Решение № 310 от 04.12.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. гр. Добрич, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500382 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№ 1524/29.05.2024 г., подадена от адв.И. Р. в качеството и на особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК на Я. М. Д. с ЕГН ********** от гр.Б., срещу решение № 58/22.05.2024 г. по гр.д.№1/2024 г. на РС-Г.Т., с което се признава за установено по отношение на Я. М. Д. ЕГН ********** правото на собственост на С. Й. Д. ЕГН ********** до размера на 1/2 идеални части върху следните поземлени имоти: 1. ПИ с идентификатор *** по ККР с адрес на имота с.И., общ. Г.Т., площ от 5 923 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване-нива, категория на земята при неполивни условия - трета, номер на предходен план 150083, съседи ***; ***; ***; ***; 2. ПИ с идентификатор *** по ККР с адрес на има с.И., общ. Г.Т., площ от 17 770 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия - трета, номер на предходен план 150079, съседи ***; ***;

***; ***; 3. ПИ с идентификатор *** по ККР с адрес на имота с.И., общ.Г.Т., площ от 15 004 кв.м., трайно предназначение на 1 територията - земеделска, начин на трайно ползване-нива, категория на земята при неполивни условия-трета, номер на предходен план 133040, съседи ***; ***; ***; ***; *** на основание наследствено правоприемство и давностно владение за периода от 1999г. до предявяване на исковата молба в съда; както и правото на собственост до размера на 1/2 идеални части върху дворно място в с.И., общ.Г.Т., с площ от 4 000 кв.м., включено в УПИ №XIV-6; УПИ № XI-6; УПИ № XVIII-6; УПИ № XVI-6, в квартал 7 на селото, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, състояща се от четири стаи и коридор при граници: ПИ №9; ПИ №10 на основание наследствено правоприемство и давностно владение за периода от 1960 г. до предявяване на исковата молба в съда.

Въззивникът счита, че обжалваният съдебен акт е лишен от мотиви предвид изложения в едно единствено изречение извод, който при това бил в съществено смислово противоречие с диспозитива. Извън правната логика стояло съждението на съда, че ищецът осъществявал фактическа власт върху частта на ответника в качеството на държател и същевременно това довело до придобиване на собствеността. Решението било постановено без съобразяване с правната композиция на спора, трайната съдебна практика, с липсата на събрани доказателства в полза на ищеца, при не съобразяване с аргументите на ответника. В случая основанието на което ищецът придобил фактическа власт-наследяване от общия на страните наследодател Й.Д.Г., го правело държател на идеалните части на ответника. Презумпцията по чл.69 от ЗС била приложима в отношенията между съсобствениците, но следвало да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Наследяването било такова основание. Дори и ищецът да е осъществявал фактическа власт, не било установено да е манифестирал намерение за своене и ответникът не бил загубил правото си на собственост върху ½ ид.част от имотите. Иска отмяна на решението и отхвърляне на претенциите на ищеца.

В писмен отговор въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата, аргументирано с твърдения, че имотите са били собственост на неговия баща, но единствено той/ищецът/ полагал грижи за тях, всички знаели, че имотите са негови. Владял ги изключително за себе си повече от 20 години. Волята на наследодателите била имотите да останат за 2 него. Бащата на ответника живял в процесната къща и не бил оспорвал желанието на родителите си имотите да останат за ищеца. От момента на възникване на съсобствеността ищецът упражнявал фактическа власт върху целите имоти. Придобил по давност правото на собственост върху чуждите идеални части.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 27.05.2024г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край 10.06.2024г., отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК/особения представител не дължи държавна такса/. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

Предмет на гр. д. №001/2024г. на РС-Ген.Тошево са предявените с искова молба вх.№3/02.01.2024г., уточнена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК в хода на въззивното производство с молба вх.№5641/12.09.2024г. от С. Й. Д. с ЕГН ********** от с.К., чрез адв.М. К., срещу Я. М. Д. с ЕГН **********, от гр.Б., ул.“***, четири кумулативно съединени положителни установителни иска за собственост, основани на разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 от ЗС- за установяване по отношение на ответника правото на собственост на ищеца на основание давностно владение върху собствените по наследство на ответника 1/2идеални части от четири поземлени имота, три ниви и застроено дворно място, с начало на упражняваното владение от 1999г.за нивите и от 1960г. за дворното място, а именно: ПИ-нива с идентификатор *** по КККР на с.И., общ. Г.Т. площ от 5 923 кв.м;

ПИ-нива с идентификатор *** по КККР на с.И., общ. Г.Т., с площ от 17 770 кв.м; ПИ-нива с идентификатор *** по КККР на с.И., общ.Г.Т., с площ от 15 004 кв.м.; дворно място в с.И., общ.Г.Т., с площ от 4 000 кв.м., включено в УПИ №XIV-6; УПИ № XI-6; УПИ № XVIII-6; УПИ № XVI6, в квартал 7 на селото, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, състояща се от четири стаи и коридор.

Твърди се от ищеца в исковата молба и уточняващата я молба , че 3 ищецът и ответникът са наследници по закон на Й.Д.Г., починал на ***г., баща на ищеца и дядо на ответника, при равни квоти. Трите ниви били придобити от наследодателя Й.Д.Г. по наследство и последвала доброволна делба през 1999г., а застроеното дворно място същия придобил чрез покупко-продажба през 1960г. Ищецът бил роден в закупената от баща му къща и целия си живот прекарал там. От навършване на 16-18годишна възраст и от придобиване на нивите от баща му единствено ищецът полагал грижи за поддръжката на имотите-правел ремонти, обработвал земята. Баща му докато бил жив не бил в състояние да извършва каквато и да е строителна или земеделска работа, поради което както ищеца ,така и всички роднини и приятели знаели, че това са имоти на ищеца. Ищецът владеел имотите изключително за себе си повече от 20 години постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. Ответникът знаел това и не възразявал срещу владението върху целите имоти, неговата и на ищеца част, знаел, че волята на техните наследодатели била имотите да останат за ищеца, тъй като ще ги пази и стопанисва, няма да ги продаде.

