Решение № 217 от 20.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Шумен, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Гражданско дело № 20253630101621 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.

79 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът С. Ж. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Троян, ул. З. С., ет. 4, офис №30, чрез адв. Д. Г., твърди, че на 14.05.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит №488271 с „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Балша 17, партер, представлявано от управителя Б. И. Н.. Страните се договорили отпуснатият заем да е в размер на 1000 лв., видът на вноската е месечна, а броят на погасителните вноски е 20. Размерът на годишната лихва била посочена в размер на 40.15%, а размерът на годишният процент на разходите 48.44%, размерът на общата сума, която следвало да върне ищецът, бил 1346,50 лева.

Съгласно чл. 3, ал. 1 кредитополучателят следвало в срок от пет дни да предостави на кредитора описани в договора обезпечения (поръчител или банкова гаранция), като в случай неизпълнение на това задължение първият дължал неустойка в размер на 582,78 лева.

Ищецът не предоставил обезпечение, поради което неустойката била начислена към общото задължение по договора за заем. Така общата дължима сума при непредставяне на обезпечение била в размер на 1929,28 лв. Счита клаузата уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение в срок за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишеният й размер спрямо отпуснатите суми. Същата нямала характер на неустойка и била изначално уговорена без да притежава присъщите на неустойката функции. Освен това, с наименованието „неустойка“ се целяло заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Като е създал прекомерни изисквания, предпоставка за сигурно неизпълнение, кредиторът си гарантирал, че ще получи това вземане, представляващо печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка. Отделно неустоечната клауза заобикаляла и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Процесният договор само формално отговарял на изискванията на чл. 11, ал .1, т. 10 от ЗПК.

1

Неустойката по същество представлявала скрита лихва, маскирана като „неустойка“, с цел да не се бъде включена в ГПР, а неточното посочване в договора на ГПР водело до недействителност на договора. Позовава се и на решения на СЕС по дела С-714/22 г. и С453/10 г. Твърди, че в случая е заплатил сума в общ размер на 1517 лева, като предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК счита, че сумата от 517 лева е платена при изначална липса на основание. Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит №488271/14.05.2024 г., сключен между страните в производството, е недействителен поради неточно посочен в него ГПР и на основание чл. 55 ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 264,34 евро (равностойността на 517 лева), платена при изначална липса на основание. Претендира разноски. Моли да му бъде присъден адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът депозира писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди, че ответното дружество винаги е било отворена за споразумения с клиентите си и не е дало повод и основание за завеждане на настоящото производство, като в случая не бил правен опит за такова. Признава, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит №488271/14.05.2024 г. и че клаузата за неустойка е недействителна. КЗП счела клаузата за неустойка за неравноправна, поради което на дружеството бил предоставен срок за признаване на това обстоятелство, като в случай на признаване, клаузата се премахвала със задна дата. Това обстоятелство било обявено на уеб страницата на дружеството още преди депозиране на исковата молба. Това важало за всички текущи договори, вкл. и за процесния, тоест нямало какво вече да се прогласява за неравноправно. Нищожността на клаузата за неустойка не водела до недействителност на целия договор съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Освен това клаузата за неустойка попадала в хипотезата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК.

Ето защо счита исковата молба за неоснователна. При преценка за уважаване на иска, следвало да се има предвид изричното обявяване на уеб страницата на дружеството, доказвало готовността им за сключване на споразумение с клиентите и при контакт с дружеството, същото е щяло да се съгласи на извънсъдебно споразумение и да възстанови внесената сума за неустойка. Поради това моли да не се присъждат разноски, тъй като дружеството не е дало повод да се води делото. В случай, че искът бъде уважен, оспорва правото на ищцата да получи безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА, евентуално – на адвоката да се определи възнаграждение под установения минимум в НВАР.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество предявява насрещна искова молба на осн. чл. 211, ал. 1, предл. 2 от ГПК, за осъждане на ответника по насрещния иск и ищец по първоначалния иск да му заплати сумата от 203.43 евро (равностойността на 397,88 лева), представляваща дължима главница - вноските за периода 08.06.2025 г. до 04.01.2026 г..

