Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 201 от 28.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 571/2025
Вид
Решение № 201
Подписан
28.04.2026
В сила
28.04.2026
Състав
Даниела Димова Томова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Варна, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900571 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба на З. Т. Т., ЕГН **********, с адрес в град Варна, съдебен адрес: гр. Варна, ул.

„Капитан Петко Войвода“ 3, чрез адвокат С. В. В., с която срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище град София, първоначално са предявени следните осъдителни искове:

1. за заплащане на сумата 35 0 0 0 лева, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2023г. в град Варна, около 25.10.2023г часа, на пешеходна пътека на кръстовището на бул. „Трети Март“ и ул. „Блян“, по вина на водача на л.а.

„Тойота Ярис“ рег. № ****** М. П. М., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество;

2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 35 000 лв., считано от 25.10.2023г. - датата на увреждането, до окончателното й плащане.

С оглед междувременното въвеждане на еврото като основна разплащателна единица в Република България преизчислената главница на 1 главния иск е в размер на 17 895,22 евро.

Твърди се от ищцата, че на 25.10.2023г. около 18:30 часа, в гр. Варна, на пешеходна пътека на кръстовище на бул. „Трети март“ и ул. „Блян“, по вина на водача на л. а. „Тойота Ярис“ рег. №****** М. П. М. настъпило процесното ПТП с пострадал ищцата по делото. Вследствие на удара ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на латералния /външния/ малеол на дясната подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на десен долен крайник за период по-дълъг от един месец. За времето след ПТП ищцата твърди, че е търпяла болки в увредения крайник. Във връзка с травмата е претърпяла и емоционален стрес и дискомфорт, отразило се на съня на ищцата. Последната била инвалидизирана на 93.6% ТНР без чужда помощ съгласно експертно решение №91204/18.11.2022г., като полагала грижи за малолетното си дете. Ищцата сочи, че страдала от инсулинозависим диабет, неврологични усложнения, диабетна ретинопатия и инфаркт на миокардата, като след ПТП трудно обслужвала себе си и била затруднена в полагането на грижи за детето си. Твърди, че изпаднала в депресивни състояния, била подпомагана от майка си и брат си.

По случая било образувано ДП №451/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. На 10.04.2024г. с протоколно определение по образуваното НОХД №1469/2024г. по описа на ВРС било одобрено постигнато споразумение между наблюдаващия прокурор и подсъдимата М.

М., като на последната било наложено съответно наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от три години.

Твърди се, че към датата на ПТП за л. а. „Тойота Ярис“ рег. №****** е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

С оглед спазване на правилото на чл. 498 и чл. 380 КЗ ищцата е предявила писмена застрахователна претенция, заведена в ответното дружество под №21- 6353/10.03.2025г. о застрахователната претенция е постъпил отговор от застрахователя с изх.№21-6999/17.04.2025г., с който било отказано изплащането на обезщетение.

Ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не оспорва, че към датата на ПТП е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а.

2

„Тойота Ярис“ рег. № ******, сключена при ответника по застрахователна полица №BG/23/122003454572, със срок на действие от 28.11.2022г. до 28.11.2023г.

Оспорва претърпените от ищцата телесни увреждания по вид и характер, както и тяхната продължителност. Сочи, че във връзка с травмите на ищцата липсвали данни за проведена рехабилитация, както и че лечението е продължило не повече от 1 месец. От амбулаторен лист №23328В080401/24.11.2023г. се установявало, че имобилизацията, поставена на ищцата, била премахната и пострадалата била насочена към рехабилитация. Претърпените травми не обуславяли дългосрочни негативни последици за здравето на ищцата, поради което оспорва твърденията в исковата молба за наличие на остатъчни към датата на сезиране на съда болки.

По отношение на съпътстващите заболявания на ищцата твърди, че същите не се намират в причинно-следствена връзка с ПТП. По отношение на отраженията на ПТП по психиката на ищцата, твърди, че липсвали данни за проведена консултация с психолог или психиатър, което обстоятелство вменява във вина на пострадалата поради липса на взети мерки от същата при евентуалното наличие на последствия във вътрешния й мир.

Твърди, че с отговор с изх. №21-6999/17.04.2025г. е определил застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лева, което не е получено от ищцата, а е заведена направо исковата претенция.

Оспорва предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП като предявен в силно завишен размер. Оспорва изключителната вина на водача на л. а. „Тойота Ярис“ рег. № ****** М. М.. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата с твърдения, че същата не е съобразила поведението си с разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл.

114, т. 1 и т. 2 ЗДвП, като навлязла внезапно в платното за движение пред процесното МПС. Във връзка със съпътстващите заболявания на ищцата ответникът счита, че същата е следвало да положи повече усилия и внимание при пресичане на пътното платно.

Отправено е искане за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен в частта над признатия размер от 12000.00 лева до пълния претендиран такъв от 35000.00 лева. При евентуалност - моли размера на присъденото обезщетение да бъде съобразен с действително претърпените 3 болки и страдания и процента на съпричиняване на вредоносния резултат.

Оспорва акцесорната претенция за лихви за забава касателно началния момент, от който същите следва да се дължат, като счита, че най-ранната дата, от която същите могат да бъдат претендирани, е датата на уведомяване на застрахователя.

По делото са проведени няколко съдебни заседания, в хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са заключения на комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, съдебнопсихологична експертиза.

В последното съдебно заседание в хода на устните прения ищцата З. Т., представлявана по пълномощие от адвокат С. С., обосновава становище за доказаност на предявените искове по основание и размер и моли за тяхното уважаване. Моли и за присъждане на разноски за производството.

Ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, представляван по пълномощие от процесуалния си представител адвокат Т. С., моли за отхвърляне на главната исковата претенция като неоснователна и недоказана над признатия размер от 12000 лева, с равностойност 6135.50 евро, както и за отхвърляне изцяло на иска за присъждане на законната лихва за забава считано от 25.10.2023 г. - деня на събитието. Поддържа и въведеното възражение за съпричиняване. Счита, че при определяне на дължимото обезщетение следва да бъде съобразен и периода на настъпване и понасяне на вредите и икономическата обстановка в страната към него момент.

Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:

Предмет на предявения главен иск е претендираното право на ищцата З.

Т. Т., ЕГН **********, от град Варна като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище град София обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2023г. в град Варна, около 25.10.2023г часа, на пешеходна пътека на кръстовището на бул.

4

„Трети Март“ и ул. „Блян“, по вина на водача на л.а. „Тойота Ярис“ рег. № ****** М. П. М., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество.

Исканото обезщетение е в размер на 17 895,22 евро (равностойност на първоначално заявените 35 000 лева) като се претендират и лихвите за забава при непозволено увреждане, началният момент на която ищцата обвързва с датата на увреждането - 25.10.2023 година.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Между страните не е налице спор, установява се и от представения по делото заверен препис от протокола за проведено на 10.04.2024г. съдебно заседание на Варненски районен съд, НО, 13-ти състав, по НОХД №1469/2024г., че с одобрено от съда и влязло в сила споразумение №298/10.04.2024г. водачът на лекия автомобил, причинил уврежданията, М.

П. М. от гр. Варна е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б. „а”, предл. 2, във вр. с ал.1, б. „б”, и чл.342, ал.1, предл.3 от НК, за това, че на 25.10.2023г. в град Варна, при управление на МПС - л.а. „Тойота Ярис“ рег. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил на ищцата З. Т. Т. от гр. Варна средна телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека. За това престъпление на извършителя М. е било наложено съответно наказание.

Фактът, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Тойота Ярис“ рег. № ******, сключена със ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по полица № BG/23/122003454572, валидна от 28.11.2022 до 28.11.2023 година, като водачът М. П. М. е бил обхванат от нейната застрахователна закрила, не се оспорва от ответното дружество. Този факт е установен служебно и чрез справка в сайта на Гаранционния фонд, което съдът е указал на страните на основание чл.155 от ГПК.

В настоящия случай, с оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с 5 чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК, влязлото в сила Споразумение №298/10.04.2024г. по НОХД №1469/2024г. на Варненски районен съд, НО, има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя М. П. М. и неговата противоправност.

Въз основа на събраните по делото доказателства - лист за преглед на пациент в Спешно отделение, МБАЛ „Света Анна - Варна” АД, амбулаторни листи за преглед от лекар-ортопед травматолог, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключение на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза (КСАТМЕ), обосновано следва да се заключи, че в резултат на ПТП, виновно причинено на 25.10.2023 г. от застрахования водач М. М., на ищцата З. Т. от гр. Варна е било причинено травматично увреждане, изразяващо се в авлузионна фрактура на латерален малеол на дясна подбедрица (откъсващо счупване на краен долен участък на малък пищял на десен крак), довело като резултат до трайно затруднение на движението на крака за период от около 1-1,5 месеца. Ищцата е била откарана в Спешен център, където след преглед и образно изследване е била поставена мека имобилизация за 4 седмици. Пациентът отказал гипсова имобилизация.

Според свидетеля Александра В. В. – майка на ищцата, ортезата била предпочетена, за да може да се маха от време на време; от малка ищцата била с диабет и постоянната имобилизация можело да предизвика инфекция. След прегледа ищцата била освободена за домашно лечение с покой на крака. У дома изпитвала затруднения при придвижването, имала болки.

Възстановяването на физическите травми отнело около два месеца, раните заздравявали бавно, което според свид. В. и вещото лице – лекар от КСАТМЕ е обяснимо заради диабета. Вещото лице сочи, че ищцата е с една от много тежките форми на диабет, така нареченият „ювенилен диабет“, който в своето развитие е довел до множество увреждания на така нареченото микроциркулаторно русло, засягащо малките кръвоносни съдове. Поради това и зарастването на костта на травмите е доста по-бавно от обичайното, поголеми от обичайните са и срокове за възстановяване. Първоначално при домашното лечение ищцата имала нужда от помощ при придвижване и за къпане, за което се грижела нейната майка. Тя поела и основните грижи по готвене и сервиране, както и грижите за малолетното дете не ищцата (3годишно), в т.ч. водене и прибиране от детска градина. Поне месец и половина имала нужда от помощ. Ищцата била подтисната – плачела често, имала 6 болки, сънят й бил разстроен („…така близо месец трудно заспиваше“ – свид. А. В.), изпитвала притеснение и за детето си, което също пострадало леко при пътния инцидент (имало охлузвания по лицето и било стресирано– свид.