Бащата на ответника и брат на ищеца М. Д. живял в процесната къща и тъй като бил алкохолик, ищецът полагал грижи и за него. Той също знаел за действията на своя брат и не оспорвал желанието на родителите им имотите да останат за него. От момента на възникване на съсобствеността ищецът упражнявал фактическа власт върху целите имоти. Владеел идеалната част на другия съсобственик. Имал основание да придобие правото на собственост върху чуждите идеални части, тъй като със своите действия превърнал държането на частта на ответника във владение.

Пред районния съд /в писмения отговор/ особеният представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, е оспорил исковете с твърдения, че упражняваната фактическа власт на ищеца не може да се квалифицира като владение. Независимо от липсата на противопоставяне от ответника, ищецът останал държател на неговата идеална част и владелец само на своята идеална част.

С обжалваното решение предявените искове са уважени като е прието за доказано правото на собственост на ищеца върху претендираната 1/2ид.част по наследствено правоприемство и давностно владение, при допуснато от съда нарушение , свързано с дипозитивното начало. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 13.05.2024г. ищецът е уточнил обема на търсената защита– че иска установяване на правото му на собственост не 4 върху целите имоти, а върху 1/2идеална част, тъй като другата 1/2идеална част притежава по наследство. В изпълнение на процесуалното си задължение за самостоятелна проверка по чл.129, ал.1 от ГПК, въззивният съд е констатирал ненадлежното сезиране и е указал на ищеца да уточни да уточни съотношението между двата заявени придобивни способа-„наследствено правоприемство“ и „придобивна давност“, осъществяването на придобивния способ „придобивна давност“ чрез владение, насочено срещу собственика дали се касае за завладяване/упражняването на фактическата власт за себе си/ на изцяло чужди имоти/собствени на баща му/ или за завладяването на чужда идеална част от същите имоти/собствената на ответника по наследство от наследодателя, от който и самия ищец твърди да е получил права/, началния момент на завладяването и лицето, притежавало правото на собственост върху имотите към този момент и чието владение е „отнел“/„отблъснал“, твърдения за действията, чрез които е „отнел“ правата на собственика и същевременно демонстрирал претендирането за себе си на тези права;да обоснове правния си интерес от разрешаване на спор за придобитите от него по наследство от баща му права, ако поддържа и това основание, а в случай, че ищецът се позовава само на последиците на придобивната давност и само по отношение на придобитите от ответника по наследяване права, да формулира и съответен на това петитум. С молба с вх.№5641/12.09.2024г. ищецът непротиворечиво, при непроменени обстоятелства относно възникването на съсобствеността между страните, е внесъл пояснението, че се позовава само на последиците на придобивната давност и само по отношение на придобитите от ответника по наследяване права в обема на съответната 1/2идеална част от имотите. С установяване на права на ищеца на не заявено основание- наследствено правопремство, районният съд е излязъл извън предметната рамка на спора.

Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, постановеното съдебно решението по този предмет се приема за процесуално недопустимо.

Не е спорно между страните, така и събраните по делото писмени доказателства сочат, че процесните имоти са бивша собственост на Й.Д.Г., починал на ***г. Принципно наследството се открива към момента на смъртта на наследодателя. Към този момент се определя кои са наследниците и каква е наследствената маса, както и каква част наследява всеки един от наследниците . Към наследяване може да бъде призовано и лице, което заема 5 мястото и встъпва в степента и правата на своя наследодател за да получи частта, която би получил последния ако беше жив към момента на откриване на наследството на неговия наследодател/чл.10, ал.1 от ЗН/. В случая наследството на Й.Д.Г. е открито на ***г., когато е починал. Според представеното удостоверение за наследници изх.№АО-01-20-19/27.05.2022г.на кметство с.И., страните по делото са негови законни наследници -ищецът, негов син, а ответникът, негов внук, заместил по реда на чл.10, ал.1 от ЗН починалия преди него, а именно на 19.08.2017г. син М. Й. Д., като всеки е придобил права на собственост в обем от по 1/2ид.част/чл.5, ал.1 от ЗН и във вр.с чл.10, ал.1 от ЗН/.

Съвпадащи са показанията на разпитаните по делото свидетели Н.П.Н. и Д.Г.З., че ищецът още приживе на наследодателя се е грижел за дворното място и къщата, обработвал лично нивите, а в последствие ги отдал на арендатори. Къщата била стара, ищецът оставал по една седмица там да я ремонтира. Нивите и градината от 4дка били негово задължение - да ги гледа за своя сметка.Той носел основната грижа както за имотите, така и за родителите си и за брат си. Брат му бил алкохолик, безработен, не можел сам да се издържа. Всяка седмица ищецът бил при старите да ги гледа, оставал пари на тях и брат си. Племенникът му не бил в България, не се интересувал от имотите. През 2013г., на 50-тата годишнина на чичо си го предупредил, че заминава за Америка и няма да се върне, да оправя всичко както и до сега се е грижил. Той знаел, че всички ниви, къщата и градината движи чичо му.