от ответника „Еко Егс“ ООД представляван от адвокат О. Д. срещу определение № 1/05.01.2026 година постановено по търг. дело № 660/2024 година на ВОС, с което е оставена без уважение молба на ответника за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения от ищеца Д. Х. Я. иск срещу „Еко Егс" ООД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 226297,79 евро (равностойността на 442 600 лева), представляваща задължение по запис на заповед, издаден от „Еко Егс" ООД в полза на Д. Х. Я. на 08.02.2024 г. с дата на падежа – 30.08.2024 г. ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 10.10.2024 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК № 5810/ 16.10.2024 г. по ч. гр. д. № 12843/2024 г. по описа на Районен съд Варна, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ, като неоснователен.

Във въззивната жалба постановеното по делото решение се оспорва като незаконосъобразно, поради това да е постановено при неправилна преценка на събраните доказателства. Оспорва се извода относно възникването на каузално правоотношение по процесния запис на заповед, като се твърди че не е проведено доказване на такива факти от страна на ответника „Еко Егс“ ООД.

Тази позиция се аргументира и след разграничение между правните фигури на менителницата и записа на заповед като видове менителнични ефекти. Твърди 1 се, че в настоящата хипотеза въобще не е възникнало мандатно правоотношение (каквото би възникнало при издадена менителница по отношение на платеца по нея) между издателя на записа на заповед „Еко Егс“ ООД и поемателя Д. Х. Я., което да е основано на неформален каузален договор по предаване владението върху процесния запис на заповед, като подобни обстоятелства не се установяват от допуснатите гласни доказателства и от обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК. Липсата на каузално правоотношение, което да е дало повод за издаване на ефекта, се установява и от данните по допуснатата пред първата инстанция ССЕ, според която записът на заповед е осчетоводен задбалансово, именно защото не е налице друго правоотношение. Отделно от изложеното, изводът, че между страните по спора съществува кауза с предмет предаване на владението на процесния запис на заповед, противоречи на правната доктрина и съдебна практика. Изтъква се, че предаването на мeнителничните ефекти се извършва на общо основание посредством тяхното джиросване, което пък, като правна сделка, има формален характер. В този смисъл се сочи че липсват каквито и да са доказателства по делото за наличие на неформална сделка от каузален характер за предаването на процесния запис, още по-малко за прехвърляне посредством джиро. Оспорва възможността на длъжника по издадения запис да може да направи възражение по чл. 465 ТЗ за липса на основание за издаване на ефекта. Оспорват се изводите на съда за нееквивалентност на престациите по сделката и липсата на имуществено разместване между страните по нея. Твърди се, че ответникът не е установил обстоятелствата около издаването на записа на заповед, за да може да се прехвърли тежестта върху кредитора да доказва същността на вземането си. По тези съображения се иска отмяна на решението.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Намира постановеното решение за правилно и споделя неговите мотиви. В съзвучие с възприетото от правната теория, първата инстанция е изследвала именно валидността на отношенията по първото добросъвестно придобИ.е на ценната книга – по отношение на нейния поемател, като елемент от фактическия състав на възникване задължението по ефекта. Поради това за несъстоятелни се смятат твърденията, че при процесния запис на заповед въобще не е възникнала фигурата на приносител.

Намира за установено, с оглед доказателствата по делото, че договорът за предаване на ефекта е противоречащ на добрите нрави, при установена нееквивалентност на престациите. Отделно поддържа, че договорът е нищожен поради липса на основание. Претендира се присъждането на разноски.

В подадената частна жалба от страна на ответника „Еко Егс“ ООД се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното произнасяне и разпределение на разноските между страните. Не се споделят изводите на първата инстанция и приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Смята, че следва да му се присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като договорът с адвокатско дружество е сключен по чл. 71, ал. 1 ЗА, което е надлежно упълномощено, а допълнителното упълномощаване на конкретни адвокати не променя характера на разноските като едно адвокатско възнаграждение за един адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. Отделно се излагат съображения, че търсеното възнаграждение не е прекомерно, като излага обективни критерии 2 за това.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който ищецът оспорва частната жалба като неоснователна и иска нейното отхвърляне. Намира търсеното възнаграждение за адвокат за прекомерно, като смята, че правилно е приложена практиката на СЕС по тези въпроси.

Поддържа, че делото не се откроява с особена фактическа и правна сложност.

В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните, посредством техните процесуални представители, поддържат своите становища направени с жалбите и писмените отговори. Направени са насрещни волеизявления за присъждане на разноски, представени са списъци по чл. 80 ГПК, като не се правят възражения по претендираните размери.

Въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, доводите на страните и приложимите правни норми, съдът, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен положителен установителен иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца парична сума по издаден запис на заповед от 08.02.2024 година, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК в развилото се ч. гр. д. № 12843/2024 по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет установяване съществуването на вземането по издадена заповед за незабавно изпълнение (по ч. гр. д. № 12843/2024 година на ВРС). Изпълнен е специфичния фактически състав на предявения иск. Предпоставките за предявяване на иска са кумулативно установени. При съобразяването им, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, настоящият състав на съда намира искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за надлежно предявен (така т.10а ТР № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, по допустимостта - в обжалваната част, а по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Предмет на въззивна жалба е решението в неговата цялост, доколкото ищцовата претенция е отхвърлена. С оглед възраженията на въззивника дължимата проверка е по правилността на крайния съдебен акт.

Ищецът в настоящото производство, твърди, че в негова полза съществува вземане по запис на заповед издаден на 08.02.2024 година от „Еко Егс“ ООД, представлявано от управителя си А.Р.А., за сумата от 442 600 лева.

Записът се смята за редовен от външна страна, с настъпил падеж, а сумата по него не е заплатена от дружеството-издател на документа. Ищецът инициирал заповедно производство и в негова полза била издадена заповед за незабавно изпълнение, на основание чл. 417 т. 10 ГПК. След възражения в срока по чл.

414 ГПК се стигнало до предявяване на настоящия иск.

В отговора на исковата молба от ответното дружество са наведени твърдения за привидност (симулативност) и безпаричност на менителничния 3 ефект, както и за липсата на каквото и да било каузално правоотношение между дружеството и ищеца, както и за нищожност на поетото менителнично задължение поради противоречие с добрите нрави и договаряне във вреда на другия съдружник Л.Я. и представляваното юридическо лице. Именно заради това се твърди да е издаден и записа на заповед, който да послужи единствено като средство за задлъжняване на дружеството. Подробно е изложена поддържаната от дружеството теза, че действията по обременяване ответника със задължения са настъпили след разрива в отношенията между съдружниците - А.Р.А. и Л.С. Я.а, които дълги години са живеели на семейни начала, като А.А. цели придобИ.е на бизнеса и активите на дружеството посредством подставени лица - кредитори по тези създадени задължения. В тази връзка се позовава на образувани множество съдебни и изпълнителни дела от въпросните кредитори, за които се твърди, че са в зависимост от А.Р.А.. Процесният запис на заповед се смята за антидатиран. По възражението за абсолютна симулация на сделката, се поддържа становище, че ищецът (поемател по записа) е напълно наясно с липсата на воля за реалното задължаване на дружеството. Като общо възражение се поддържа, че записът на заповед е издаден от А.Р.А. от името на „Еко Егс" ООД, без за поемателя по ценната книга да съществува каквото и да е вземане. Възразява се, че подобни действия за извършени и в полза на друго лице - К.Г.Д., в полза на което е издаден друг запис на заповед.

При изложените твърдения единственият безспорен факт между страните е този, че е издаден на запис на заповед, датиран от 08.02.2024 година, от страна на „Еко Егс“ ООД, представляван от управителя А.Р.А., в полза на Д. Х. Я., като записът на заповед е с определен падеж на 30.08.2024 година, след представяне на документа, за сумата от 442 600 лева. Документът съдържа наименованието „запис на заповед“, съдържа безусловно обещание за плащане и е безпротестен. Липсват възражения свързани редовността на ценната книга от външна страна и същият отговаря на изискванията за форма по чл. 535 ТЗ.

Относима информация за предмета на спора се носи от събраните гласни и писмени доказателства. От разпита на свидетелката Д.Ф., братовчедка на ищеца, се установява, че дейността на ответното дружество е започната и развита от Л. Я.а и А.А.. Лицето свидетелства за близките отношения между Д. Я., Л. Я.а и нейните деца, както и за отношенията му с А.А.. След посещение в дома на Л. Я.а през 2024г. свидетелката разбрала за наличието на документ, според който ответникът дължи на Д. Я. доста голяма сума пари.

Свидетелката сочи, че се притеснила за Д. Я., защото според нея той не разполага с такава сума пари. Затова тя се опитвала да се свърже с ищеца и да разговаря с него, но първоначално той отклонил искането , като заявил, че не е можел да говори пред А.А.. Все пак на 30 октомври 2024 г. в дома си свидетелката показала на Я. снимка на процесния запис на заповед и го попитала знае ли за това нещо. Я. отговорил, че е наясно със съществуването на документа, но подчертал, че не става въпрос за такава сума. Според свидетелката Д. Я. бил много притеснен, че ако А.А. разбере за неговото посещение в дома съществува риск да остане без работа.