Решение № 1536 от 14.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1536 гр. Русе, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520101728 по описа за 2024 година

С. К. В. заявява, че въз основа договор за дарение, обективиран в нотариален акт №***, дело №***/***г. по описа на нотариус с рег.№*** придобил ½ идеална част от следния недвижим имот:

Апартамент №11, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 61.85 кв.м. с принадлежащото на жилището избено помещение №11 с полезна площ 3.65 кв.м., с 0.602% идеални части от общите части на сградата и 69.48 к.м. идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток – комплекса, запад – стълбище и ап.№10, север – комплекса, юг – стълбище; на избеното помещение: изток – терен, запад – изба №10, север – коридор, юг – терен, който апартамент, съгласно Схема №***г. на СГКК – гр.Русе, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес: гр.Русе, ЖК „***“, бул.“***“№***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №***/***г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от ***г., който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: едно; с площ 61.85 кв.м.; прилежащи части: изба №11 и 0.602% идеални части от общите части на сградата и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***; под обекта - ***; над обекта - ***.

Пояснява, че по силата на посочения по-горе договор, И. П. В. и съпругът й С. И. Е.

1

(починал на ***г.) дарили имота при равни права на: него и на Г. С. К. (дъщеря на ответницата и майка на ищеца), като запазили правото на ползване и обитаване върху процесния имот докато са живи. С договора въвели забрана на дарените да извършват действия на разпореждане с апартамента без съгласието на дарителите.

Сочи, че правото на ползване включва в съдържанието си правомощието владение, което съществува едновременно с ограниченото правомощие владение на собственика, както и правомощието ползване, което обхваща възможността ползвателя да си служи с вещта, като то може да се упражнява лично или чрез друг. Неосъществяването му по смисъла на чл.59, ал.3 ЗС предполагало неосъществяване на нито едно от изброените правомощия.

Твърди, че ответницата не е упражнявала запазеното си право на ползване в продължение на повече от пет години. През последните двадесет години, пребивавала трайно в гр.С., не ползвала имота, не предоставяла ползването му на трети лица под формата на наем или заем за послужване; не получавала добиви от него; не съхранявала вещи в апартамента; не предявявала претенции за предаване ползването му.

Отделно от това И. В. не изпълнявала и съществените задължения на ползвателя, визирани в нормата на чл.57 ЗС – не заплащала разноските, свързани с ползването на имота – данъци и такса битови отпадъци; не предприемала действия по поддръжката, което според ищеца е индиция, че имотът не е ползван от ответницата.

Предвид изложеното С. В. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че вещното право на ползване, което И. П. В. си е запазила с нотариален акт №***, дело №***/***г. по описа на нотариус с рег.№*** по отношение описания в исковата молба имот е погасено по давност поради неупражняването му в продължение на 5-годишния срок по чл.59, ал.3, пр.2 ЗС. В условията на евентуалност моли съда да прекрати правото на ползване на основание чл.61, пр.2, вр.чл.57 от ЗС поради нарушаване съществени задължения на ползвателя.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК И. П. В. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Пояснява, че по време на дарствената сделка, ищецът бил малолетен и представляван пред нотариуса от своята майка – Г. К..

Твърди, че след сключване на договора прехвърлителите (ответницата и съпругът й С. И. Е.) предоставили безвъзмездно правото на ползване върху апартамента на дъщеря си Г.

С. К., зет си К. В. К. и внука си С. К. В.. Целта им била да осигурят жилище за семейството на детето си.

Ответницата се установила в гр.С., където имала по-големи възможности за трудова реализация. Поддържа, че не притежава недвижим имот или ограничено вещно право върху друг имот, с изключение на това, предмет на настоящия спор. Имала намерение, след като прекрати трудовата си дейност да се завърне в жилището си в гр.Русе.

Твърди, че през годините участвала в поддържане на жилището и в извършените ремонтни дейности в него, като през 2008г. осигурила и финансирала основен ремонт на апартамента, включително и на стаята, обитавана от ищеца. През годините изпращала пари 2 на дъщеря си и внука си, за да подпомогне издръжката им. Разбрала от Г. К., че местен данък собственост и такса битови отпадъци е заплащан от нея за целия апартамент до 2020г. вкл., но парите за този разход осигурявала ответницата.

И. В. заявява, че през последните 1 – 2 години ищецът коренно променил отношението си към нея – държал се враждебно, изпратил на майка си нотариална покана за делба на спорния имот, отнел от майка си 5000 лева и се изнесъл от жилището си.

Развива правни съображения относно разпоредбите на чл.243 – 249 ЗЗД и чл.59, ал.3 и чл.61 от ЗС.

Моли съда да отхвърли двете претенции като неоснователни.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

С договор, обективиран в нотариален акт нотариален акт №***, дело №***/***г. по описа на нотариус с рег.№***, И. П. Е. и С. И. Е. дарили на дъщеря си Г. С. К. и внука си С.

К. В., собствения си недвижим имот в гр.Русе, к-с „***“, ж.б. „***“, ***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 61.85 кв.м. с принадлежащото на жилището избено помещение №11 с полезна площ 3.65 кв.м., с 0.602% идеални части от общите части на сградата и 69.48 к.м. идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток – комплекса, запад – стълбище и ап.№10, север – комплекса, юг – стълбище; на избеното помещение: изток – терен, запад – изба №10, север – коридор, юг – терен, като дарителите запазили правото си на ползване и обитаване на дарения имот докато са живи и въвели забрана, дарените да извършват действия на разпореждане с апартамента без тяхно съгласие.