Твърди, че между страните не се спори, че е сключен договор за потребителски кредит и че ответникът е получил главницата в размер на 1000 лева. Вземането за главница било разпределено на 20 вноски, всяка от които в размер на 50 лева за периода 13.06.2024 г. – 04.01.2026 г. Потребителят погасил главница в размер на 602,12 лева – изцяло погасени вноски 1-12 и частично вноска 13, от която била покрита сума в размер на 2,12 лева за главница. На 06.08.2025 г., чрез имейл, надлежно била обявена предсрочната изискуемост на кредита. Моли съда, на чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да осъди ответника по насрещния иск С. Ж. С. да заплати на ищеца сумата от 198,32 евро (равностойността на 387,88 лева), представляваща погасителни вноски за главница по договор потребителски кредит №488271/14.05.2024 г. за периода от 08.06.2025 г. – 04.01.2026 г. Претендира сторените разноски, вкл. юриконсултско възнаграждение. Заявеното в насрещната искова молба искане за съдебно прихващане между сумата от 397,88 лева, предмет на насрещния осъдителен иск, и сумата 517 лева, предмет на осъдителния иск по чл. 55 от ЗЗД, не е прието за съвместно разглеждане в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещната искова молба намира предявения осъдителен иск за сумата 397,88 лева, която се твърди, че е главница, за допустим, но 2 неоснователен. Не ставало ясно за какво прихващане се говори в насрещния иск. В хипотезата на недействителен договор, значение имали само финансовите потоци между страните. Не се оспорва, че ответникът по насрещния иск е усвоил 1000 лева. Представили са платежни нареждания за сумата от 1517 лева, която сума, видно от искането за прихващане, насрещната страна на практика признавала като получена. Поддържа вече изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора. Моли насрещния иск да бъде отхвърлен като неоснователен на исканото договорно основание и присъден адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1, т 3, предл. 2 от ЗА.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, страните редовно призовани, не се явяват. В нарочна писмена молба моли съда процесуалният представител на ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния иск моли съда да уважи предявените от доверителя му искове и отхвърли предявения насрещен иск. Нарочна писмена молба е постъпила и от процесуалния представител на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск, в която сочи, че възразява срещу недопускането на насрещния иск в частта с прихващането. Самата насрещна искова молба била с цел да се извърши прихващане между вече заплатени суми и дължими суми. С недопускането на насрещния иск съдът изменил целта на насрещния иск с присъждане на суми, които те не целели. Смисълът на насрещния иск бил да се избегне прогласяването на договора за недействителен, след което трябвало да се върне разпределената сума на ищеца и да водят дела за сумата за главница, тъй като без насрещен иск за прихващане то нямало да имат правно основание да задържат сумите, разпределени по неравноправни клаузи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен на 14.05.2024 г. договор за потребителски кредит №488271, по силата на който „Изи финас“ ЕООД е предоставило на С. Ж. С. паричен кредит в размер на 1000 лева, при насрещното задължение на последния да върне сумата, ведно с уговорена възнаградителна лихва, на 20 месечни вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 40,15 % и определен ГПР в размер на 48,44%. В чл. 3, ал. 1 от договора е уговорено задължение на потребителя да представи обезпечение (банкова гаранция или две физически лица – поръчители, отговарящи на редица условия) в 5-дневен срок. Страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение същият дължи неустойка в размер на 582,78 лева, която е платима с погасителната вноска (чл. 3, ал.

2 от договора). В чл. 3, ал. 3, т. 2 от договора е посочен и погасителен план с начислена неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора – 5 вноски по 97,13 лева, дължими с първите пет месечни погасителни вноски.

По делото са ангажирани разписки, неоспорени от ответника, от които се установява, че чрез „Изипей“ АД, ищецът С. Желяков С. е извършил плащане в полза на „Изи Финанс“ ЕООД по процесния договор, видно от посоченото основание - вноска по кредит №488271, С. Ж. С., а именно: на 12.06.2024 г. сумата от 181 лева; на 13.07.2024 г. сумата от 180 лева; на 13.08.2024 г. сумата от 175 лева; на 12.10.2024 г. сумата от 180 лева; на 13.11.2024 г. сумата от 180 лева; на 13.12.2024 г. сумата от 185 лева; на 11.01.2025 г. сумата от 185 лева; на 12.02.2025 г. сумата от 35 лева; на 14.03.2025 г. сумата от 68 лева; на 12.04.2025 г. сумата от 68 лева и на 12.06.2025 г. сумата от 80 лева, или сума в общ размер на 1517 лева.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото фактът, че при изчисляване на посочения ГПР по договора сумата за неустойка не е включена при изчисляването му и че сумата за неустойка в размер на 297,97 евро (582,78 лева) е платена от потребителя.

Видно от писмо от №Ц-03-9131 от 04.11.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, КЗП във връзка с решение по т. 36 от Протокол №37/04.11.2024 г., на „Изи финанс“ ЕООД е дадено предписание в 14-дневен срок да отстрани констатираните 3 от КЗП неравноправни клаузи в типовите договори на дружеството, между които и клаузата на чл. 3, ал. 2, според която при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение същият дължи неустойка. Представена е разпечатка от уеб страница на „Изи финанс“, според което дружеството обявява, че не са оспорили становището на КЗП за налични неравноправни клаузи в догорите за кредит, ползвани от дружеството, в следствие на което са изготвили нови договори, като от договора за кредит отпада изискването клиентите да представят обезпечение по договора, изразяващо се в предоставяне на поръчител или банкова гаранция, както и последиците от непредставяне на обезпечение, а имено – че ще се начислява неустойка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: