Решение № 974 от 03.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. Русе, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20264520100360 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК от В. Й. Д. и К. И. Д. против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сума в размер на 3150 лв., представляваща задължение по сключен договор за потребителски кредит между ищците и „Обединена Българска Банка“ АД, за което е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1615/2012 г. по описа на РРС и въз основа на него е образувано ИД № 1559/2012 г. по описа на ЧСИ И.Х., рег. № 832, с р-н на действие РОС, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение. Сочат, че след образуване на изпълнителното производство, с договор за цесия от 19.12.2016 г. „ОББ“ АД прехвърлила вземанията си на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Твърдят, че след иницииране на изпълнителното производство, в периода 16.06.2020 г. до 16.06.2025 г. не са били предприети валидни същински действия по принудителното изпълнение, такива не са били нито надлежно поискани, нито извършени. В дадения срок за отговор по чл.131 ГПК ответникът е представил такъв, изразявайки становище за допустимост и основателност на иска. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, доколкото ищците до този момент не са се позовавали на изтекла давност, с оглед на което моли разноските по делото да се възложат на ищците.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства по делото се установява, че „Райфайзенбанк България“ ЕАД се е снабдила с изпълнителен лист от 28.03.2012 г. по ч.гр.д. № 1615/2012 г. по описа на 1

РРС въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, срещу В. Й. Д. с ЕГН ********** и К. И. Д. с ЕГН ********** за следните суми: 2770,53 лв. – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 06.03.2012 г. до окончателното изплащане, 702,17 лв. – договорна лихва за периода 05.01.2010 г. до 19.02.2012 г., 489,19 лв. – наказателна лихва за периода 05.02.2010 г. до 05.03.2012 г., 157,73 лв. – изискуема лихва за период от 15.03.2009 г. до 23.07.2009 г. 83,33 лв. – разноски и 263,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По молба на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, към която е приложен изпълнителният лист от 28.03.2012 г., на 18.04.2012 г., е образувано изпълнително дело № 20128320401559 по описа на ЧСИ И.Х. с рег. № 832 с р-н на действие Окръжен съд – Русе. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е отправил искане за цялостно имуществено проучване на длъжниците, налагане на възбрана при наличие на недвижимо имущество и запор върху вземания. По делото са предприемани действия по принудително изпълнение чрез налагане на запор върху трудови възнаграждения, възбрана върху недвижимо имущество, запор върху МПС. Въз основа на молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с приложено уведомление за цесия, с разпореждане от 26.04.2017 г. като взискател по изпълнителното дело е конституиран „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. От представеното копие на изпълнителното дело е видно, че последното изпълнително действие, изразяващо се в налагане на запор върху МПС, е извършено на 09.06.2020 г. С протокол от 28.11.2025 г. ЧСИ И.Х. е установил изтичането на срок от 2 години, през който не са извършени изпълнителни действия и изпълнителното производство е прекратено.

Ищците са релевирали възражение за погасяването по давност на правото на принудително изпълнение, с оглед на което считат, че не дължат на ответника процесните суми по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 1615/2012 г. по описа на РРС, във връзка с който е образувано ИД № 20128320401559 по описа на ЧСИ И.Х.. С отговора на исковата молба ответникът е признал иска.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Искът по чл.439 от ГПК е правно средство за длъжника по изпълнителното производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, водещи до изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. В настоящия процес ищците - длъжници в изпълнителното производство са навели доводи за погасяването по давност на вземанията по договор за кредит, по повод на които е образувано изпълнителното производство, което се явява обстоятелство, настъпило след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Исковата молба е допустима, депозирана от лица с правен интерес, против надлежен ответник, който е процесуално и материално легитимиран да отговаря по предявения иск.

Разгледан по същество, искът се явява основателен.

Ответникът признава иска и от писмените доказателства се установява, че правото на 2 принудително изпълнение за вземанията за главница, лихви и разноски по изпълнителен лист от 28.03.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 1615/2012 г. по описа на РРС, са погасени по давност с изтичане на 5-годишен /съответно за лихвите - 3-годишен/ давностен срок, в рамките на който не са предприети действия по принудително изпълнение. Съобразявайки постановеното в т.10 на ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, давността в изпълнителния процес се прекъсва многократно, с предприемането на всяко отделно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Според същото тълкувателно решение изпълнителни действия, прекъсващи давността, са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В настоящия случай по изпълнителното дело давността е многократно прекъсвана с различни изпълнителни действия – налагане на запор върху трудови възнаграждения и движими вещи – МПС, налагане на възбрана върху недвижим имот.

Въз основа на признанието на ответника и писмените доказателства по делото се установява, че към датата на предявяване на исковата молба – 30.01.2026 г. е изтекла предвидената в чл.111 от ЗЗД погасителна давност за правото на принудително изпълнение за вземанията за главница, лихви и разноски по изпълнителния лист от 28.03.2012 г., тъй като с изтичане на период от 5 години /съответно 3 години за вземанията за лихви/, считано от последното изпълнително действие – запор върху МПС от 09.06.2020 г., не са предприемани действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД, водещи до прекъсване на давността. Въз основа на гореизложеното съдът счита за основателен и доказан предявения отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение.

Ищците претендират заплащане на деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в полза на адв. Н. по чл.38 ЗАдв. ответникът е възразил, че не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В преобладаващата актуална съдебна практика на ВКС се приема, че за възлагане на разноските, сторени от ищеца в производство по чл. 439 ГПК, водещо значение има активното поведение на ответника като кредитор и взискател относно предприетите от него съдебни и извънсъдебни мерки за събиране на вземането.

Преценката за приложението на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК за всеки конкретен спор е специфична, индивидуална и обусловена от фактите по делото. По настоящото производство от доказателствата е видно, че след изтичане на давностните срокове през 2023г., съответно – през 2025 г. ответникът е бездействал, не е предприел никакви активни действия по принудително изпълнение, не е сочил изпълнителни способи. Ищците не са се позовавали пред него или пред съдебния изпълнител на давността, не са поискали връщане на изпълнителния лист от ответното дружество, съответно ответникът не им е 3 противопоставял възражения за незачитането на изтеклата погасителна давност и не е оспорил иска, по повод на който е образувано настоящото производство. На осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК перемпцията по изпълнителното дело настъпва по силата на закона, след изтичане на 2-годишен срок, през който не е предприето надлежно изпълнително действие, като с изричен акт съдебният изпълнител само констатира настъпилото по силата на закона прекратяване. В настоящия случай ответникът е проявил бездействие, считано от 09.06.2020 г. и след прекратяване на изпълнителното производство и изтичането на давностните срокове не е предприел никакви действия по принудително изпълнение, за да се счита, че с поведението си е дал повод за предявяване на отрицателния установителен иск, което да обоснове ангажирането на отговорността му за разноските по делото. Установената практика на ВКС не отрича правен интерес за ищеца да води исков процес и в такива случаи, но във връзка с отговорността за разноски приема, че следва да се съобразява налице ли е даден от ответника повод по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК, за да се възлага върху него тежестта за разноските, като се отчита и правомерният характер при поведението на кредитора да получи доброволно изпълнение и след изтичане на давностния срок /в този смисъл Определение № 1826 от 18.06.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 1175/2026 г., I т. о., ТК, Определение № 1101/14.04.2026 г. по ч.т.д. № 594/2026 г. на ВКС, I т.о. и др./. С оглед на посоченото разноски в полза на ищците и на процесуалния им представител не се дължат.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „П. Дертлиев“ № 25, ет.2, офис 4, че В. Й. Д. с ЕГН ********** и К. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Русе не дължат сума в общ размер на 3150,00 лв. /1610,57 евро/, включваща сумите: 2770,53 лв. – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 06.03.2012 г. до окончателното изплащане, 702,17 лв. – договорна лихва за периода 05.01.2010 г. до 19.02.2012 г., 489,19 лв.

– наказателна лихва за периода 05.02.2010 г. до 05.03.2012 г., 157,73 лв. – изискуема лихва за период от 15.03.2009 г. до 23.07.2009 г. 83,33 лв. – разноски и 263,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение по издаден изпълнителен лист от 28.03.2012 г. по ч.гр.д. № 1615/2012 г. по описа на РС – Русе, поради погасяване на по давност на правото на принудително изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4