Представени са схема и данъчна оценка на процесното имущество.

Ищецът прилага писмо на община Русе, съгласно което към ***г. в информационния масив на Дирекция „Местни данъци и такси“ за процесния имот няма декларирани ползватели по данъчната партида на С. К. В.. Пояснено е, че след смъртта на дарителя С. И.

Е. (***г.) е направена служебна корекция за вписване на И. Е. като ползвател на спорния имот, а към ***г. има служебно нанесен ползвател по данъчната партида на С. К. В..

С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: М. Г. Г., Г. С.

К. (майка на ищеца, дъщеря на ответницата), С. Н. Р. и П. П. П. – А..

М. Г. Г., С. Н. Р. и П. П. П. – А. твърдят, че от около 15 години И. В. живее в гр.С..

Предоставила на Г. К. и С. В. апартамента за ползване. (св.Р.: „С. вече беше починал, когато тя им предостави жилището. Когато се разведоха С. живееше в едната стая, а И. си предостави нейния дял с право на ползване на дъщеря си и внука си. … . И. предостави нейното право на ползване, нейният дял от апартамента на дъщеря си. Тази информация я имам от И..“). Посещавала ги два – три пъти годишно. Подпомагала финансово дъщеря си, а през 2008г. направила ремонт в процесното жилище на стойност около 12 000 лева. Г. заплащала таксите за входа.

Г. К. заявява, че след дарствената сделка, останала в жилището със семейството си и баща си, а майка й заминала за гр.С.. Обитавали жилището със съгласието на И. В..

3

Пояснява, че дарителите (нейни родители) предоставили апартамента за ползване на нея, съпруга и сина й. Ответницата се прибирала два – три пъти в годината. Регулярно изпращала средства на свидетелката за да поддържа имота и покрива разходите, включително консумативите, а през 2008г. направила основен ремонт на апартамента, с изключение на хола. И до настоящия момент подпомагала финансово семейството на дъщеря си. Г. К. твърди, че тя е плащала абсолютни всички разходи за апартамента, но през последните 5 – 6 години синът й поел данъка за неговата идеална част от имота. И. В. съхранявала свои лични вещи в процесния имот (в секция в хола), тъй като нямала друго жилище.

След м.март 2024г. поведението на ищеца коренно се променило (проявявал агресия към майка си), а впоследствие предявил иск за делба на имота.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗС. В условията на евентуалност е предявен иск за прекратяване правото на ползване, поради нарушаване съществени задължения на ползвателя.

По иска с правно основание чл.59, ал.3 ЗС :

Според разпоредбата на чл.56 ЗС, ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и правото да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността. В нормата на чл.59 ЗС, законодателят е уредил хипотезите, при които се прекратява правото на ползване: със смъртта на ползвателя, респективно с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; с погиване на вещта; ако не се упражнява за период по-дълъг от пет години.

По съдържание упражняване правото на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на недвижимия имот, а като всяка форма на фактическо и правно ползване на имота: постоянно или временно пребиваване; място за съхранение на лични вещи; извършване дейности, свързани с ежедневния бит и др. Ползвателят би могъл да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем, както и под формата на заем за послужване и да упражнява правото си чрез другиго.

В съдебната практика, а и в теорията, не съществува съмнение, че договорът за заем за послужване е реален (неформален) и се счита сключен с постигане съгласие между страните и предаването на вещта. При констатация, че „голият“ собственик е допуснат до ползване на имота със съгласието и знанието на ползвателя, то този акт на добра воля не може да бъде използван от същия като повод за успешно провеждане иска по чл.59, ал.3 ЗС.

Противният извод би бил несправедлив и житейски неоправдан, още повече в хипотеза, в която се касае за отношения между роднини по права линия. Срокът за предоставяне и условията за обратно предаване държането на ползвания имот не представляват съществени елементи на договора. При отсъствие на конкретна уговорка между страните, съдържанието му се попълва от диспозитивната уредба на закона, а както е видно от ал.2 на чл.249 ЗЗД, 4 при липса на договорен срок и цел на ползването, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.

В конкретния случай, с показанията на Г. К. (майка на С. В., дъщеря на И. В., съсобственик на имота) се установява, че както тя, така и ищеца живеят в процесния имот след придобиване собствеността му. Съдът приема за установен фактът, че настоящите собственици са били допуснати да ползват имота от ползвателите – ответницата И. В. и покойният й съпруг. Волята на вещните ползватели да предоставят ползването върху имота на „голите собственици“, ведно с фактическото допускане в имота, осъществяват елементите от съдържанието на неформалния и реален договор за заем за послужване. В тази хипотеза вещният ползвател не се лишава от правото си на ползване, нито се дезинтересира от него, а доброволно предоставя неговото упражняване на „голите собственици“ за задоволяване нуждите им, поради което продължава да упражнява запазеното в негова полза ограничено вещно право, чрез допуснатите от него лица. Именно заемът за послужване предоставил на ищеца и родителите му, правото да ползват имота, с което те не разполагат по силата на дарението.